Нека не подменяме Господа със себе си

Една от най-сложните задачи на свещеника е духовното наставничество. От какво се поражда лъжестарчеството и как да внимаваме да не изгорим? Представяме ви разговор с игумен Нектарий (Морозов)…

Как и духовниците, и миряните да се предпазим от явлението лъжестарчество?

Всеки от нас, свещениците, трябва много добре да преценява своята собствена духовна мярка и да отчита своето лично християнско и човешко несъвършенство. Тогава и само тогава ще осъзнаем колко внимателни трябва да бъдем във всичките си действия спрямо онези, които очакват от нас слово за Бога и наставления как да Го следват.

Свещенослужителят е отговорен пред Господа не само за себе си, но и за тези, които Самият Бог му е поверил, като често тази отговорност е доста по-строга. Много е страшно да поставиш в протегнатата за помощ ръка камък вместо хляб или змия вместо риба.

Що се отнася до мирянина, който е потърсил съветите на свещеника, преди всичко е нужно той да провери доколко свещеникът се доверява сам на себе си.

В трудна житейска ситуация или в някакъв сложен духовен въпрос добрият свещеник казва: „Виж какво е казал в Евангелието Господ, светите отци. Нека заедно да видим как да постъпиш в подобна ситуация“ или веднага предлага да се постъпи по някакъв начин, но не защото това е неговото лично мнение, а защото целият закон на духовния живот говори за това.

Свещеникът не открива на дошлия при него вярващ някакви тайни, а просто го подтиква да се обърне с лице към Божия закон. На самия човек не му се иска да погледне в очите собствената си съвест, да се вгледа в собственото си сърце, но свещеникът трябва да му помогне да го направи. Обаче свещеникът не би могъл да извърши каквото и да било вместо когото и да било.

Ако пастирът се опитва да ви води след себе си с наставленията: „Прави както ти казах“, „Слушай ме“, „Аз казах и край“, „Защо не ме слушаш?“, то подобни изречения вече са основание за повишено внимание.

Вярващите идват в Църквата, за да се научат да изпълняват Божията воля. И макар че дарът за разбирането на волята Божия им се дава преди всичко, много е страшно когато този, който трябва да ги води към Бога, застане между тях и Него и се опитва да подмени Господа със себе си.

А на практика такава съблазън е налице постоянно. Не е задължително пастирът съзнателно да иска да извърши такава подмяна, но духовната власт е опасна, както и всяка друга власт, която се опитва да убеди човека, че той не е като другите. Властта се дава на пастира за съзидание, а не за негова лична полза или чувство на удовлетворение. Това е една изключително страшна отговорност пред Бога и пред хората.

Веднага щом пастирът почувства своята изключителност, трябва на мига да остави всички свои странични дела и да започне работа със себе си дотогава, докато не достигне до чувството, че не само не е като другите, а е и по-лош от всички, защото все още не е донесъл никакви особени плодове от тази благодат, която му е дал Господ.

Митрополит Антоний Сурожки неведнъж е разказвал за някакъв йеромонах, който, заставайки пред престола в първите дни след ръкополагането си, чувствал панически страх: как аз ще мога да служа Литургия. Веднъж, обзет от този страх, усетил как между него и престола застанал Някой и леко, но настоятелно го поместил. В този миг йеромонахът ясно осъзнал, че Литургията служи Самият Христос, а той е само Негов помощник. Мъчителният страх изчезнал.

Тоест свещеникът е само инструмент, посредством който действа Господ, при това инструмент несъвършен. Тази мисъл смирява и помага на Бога да действа чрез нашата немощ. А понякога благодатта Божия не може да пробие през нас, за да помогне на друг човек.

Кой се намира в рисковата група?

Има случаи, когато свещениците настояват техният довереник да вземе жизнено важно решение: да се ожени, да се разведе, да осинови дете, да си направи операция, от която, както след това се оказва, няма никаква нужда, да си смени работата. И най-страшното е, че хората слушат такива съвети. Защо?

От една страна днес послушанието и смирението ни се отдават изключително трудно, защото всеки от нас поставя на пиедестал собствената си воля и желае да постигне своето с всички средства, помитайки по пътя си каквито и да са препятствия.

От друга страна, някои миряни са готови да оставят своята воля на другиго и повече да не се безпокоят за нищо – тоест да свалят от себе си отговорността за битието си. Това е много съблазнително, защото им се струва, че житейските казуси се решават от само себе си, че нищо не зависи от тях.

Точно това се случва във всички тоталитарни секти, когато по-слабата воля търси подчинение от по-силната. Твърдят, че когато човек със слаба психика гледа водопад, му се иска да се хвърли, нещо в тази бушуваща вода го увлича и го тегли надолу.

