Християнските духовно-нравствени принципи в просветната дейност на йеромонах Неофит Рилски

През 2011 година се навършват 130 години от блажената кончина на йеромонах Неофит Рилски (1793-1881) – забележителен книжовник, учител и основател на новобългарската просвета. Интересът към личността и делото на този български възрожденски духовник и просветител се подновява и засилва сред изследователите не само по повод на кръгли годишнини от неговото рождение или земна кончина.

 

Мащабите на духовно-просветната и църковно-строителна дейност на този изтъкнат и уважаван Рилски монах и учител, а така също и неговото наследство като книжовник, богослов, духовник и просветен деец, се разкриват все повече пред полезрението на съвременните изследователи и очертават нови хоризонти и перспективи за проучване. 

 

Дейността на отец Неофит Рилски като монах, духовник, просветител и педагог, преводач и филолог, музикоучител и литургист е добре известна, но продължава да привлича интереса на историци, богослови, филолози и музиколози. От богатото и многостранно наследство на неговите преводни и оригинални творби все още има неизследвани аспекти или непубликувани фрагменти, които могат да хвърлят обилна светлина върху процесите на българската възрожденска култура през ХІХ в. или да осветлят определении детайли от църковно-националните борби. Мащабите и плодовете на църковната и народополезна духовно-просветна дейност на Неофит Рилски и днес продължават да ни поразяват със своето величие, изобилие и размах и да ни карат да изпитваме истинско преклонение и възхищение от делото на този български духовник. 

 

Още проф. Иван Шишманов посочва че върху наследството на Неофит Рилски следва да се съсредоточат проучванията на теолози, филолози, педагози, историци и музиколози, а в предговора на своята книга „Отец йеромонах Неофит Рилски”¹ Неврокопският митрополит Пимен припомня, че книжовното дело и духовното наследство на този наш възрожденски просветител очаква задълбочената работа на специалистите по църковна история, нравствено богословие, новозаветна екзегетика, омилетика, пастирско богословие и литургика. Ето защо и днес ние продължаваме да преоткриваме все повече духовното наследство, личността и образа на отец Неофит Рилски като християнски мислител, църковен учител и православен духовник, а чрез по-пълната картина на автентичните исторически свидетелства се докосваме и по-близо до първоизворите и движещите сили на неговото просветно и народополезно дело.

 

В редица свои проповеди, църковни слова и писма до близки ученици и сътрудници Неофит Рилски дава израз на своите християнски възгледи и убеждения, които го ръководят в църковната му, просветна и учителска дейност, като изказва в тях свои богословски становища или разкрива черти от своя духовен образ и характер на духовник. Изследователите на книжовното наследство на Рилския учител посочват че голяма част от това наследство следва да бъде систематично проучвано от гледна точка на теологията, и в частност на нравственото богословие, за да се систематизират и реконструират в пълнота неговите богословски възгледи и идеи. За тези цели следва да бъдат използвани както неговите отпечатани и неиздадени произведения, така и някои архивни извори и преди всичко писмата на Неофит Рилски до негови ученици. Това са главно писмата и кореспонденцията му с негови близки сътрудници, рилски събратя, съмишленици и ученици. Специален интерес представляват писмата и кореспонденцията до неговия ученик и последовател Христо Димитров от Дупница, които са запазени в архивните хранилища на БАН и НБКМ, познати са и са проучвани от изследователите, а напоследък са издадени от проф. Румяна Радкова.²

 

В тези писма на Неофит Рилски, които той пише от Рилския манастир или от богословското училище на Цариградската патриаршия на о. Халки, на които обръщат внимание още акад. Иван Снегаров и Стобийски епископ Арсений в своите изследвания, се съдържат много ценни свидетелства за неговите християнски богословски възгледи и духовно-нравствени принципи, които рилският духовник изповядва и прилага на дело в своя житейски път и просветно служение. Кореспонденцията от о. Халки е много важна, защото в нея се разкриват възгледите на Неофит Рилски за църковно-просветното служение, богословските науки и усъвършенстването на познанията и уменията в областта на църковното служение. В по-ново време изследването и популяризирането на архивите на Богословското училище на Цариградската патриаршия на о. Халки, и в частност проучването на архива на първия директор на Халкинската богословска школа (1844-1864) епископ Константин Типалдос (1795-1867) ни дават нови допълнителни данни за дейността на Неофит Рилски като духовник, преводач и преподавател във висшата богословска школа.³

