Митрополит Натанаил: Тия, дето присвояват църковни имоти, не знаят какъв огън си вкарват в къщите

Върховният църковен съвет при Св. синод управлява всички общоцърковни и синодални имоти, капитали и фондове и има надзор над всички общоцърковни стопанства. Бди за доброто запазване, осигуряване и стопанисване на всички църковни имоти. Гласува и преглежда бюджетите на църквата и ги представя за утвърждение от Св. синод в пълен състав. Всички решения на Върховния църковен съвет влизат в сила, подир като бъдат одобрени от Св. Синод в намален състав.

В какво състояние са днес тези имоти?

В недобро. Имущественото състояние на църквата е влошено.

Какво ще правите?

Ще направим общ регистър на всички църковни имоти – на патриаршията, на епархиите и ставропигиите, и въобще на църквата.

Около кои имоти в София има спорни моменти?

Влошаването на състоянието на имотите на църквата е пряк резултат от действията на разколниците. Например на ул. „Стефан Караджа” 8 бившият гараж на Св. синод е отдаден под наем от тези лица и ние не вземаме нищо. Не вземаме наем в момента и от ресторант „Петър Първи» и ще поставя въпросите в Св. Синод за спешни мерки.

А от бившия офис на СИБАНК, нает от кипърската офшорка „Велграф” на пл. „Св. Неделя” 4?

Става дума за 6-те етажа над заведението „Хепи”. Там договорът е изтекъл и в този момент фирмата плаща обезщетение. Това е единственият наемател, който надлежно си е плщал наема по договор. И това никой не може да го отрече. След изтичането на договора е проведен търг за отдаване на имота, който е спечелен от друга фирма, но в същото време има неизчистени неща и старият наемател има претенции, може и да ни съди.

Колко получава месечно от наеми синодът?

Около 50-60 хил. евро на месец – крайно недостатъчно за издръжка на свещенството.

От кои обекти са наемите?

От сградата на пл. „Св. Неделя” 4, в която все още се помещава фирма „Велграф” и плаща обезщетение; от сградата на Богословския факултет на пл. „Св. Неделя” 19, където се помещава турската Зираатбанк, и от имота ул. „Ст. Караджа” 8, в който живеят служители във ведомството на БПЦ и свещеници. Има и 2-3 малки магазинчета на ул. „Ст. Караджа”, ул. „Хр. Ботев” и бул. „Витошка”, отдадени преди това за символични суми по за 100-150 евро на месец.

Не пропускате ли и Духовната семинария?

Да, и там има един склад, който доскоро беше отдаден на съвсем подигравателна цена, а сега Св. Синод взе директно решение да го отдаде за около 1500 евро на месец. Надявам се, че ще имаме реалната възможност да се ползваме от приходите на имота ни на пл.„Св. Неделя” 19, където беше настанена банка „Биохим”.

Ами богатството на църквата в чужбина – във Вашингтон, Чикаго, Истанбул, Одрин…

Имотите в Истанбул са на църковното настоятелство, но то не отчислява нищо за Св. синод, защото средствата им са недостатъчни.

През 2003 г. по данни на екзархийския архив в София са направени постъпки за връщане на 52 имота в Истанбул, Одрин и Къркаркли.

Църковното настоятелство в Истанбул е направило постъпки те да се възстановят, но не знам какъв е резултатът.

Излиза, че няма никакви приходи от чужбина?

Получават се единствено от Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф.

Проф. Иван Желев твърди, че дядо Йосиф е продал преди 2 г. българска църква и сградата за свещенически дом за 800 хил. долара.

Това е несериозно. Тази сграда във Вашингтон според законите в САЩ не бе пригодна за църква. Служил съм в нея и я знам. Тя е била резиденция. Закупена е от БПЦ и е била приспособена за храм и жилище на свещеника, но тъй като по американските закони всяка една църква трябва да има паркинг, а тя няма и не можеше да се използва по предназначение за храм. Св. синод реши тя да се продаде. Сумата от сделката се преведе на патриаршията, собственик на имота.

Съдържатели на заведения около Рилската обител искат да узаконят собствеността си за сметка на манастира.

Не е само там, апетити има навсякъде. Парадоксалното е, че изначална вековна собственост на църквата не й се връща, а някои придобиват право на собственост по давност върху нейната собственост, и то по закон!?! Страшно е, когато ресторантьори, хотелиери и всякакви светски лица посягат на собствеността на най-голямата българска светиня – Рилската света обител, без дори да мислят какъв огън вкарват в собствения си дом, и то за поколения! Тази собственост на Рилската света обител е дарена чрез хрисовулите от българските царе. Държавата не е направила достатъчно за защита интересите на тази всебългарска светиня. Не е редно да се сещаме за нея само с представителни цели. Ще ви посоча само един пример – един от имотите на Рилската света обител – хотелът „Царев връх“. е продаден от синдика с одобрение на съда в производство по несъстоятелност на ООД „Рилски манастир“, но забележете, без този имот да е включен в капитала на това дружество, а е предоставен само за ползване от него.

Вие предложихте епархиите да се самоиздържат.

Да, за да има пряк контрол над църковните настоятелства и епархийските манастири. Има съблазън между свещеници – някои техни събратя не отварят храмовете, за да обслужат вярващите, а искат заплата. Идеята, която поддържам, не е самоцел, а желание да има стабилност във финансовата система на Църквата. Това означава, че ще има заплати за свещениците и най-важното – те ще откликват по всяко време на потребностите на миряните, за да не ни обвинява обществото, че сме се обърнали на търговци.

Има ли уличени в присвояване?

Има критики за правилното разпределение и управлениe на приходите. Не смятам, че е справедливо дадена епархия да продава собствените си имоти или да изсича гори, дори и с цел да изплати заплатите, преди да е предложила това на Св. Синод. Защото готовото бързо свършва. Според свещените канони с имоти, собственост на Църквата, в юридически смисъл нямаме право да се разпореждаме.