О. Варлаам Мертикариу: Поклонниците чакат по 30-40 часа, за да се помолят пред мощите на св. Петка

Средата на октомври е времето, когато хиляди вярващи от цяла Румъния се стичат към румънския град Яш, в областта Молдова, там, където вече 366 години се съхраняват мощите на света Петка Българска. Света Параскива, както я наричат румънците, е считана за покровителка на цялата област Молдова и е една от най-почитаните православни светици у нашата северна съседка. Един от духовниците, които всяка година посрещат многобройните поклонници, е архимандрит Варлаам (Мертикариу). Той е дългогодишен викарий на митрополита на Молдова и Буковина, който понастоящем е новият патриарх на Румъния – Даниел. Отец Варлаам е утвърден румънски богослов и лектор в Богословския факултет на Яшкия университет. А без съмнение е и един от най-увлекателните събеседници по въпросите на православието.

Откакто през 1641 г. румънският владетел Василе Лупу донася мощите в Молдова, това място се превръща в един от основните духовни центрове на Румъния. След падането на комунистическия режим празникът на света Петка добива по-широка популярност и започва да се празнува с по-голяма сила.

Наистина в този ден пристигат хиляди румънци, но и поклонници от другите балкански страни, включително и българи. Както и руснаци и сърби, защото мощите на света Петка са стояли десетки години в Белград. За последните две-три години пред мощите на света Петка са се поклонили над един милион вярващи. Всеки път пристигат цели автобуси с поклонници от България, имаме посещения и от висши български духовници.

За света Петка няма значение дали говориш на румънски, на български или на сръбски. Нейното закрилничество духовно ни свързва помежду ни.

Чували сме, че има много разкази за чудеса, случили се при мощите на света Параскева през последните десетилетия в Румъния. Можете ли да ни разкажете за някои от тях?

Да ви кажа, има хора, пристигнали за празника, които чакат на опашка по 30-40 часа, за да се поклонят. На този ден понякога е много студено, но те не се отказват. За мен тази търпеливост сама по себе си е едно чудо.

Разбира се, има и записани, официално констатирани чудеса. Едно такова чудо се случва през 1888 година. Тогава първоначалният храм, в който се съхраняват мощите на светицата е затворен за реставрация, а раката с мощите е преместена в малък параклис. През една декемврийска нощ обаче става пожар и всичко в параклиса изгаря. За да разследва причините и да запише щетите от пожара, на мястото идва областният управител по онова време Лео Негруци. Той установява, че всичко е изгоряло, стъклото на иконите, които са били в рамки, е стопено, свещниците са се огънали и почернели, раката на светите мощи е изпепелена, дори възглавничката, на която са подложени мощите, се е превърнала в пепел. Но самите мощи са непокътнати, дори не миришат на дим. При този силен огън, който се е разгорял, това е истинско чудо. Този факт е документиран в полицейските анали на град Яш.

Много свещеници тук могат да ви разкажат десетки случаи за чудотворно изцелени от тежки болести при възрастни и деца. Но сега се сещам за един любопитен случай отпреди няколко години. Една година, на 14 октомври, дойде при храма екип от местната телевизия, за да снима поклонниците. Репортерката анкетира една жена, която каза, че вече за трета година идва да се моли пред мощите на света Петка, защото всяка година, само няколко дни след поклонението, молитвата й се осъществявала. Първия път, когато дошла тук, тя се помолила на света Петка да си намери работа, защото от дълги години била безработна. След два дни си намерила чудесна работа. На втората година детето й било болно, дълги месеци го местели от болница в болница, и след молитва пред мощите детето й получило изцеление. Тогава репортерката я попитала за какво ще се помоли през тази година на света Параскева. А тя отговори, че ще се моли светицата да й помогне да не остане без покрив над главата си, защото банката наскоро й взела ипотекираната гарсониера. На същата вечер, репортажът беше излъчен по телевизията на Яш и тогавашният кмет на нашия град, г-н Симират, беше много впечатлен от силната вяра на жената и й даде апартамент. Много хора тогава скептично се усмихваха и не счетоха това за поредното чудо на света Петка, а за доказателство за силата на медиите. Но аз казвам, че понякога света Петка прави чудеса именно чрез хората.

Чувала съм историята за едно чудо на света Петка в Румъния, свързано с една мъчителна суша преди десетилетия.

То се случва наистина по време на една голяма суша в Молдова, след Втората световна война, когато жителите на областта били обречени на глад. Тогава митрополитът на Молдова изважда ковчежето с мощите на света Петка и започва процесия, като  обикаля градове и села из Молдова. След като процесията излизала от всеки град, там завалявал дъжд. И дори тогава, във времето на прохождащия комунистически режим, някои вестници не премълчават, а отразяват вестта за процесията със светите мощи и за изневиделица рукналия дългоочакван дъжд в Молдова.

Ще добавя само и това, че по време на празника на света Петка, през нощта, навън пред църквата преспиват много хора, пристигнали отдалеч. И аз лично съм ставал свидетел как пред града може да се изсипва проливен дъжд, а вътре в града да не вали изобщо. Разбира се, Господ ни праща и сняг, и студ, и дъжд. Но тогава сякаш света Петка прави така, че времето да бъде по-поносимо за поклонниците.

Отец Варлаам, кажете няколко думи за новия румънски патриарх Даниел?

С голямо удоволствие!  Аз имах щастието отблизо да наблюдавам неговата дейност като митрополит на Молдова, тъй като 17 години бях негов викарий в Яш. Патриарх Даниел е една голяма надежда за румънското православие. Той е блестящ теолог, бих казал, че той е и гениален управник на делата на църквата. През последните години той работеше особено усилено за развитие на социалната дейност на църквата: той е инициатор на идеята почти във всеки град в Молдова да има кухня за социално слабите, за бедните многодетни семейства, и я осъществява на практика. Тези дейности го направиха най-познатият и популярен духовник сред румънските вярващи. Всъщност именно затова той беше избран. Също така, той е особено открит в контактите си с другите православни църкви. И добре знам, че, като митрополит на Молдова и Буковина, той нееднократно е дарявал на различни църкви в България, носещи името на света Петка, дрехите, с които ние преобличаме мощите на светицата. Защото тук имаме традицията да сменяме периодично дрехите, с които обвиваме мощите, тъй като много вярващи ни носят ръчно ушити дрехи и се стараем да уважим техния труд и желание, предизвикани от силната им вяра.