 

Използването на писмата на Неофит Рилски през този период като първостепенен източник е оправдано и поради празнотите и непълнотите в неговия Дневник относно престоя му в Богословската школа на о. Халки. В много от тези писма се сдържат дълбоко лични, интимни и вероизповедни мисли на отец Неофит Рилски, които ни помагат да реконструираме неговите християнски етически възгледи и духовно-аскетични принципи за подвижническо служение. 

 

 

Моралните възгледи и светогледни устои на Неофит Рилски, произтичат от неговата искрена и действена християнска вяра, от православната му духовност и монашески добродетели, които той възприема като брат на Рилската света обител и които се стреми неуморно да въплъщава в своя живот и дейност. Още като млад послушник и рилски монах от 1811 година той се привързва изключително силно към свещената обител на Свети Иван Рилски и посвещава всички свои сили, дарования и таланти в служба за благопреуспяването на духовния живот и за развитието на книжовното и духовно-просветно дело на манастира. Като ученик на известния духовник Йеротей Неофит Рилски развива своите дарования и напредва в познанието на славянския и гръцкия език, усъвършенства уменията си в областта на църковното пеене и след школуване и продължаване на образованието си при гръцките учители в Мелник и Велес се завръща в манастира, за да поеме на свой ред служението на учител и манастирски секретар. Отговорните длъжности, които са му поверени в манастира свидетелстват за високите духовни и интелектуални качества и за добрата подготовка, които е придобил чрез своето образование. Той се труди всеотдайно и неуморно за устройване на манастирското училище, за духовната проповед в храма и за красотата и благообразието на църковното богослужение и молитвените песнопения в тази най-важна българска крепост на християнския дух и православна вяра.

Когато през 1826 година Неофит Рилски е изпратен за първи път като духовник и учител в Самоков, по молба на тамошния митрополит Игнатий, в препоръката на монашеското братство, и в съборното решение на духовниците от Рилския манастир за него, ние срещаме една от най-ранните характеристики за духовно-нравствените качества и добродетели на младия рилски учител. Това определение за новия духовник не е само стандартно църковно-реторично описание и израз на епистоларна любезност, а може да се приеме като авторитетна оценка и високо мнение на манастирския събор за качествата на йеромонах Неофит Рилски, който е призован да поеме ролята на духовен учител и изповедник, за да служи „по християнския обичай за всяка духовна полза и душевно изправление”. 

 

От тази първа характеристика на духовно-нравствения образ на духовника Неофит Рилски се виждат онези добродетели, с които той се отличава и в които се подвизава усърдно. Това са на първо място християнските евангелски добродетели на подвижническо благочестие и служение на ближните, които Църквата възпитава у своите духовни чеда, а монасите от свещения манастир на св. Йоан Рилски – призовани към този подвиг от наставленията на неговия Завет, се стремят да прилагат неуморно в своя живот и да ги въплъщават чрез добри дела.⁴

 

Нравствените възгледи на Неофит Рилски са дълбоко проникнати от духа на евангелските добродетели. Те са израз на християнската духовна традиция, но също така са и модерни по своето съдържание, съвременни и напредничави за своето време. Наред с аскетичните добродетели на смирението, послушанието, монашеската преданост и усърдие той цени много високо просветата, книголюбието, образованието и науката и счита именно духовно просветената християнска вяра за истински действена, спасителна и полезна за човека. 