Нека си спомним за познатия ни от детството сюжет на Киплинг: за хитрия питон Каа и маймунското племе Бандар-лог, което като омагьосано върви към устата на змията. „Елате по-близо“ – и хората с потъпкана воля отиват и се подчиняват на човек, който не се грижи да изпълни Божията воля, а неистово желае да слушат само него. „Разведи се“ – развеждат се, „продай дома си“ – продават, „дай ми парите си“ – дават. И най-интересното е, че същите тези хора обикновено пренебрегват думите на нормалния свещеник в храма, който им дава съвет, съобразен с Евангелието и не им предлага нищо, измислено от него самия.

В Ярославска област има скит, където живее „старец“, който постоянно говори, че са настъпили последните времена, че трябва да изоставим всичко, включително собственото нечестиво-невярващо семейство и че трябва да се спасяваме при него. Много хора ходят там, в това число и от моя град Саратов. Тези хора не искат да чуят никакви разумни доводи. Попадналите под влиянието на този лъжестарец много трудно биха могли да се отърсят от него.

Професор Фьодор Викторович Кондратиев, който дълги години работеше в Държавния научен център по социална и съдебна психиатрия, ми е разказвал за неговата своеобразна класификация на попадналите в тоталитарни секти. В първата категория са хора, у които практически липсва критично мислене и които моментално се подчиняват, ставайки част от управляемата маса. Втората категория са хора, способни да анализират, виждайки противоречията вътре в сектата, те напускат. Третият тип са тези, които оценяват всичко трезво, но остават в сектата, защото разбират какви скрити възможности има в нея. Такива хора се превръщат в ръководители на средно и висше ниво.

И така, човек, умеещ да мисли критично и живеещ отговорно, попадайки в такава община, начело с лъжестарец, започва да разбира несъобразността на случващото се в нея. Този духовен лидер говори за идването на последните времена, когато е нужно да се отложат всички земни дела и да се мисли за спасението на душата, но при това той самият е раздразнителен, гневлив и користен.

Но този, който се е подчинил напълно, вече не е способен да види лъжата. Такива хора, които могат да бъдат лесно зомбирани, се познават отдалече. Този, който иска да има власт над тях обезателно ще ги забележи в тълпата и ще ги подчини на себе си.

Можем ли в себе си да разпознаем склонността към такова безволие? Първо трябва да обърнем внимание върху какво са построени нашите взаимоотношения с духовника. Той трябва да ни учи как да действаме правилно, да ни показва някакъв ориентир и образ на християнски живот. И даже когато духовникът замине, заболее или в края на краищата си отиде от този свят, ние трябва да можем да продължим да следваме този образ, защото сме го приели със сърцето си и принасяме самостоятелен плод в християнския живот.

Но ако очакваме, че духовникът ще ни инструктира как да постъпваме във всеки конкретен момент, а иначе се стараем да отхвърлим от себе си отговорността, то вече сме в рисковата зона. Тоест той ни учи, а ние се учим и сме готови да отговаряме за всичко, без да делегираме никому това право и задължение.

Много ли са днес лъжестарците?

Може да се създаде впечатление, че днес лъжестарците са особено много. Обаче хора, прелъстени в по-голяма или в по-малка степен, винаги е имало още от първите векове на християнството. Някои от тях искрено са се заблуждавали, други са действали чисто утилитарно, разбирайки ползата, която може да бъде извлечена.

Спецификата на лъжестарчеството в днешно време е в това, че в един момент в Църквата влезе и продължава да влиза огромна маса от далечни на християнската традиция хора. А и въобще маса от хора, които не притежават трезв разум.

Повечето от тях идват в Църквата защото са ощетени от съдбата. Те носят у себе си огромна мъка и в това си състояние са готови да приемат всичко, което им се предлага за чиста монета, или обратно – никому и в нищо не вярват. Такъв човек е лесен за улавяне. От една страна, търсенето ражда предлагането, а от друга – предлагането увеличава търсенето.

И днес се срещат свещеници, които добросъвестно се заблуждават. Ако ние, свещениците сме решили да служим пред престола в резултат на определен и достатъчно дълъг процес на духовно израстване, ако ние самите сме имали и имаме духовник, който е наш духовен ориентир, тогава ние твърдо стоим на краката си.

Но ако вчера сме излезли от семинарията, не е важно дали на 19 години или след паралелния курс, дошли сме храма, започнали сме да служим и веднага сме започнали да ръководим, то е напълно възможно с нас да се случи нещо не съвсем правилно и добро. Винаги трябва да мислим за себе си колкото се може по-смирено и скромно… I www.pravmir.ru

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска