Вестник „Време” (Македония): Никой не иска София да ни върне откраднатото

Църквата смята, че за връщане на отчуждените македонски богатства трябва да се погрижат музеите, те пък прехвърлят отговорността на министерствата, а последните казват, че никой не им е предоставял списък, за да знаят кои отнети реликви трябва да търсят.

Икони, посуди, кандила, евангелия, обложки, сребърни кръстове за украса, свещенически одежди, бакърени казани – това са само част от предметите, които, според българските медии, българите са взели при оттеглянето си от Македония в края на Първата световна война, и които тези дни са изложени в София. За това свидетелства книгата с документи, на която попадна вестник „Време”, и която описва артефактите, отнети от македонските църкви и манастири по време на Първата световна война. Книгата е озаглавена „Документи за щетите и грабежите на църкви и манастири на територията на Македония през Първата световна война” и е издадена от Дружеството за наука и изкуство в Битоля през 1985 година.

Според документите, най-засегнати са били областите по дължината на солунския фронт, който се простирал от Охрид до Орфанския залив, т.е. през цяла Македония.

В списъците има описания на предмети и движими имоти, добитък, сено, жито и други детайли, например отнети керемиди. От църквата „Свети Никола” в село Секирани, община Велушина, например, са отнети пет икони, като е записано, че някои от иконите били варосвани, за да се скрият имената на светците. Публикацията съдържа документи за Велешко-Дебърската епархия, т.е. за Охридския, Велешкия, Тетовския и Скопския окръзи.

Бившият директор на Музея на град Прилеп, Илия Велкоски, заявява, че до 60-те години инвентаризацията на културното наследство на Македония не е била попълвана.

„За съжаление, като дългогодишен директор на Музея на град Прилеп, въпреки всичките ми усилия и контакти, не успях да установя колко артефакти са отнети от Прилеп и Прилепско по време на Първата световна война. Но от Македония са изчезнали доста ценни предмети. Един от тях е архиепископската митра от Охрид”, – твърди Велкоски.

В предговора на книгата се казва, че документите са се появили веднага след Първата световна война. Верското министерство през 1919 година поискало данни за щетите и грабежите в църквите и манастирите по време на войната, а документите са писани непосредствено след войната, т.е. през 1919-1920 година.

В книгата пише, че документите в оригинал били написани на сръбски език на кирилица с мастило, с изключение на няколко, написани на машина. Всички приложени документи са били съхранявани в историческия архив в Битоля.

Тези дни писателят Нове Цветановски публикува студия, озаглавена „Разпиляно наследство” и посветена на същата тема. В нея той излага фактите за разпиляването на македонското движимо културно наследство през периода от началото на ХІХ век до Втората световна война. Авторът констатира, че в Македония не съществува нито един архив, който да обхваща цялостно документацията за ценните реликви, и това прави по-трудна потенциалната възможност за тяхното връщане.

Министерството на културата твърди – „Няма отговорна институция”

Нито един от нашите музеи и други институции, занимаващи се със защитата на културното наследство, не е внесъл досега искане за реституция до държавните органи, – твърдят от Министерството на културата.

„Мерките за връщане на артефактите трябва да бъдат предприети от музеите. Според Закона за защита на културното наследство, Министерството на културата и Управлението за защита на културното наследство препращат постъпилите искания от музеите до Министерството на външните работи”, – казва Тодорче Тасевски, говорител на Министерството на културата.

Исканията за връщане на предметите, намиращи се в съседните страни, които са стигнали по споменатия ред до Министерството на външните работи, трябва да бъдат препратени оттам до Министерството на външните работи на страната, в която се намират артефактите.

„Досега в Министерството на културата не е пристигнала нито една информация за реституция от нито един музей или друга институция, подведомствена на Министерството”, – казва Тасевски.

От  министерството подчертават, че съществува още един проблем, който ще затрудни евентуалните действия за връщането на македонското културно наследство в страната. Конвенциите на ЮНЕСКО от 1970 и 2005 година, регулиращи тази област и подписани от Македония, нямат ретроактивно действие, което означава, че страната, подписала конвенцията, може да изисква само връщането на артефактите, отнети от момента на подписването на конвенцията, но това не се отнася за предмети, отчуждени в миналото.

Битолските историци вдигат рамене – „Списъците са в държавния архив”

В битолския музей са съществували няколко важни документи с трайно значение от периода на Първата и Втората световна война, намиращи се понастоящем в Държавния архив на Македония.

„Спомням си, че имаше и списъци на отнети трайни документи и артефакти от Битоля и Битолско по времето на Първата и Втората българска окупация. Тези списъци се намират в Държавния архив от няколко десетилетия, а мога да кажа и че липсват ценни материали и документи, които сега вероятно се намират в софийските архиви и музеи”, – каза вчера Владо Темелковски, съветник-историк в Музея и Галерията на град Битоля. Според показания на най-възрастните битолчани, ценни материали, документи и църковни книги са отнети от почти всички църкви и манастири в Битоля и Битолско.