 

 

Безпросветната вяра и невежеството, според Неофит Рилски, водят до мракобесие и варварство. Безотговорното и невежествено отношение към книгите и знанието, което е вложено в тях, според него са проява на варварство и духовна леност, която не може да бъде оправдана дори и когато се проявява от някои православни духовници и църковници като израз на криворазбрано благочестие. Към това по-ограничено и традиционалистично разбиране за вярата, и превратно възприемане на духовните принципи на църковната традиция, се прибавя невежествено отношение към книгите, а не истински стремеж към знание и духовна просвета. Тези християнски възгледи на Нефит Рилски са близки до някои нравоучителни идеи и духовни наставления на св. Йоан Златоуст, които откриваме в неговите известни църковни слова и проповеди. Това свое разбиране Неофит Рилски прилага както към книгите и книжовността като извор на знание и просвещение, така и спрямо създаването на нови учебници и педагогическа литература за целите на новата българска просвета. 

 

По отношение на книгите и книголюбието Неофит Рилски се проявява като истински християнски духовник, книжовник и книголюбец. Той не изпитва дребнавост или егоизъм спрямо книгите и не гледа на тях като на скъпи вещи, а преди всичко ги цени като извор на знание и просвета. Книгите трябва да носят духовна полза на човека, да го водят към истинско просвещение на ума, към духовно познание и спасение на душата и, не на последно място, да послужат на колкото се може повече читатели. Това свое кредо и отношение на любов към книгите той култивира у себе си и възпитава у своите ученици. То се формира у Неофит Рилски и придобива конкретни прояви в досег с богатото книгохранилище на Рилския манастир и посредством съзнанието му за дълг и отговорност за продължаване на книжовната и просветителска работа на манастирското братство. Работата с древните старобългарски ръкописни книги, които се съхраняват в манастирската библиотека, и създаването на нови редакции на Службата и Житието на св. Иван Рилски, които той предприема, а така също и последващите им преводи на гръцки език, които извършва по молба на мелнишките гърци, са свидетелство за това високо съзнание за дълг и отговорност. 

 

Вероятно драматичните и повратни събития, свързани с големия пожар от 1833 година, който изпепелява сградите на манастира заедно с богатата му библиотека, оказват решаващо значение за формирането на грижата и отношението на Неофит Рилски към книгите и библиотеката. Той преживява много драматично последиците от пожара, на който е непосредствен свидетел, и приема изключително болезнено унищожаването на книжовното богатство на Рилската света обител, което е ценно наследство и скъпо достояние на българската църковна и книжовна традиция. След това събитие Неофит Рилски се заема да възстанови със свои сили манастирската библиотека и предприема целенасочени усилия по издаване и отпечатване на книжовни творби. В това отношение той постига забележителни успехи по обновление на църковната книжнина и успява да създаде нова богата манастирска библиотека, която предоставя щедро на своите ученици от околните градове. 

 

Усилената му работа по превода и отпечатването на взаимоучителните таблици, съставянето на двете граматики на български и гръцки език и другите необходими учебници се увенчават с успех и те са издадени през 1835 година в Крагуевац и Белград. Тук следва да отбележим че в учебното съдържание на взаимоучителните таблици се съдържат много важни нравоучителни елементи и духовно-нравствени принципи на християнската етика, които са били интегрална част от цялостния процес на обучение и възпитание на подрастващите според ръководните начала на новата педагогическа и дидактическа метода. В таблици 38-40 се съдържат „Нравоучителните завещания”, които обхващат християнските нравствени принципи и правила за индивидуално поведение и духовно възпитание. Тук са разгледани въпросите за вярата и почитането на Бога, уважението към родителите и учителите, приятелството и милосърдието, сациално-етическите принципи на обществения живот и други въпроси на морала. Също така като един от първите учебници, свързани с взаимоучителните таблици, Неофит Рилски съставя и отпечатва заедно с тях и „Свещения кратък катехизис”, който съдържа уроците по вероучение и християнско нравоучение, които се преподават тогава както в старите килийни училища, така и в новите реформирани общобългарски училища. Този християнски катехизис е учебник изпратен на неговите ученици за използването му в църковните училища и за обучение в създаващите се нови образователни школи. 

