Кризата: християнският изход

В последните години се очертава една тенденция, което става все по-тревожна. Това е постоянното поскъпване на хранителните продукти не само в България или Европа, но и по целия свят. Сега тези цени са най-високите от 20 години насам. Причината се крие във все по-нарастващото население. В момента сме 7 милиарда души, а през 2042 г. ще станем 9 милиарда.

Най-много храна се потребява в Китай и Индия. Обикновено мислим, че те ядат ориз, но проблемът е, че тези два народа все повече се урбанизират и замогват, което означава, че ядат все повече месо. А производството на месо изисква много повече ресурси от растителните храни. От кризата най-много са засегнати бедни страни като Мароко, Нигерия и Бангладеш, които внасят голяма част от продуктите си. Колкото и да се увеличава производството на храни, то не може да задоволи търсенето и затова цените растат. За недостига допринася и фактът, че поради намаляването на нефта и газа все повече култури се използват за създаване на горива.

Как можем да се справим с този проблем? Евангелският разказ за чудото, извършено от Христос, за да нахрани 5 000 души в пустинята, ни предлага християнския отговор. Учениците споделят с Спасителя, че събралото се множество е гладно, започва да се вълнува и се нуждае от храна. Той отвръща, че те трябва да ги нахранят с това, което имат – няколко хляба и печени риби. Всички хора, събрали се тук, са равни помежду си. Няма началници или господари, които се угояват, докато другите преглъщат с празни стомаси. Христос заповядва на учениците Си да раздадат малкото храна, с която те разполагат. Чудото е, че колкото повече ядат хората, толкова повече храната се умножава. Инстинктивната реакция на един егоист би била да се скрие и да яде тайно от другите. Христос иска точно обратното – да споделяме дори малкото, което имаме, за да намалим глада и мизерията в света. Щедростта и любовта може и трябва да стане ръководен принцип в отношенията както между отделните хора, така и между народите.

Друг изход от нарастващата хранителна криза се намира в научните иновации и новите хранителни технологии. Но има определена нужда и от друга промяна – богатите нации трябва да намалят своето консуматорство, безкрайния си стремеж към все по-щедра трапеза и все по-разкошен стандарт на живот, докато милиарди в бедните страни гладуват. Ако всички хора по света имат нивото на живот на американците, ще са нужни няколко планети като Земята, за да задоволят тази експлоатация на природните ресурси. Настъпва времето да осъзнаем, че Земята и егоизмът имат граници и че всички потомци на Адам сме взаимозависими. Ако не го направим, бъдещето пред нас и нашите деца ще бъде доста мрачно.