Иван Груйкин: И Трайковски беше протестант, но го обичаха

Източник: в. 24 часа, бр. 162, 14 юни 2006

Името на адвоката Иван Груйкин бе предложено от ДСБ преди дни като вариант за дясна кандидатура за президент. Роден е на 27 юли 1964 г. в София. Завършил е Националната математическа гимназия, а после Право в СУ „Св. Климент Охридски” през 1992 г. Специалността му е гражданското право. Председател е на Българско правно дружество. Има сериозен опит в сферата на защитата на човешките права. Семеен, с три деца.

Връзката ми с политиката започна на парламентарните избори, когато получих покана от ДСБ да участвам в листите им. Не съм член на нито една партия. Приех, тъй като платформата им поне в сферата на съдебната система съответстваше на моите виждания. Не съм имал очаквания за влизане в НС. Участието ми беше продължение на гражданските инициативи и проект, който в Българското правно дружество бяхме нарекли „Върховенство на закона”. В края на м.г. се постави въпросът за евентуалното ми участие като едно от имената, които биха се спрягали за гражданска кандидатура за президентските избори. По-късно имах разговор с националното ръководство и народните представители. Естествено, дойде моментът, когато името ми се появи. Не беше изненада. Надали ще бъде и последното. Виждате колко са динамични нещата последните дни. Срещнах се с председателите на 4-те десни партии, членове на ЕНП. Последва среща с г-н Стоянов и с НИС на СДС.

Не Ви ли притеснява, че името Ви ще бъде употребено?

Не. Това няма значение. Съгласен съм, ако се използва в нелека процедура за достигането на най-добрия десен кандидат.

Бил сте адвокат на Синода на Инокентий?

Защитавахме т.нар. алтернативен синод доста преди погрома от 2004 г. 2 години преди това бях юридически съветник и адвокат на Светия синод и някои от храмовете. Кантората има ангажименти към широк кръг клиенти, в това число и религиозни организации. Не става въпрос за верска връзка или пристрастност, а за принцип за защита на тези, които наистина имат проблеми.

Вие сте евангелист. Няма ли това да отблъсне избирателите?

Член съм на националното ръководство на най-старата евангелска общност в България – Съюза на евангелските съборни църкви. Всички софиянци знаят църквата на „Солунска” 49. Това е моята църква. Надявам се да не бъде проблем за болшинството. Искрено се надявам, че българите като модерни европейци преценяваме хората по това, което представляват и по искреността, с която защитават убежденията си, а не по лесното и създаващо известен комфорт деклариране на убежденията на мнозинството. Българите биха подкрепили един вярващ повече от един атеист независимо от формалното деклариране на принадлежност към православието и размахване на кръщелно свидетелство.

Но ако станете президент, ще имате и срещи с патриарха, освещавания?

Може би се подвеждаме по това, което наблюдаваме като сериозен акцент от дейността на г-н Първанов – освещаване на знамена и т.н., без да коментирам неговите религиозни убеждения и връзката с политическите убеждения на член на БКП и последствие на БСП. Но тази показност и ритуали по никакъв начин не са неразделна част от функциите на президента.

БПЦ не е натоварена с никакви официални или свързани с изпълнение на държавнически функции действия. Това, което наблюдаваме, е по-скоро една практика за законосъобразността, за която би трябвало да се замислим, ако наистина претендираме, че има отделяне на църква от държава.

Костов не Ви ли попита за религиозната Ви принадлежност?

Не бих могъл да си представя, че би поставил такова изискване. Отделяме повече внимание на нещо, което не би трябвало да е повод за разговор или разделителна линия между демократично мислещи хора. Това е все едно да се разделяме по произход – Северна, Южна България, височина, цвят на очите. За пример – един от символите на най-новата история на Македония и най-успешен президент – г-н Трайковски, не само изповядваше евангелските убеждения, той беше известен проповедник и пастир на божието слово. Това не попречи да бъде толкова сериозно подкрепен. Спомняме си и начина, по който цяла Македония го изпрати след трагичния инцидент.

Каква е оценката Ви за Първанов?

Той стана участник в приватизирането на българската прокуратура, олицетворявана доскоро от г-н Филчев в услуга на сенчести и нелегитимни интереси, които са истинският гръб на организираната престъпност. Не бива да подминаваме с лека ръка последващата съдба на г-н Филчев и странното и необяснимо рискуване на г-н Първанов с назначаването на тази най-малко спорна фигура за посланик.