 

Като важно пособие за изучаване на Свещеното Писание и Божествено учение на Иисус Христос се разглежда от съвременниците на Неофит Рилски и неговия превод на Новия Завет, осъществен от църковно-славянски и гръцки на новобългарски език, който е издаден в Смирна през 1840 година. По мнението на Търновския митрополит Иларион, който подтиква Неофит Рилски да се заеме с превода на Новия Завет на новобългарски език, поръчан и издаден от Британското библейско дружество, този превод извършен според езиковите норми на българската граматика, подготвена преди това от преводача, ще служи на българските деца в училищата да изучават Свещеното Писание и да овладяват книжовния новобългарски език в процеса на тяхното обучение. Неофит Рилски се заема охотно и с това Богоугодно дело и му посвещава денонощен труд в продължение на месеци и години. Всички тези процеси са известни и детайлно описани в многобройните писма и богата кореспонденция на Неофит Рилски с неговите съратници и ученици, които създават нови училища в много български градове като Габрово, Свищов, Казанлък, Копривщица, Кюстендил, Дупница, Самоков, Пловдив и Пазарджик. По всички български градове където неговите възпитаници стават учители, или са вече даскали в по-старите килийни училища, се въвежда в обучението на децата и младежите новата взаимоучителна метода и се създават книги и учебници според езиковите норми на Неофитовите граматики. 

 

 

Духовно-аскетичните възгледи на Неофит Рилски могат да се разглеждат като синтез на класическите православни исихастки принципи и правила за подвижничество и новите аспекти на духовно-будителско, книжовно и просветно служение на православните високообразовани монаси през Възраждането. По същия начин в живота и делото на този духовник се съчетават неговото служение в манастира и монашеското братство, уединението в постниците и килиите на светата обител за съсредоточен молитвен и духовно-съзерцателен живот и активното духовно-просветно и учителско служение извън манастира. В това отношение Неофит Рилски прилича на високообразованите книжовници и учени-богослови от византийския и пост-византийски образец, но се доближава и до ренесансовите идеали на учения-енциклопедист и просветител от нов модерен тип. С това той се доближава до новите форми на християнска аскеза извън манастирските стени – до просветителството, учителството и интелектуалния апостолат, но същевременно без да прекъсва духовната си връзка с манастира. 

 

Монашеските добродетели на постоянната молитва, трезвост, постоянен духовен, книжовен и физически труд и упование в Божия промисъл, ни показват облика на Неофит Рилски като истински монах и подвижник, който съчетава в своята дейност монашеското усърдие, духовното уединение и усамотение с активното учителско и просветно служение. В писмата и духовните наставления, които той дава на своите ученици като техен духовен учител и наставник, могат да се открият много ценни християнски наставления за духовно-нравствен живот и практическа добродетелност. В много писма до своите ученици Неофит Рилски разкрива своето лично разбиране за християнските добродетели и духовно-аскетични принципи. Той говори често за търпението, смирението и прошката, за трудолюбието и дълга за служение на ближния. В тези аскетични добродетели и стремежи към духовна трезвост, усърдие и прилежен труд ние виждаме наследството на исихастката духовност, която е тясно свързана с традицията на православното монашество и в частност с наследството на монашеската традиция на Рилския манастир, в която е възпитан и самият Неофит Рилски. В своите църковни слова и преводни текстове той използва това богато исихастко духовно-аскетично наследство като го актуализира и осъвременява. Неофит Рилски превежда по-стара византийска духовно-аскетична литература по поръчка на атонските монаси и сам преписва за своите нужди като игумен „Заветът на св. Иван Рилски” от по-старите ръкописни извори. В този Завет според изследователите, Неофит Рилски виждал и своето собствено монашеско правило, образец за подвижничество и лично верую към които стриктно се придържал. По подобие на небесния покровител на Рилската обител и йеромонах Неофит Рилски оставил свое завещание и дарил цялата си библиотека на манастира и своите ученици.