113 години от обявяването на независимостта на България

Народната манифестация пред Двореца. В. „Дневник“ от 24 септември 1908 година

Руско-турската освободителна война действително води до подписването на Санстефанския мирен договор и Освобождението на България през 1878 г., но последвалият Берлински договор определя Княжество България като васално на Османската империя, поставяйки свободната българска държава под суверенитета на Високата порта.

С един замах на 22 септември 1908 г. България се откъсва от орбитата на Османската империя и се провъзгласява за независима. С оглед на историческата традиция тя се връща към ранга на българската държава от времето преди падането под османска власт, обявявайки се за царство, а нейният владетел княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Година след обявяването на независимостта, България е приета от Европа за суверенна държава.

В нощта срещу 22 септември министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинанд I на военния параход „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за обявяването на независимостта на България, под който се подписват князът и министрите.

Цар Фердинанд, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на независимостта на България. Снимка: Централен Държавен Архив

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“. Княз Фердинанд прочита манифеста за независимостта в двора на църквата, след което се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. Малко по-късно министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на хълма Царевец пред събралото се хилядно множество.

Моско Москов (1862-1947) – български писател, драматург, преводач и публицист, си спомня този ден:

Моско Москов

„22 септември (5 октомври) 1908. Провъзгласяване на независимостта ни. Сутринта отидох на училището, ученици и учители по улиците. Иде съобщение от управителя да отидат учителите на гарата да срещнем княза. Отиваме и чакаме на гарата до 11 часа. Там беше окр. управител М. Радославов, кметът Вителов, комендантът и др. официални лица. Дойде една само машина (локомотив) и съобщи, че князът чака на спирката в Долна махала. Тутакси всички тръгнаха, кой пеши, кой с файтон. В това време князът слезнал на спирката и с адютанта си отишли пеша до черковата „Св. Четиридесет“ и се разходили из двора, и дори седнал на двора.

Пристигнали сетне министрите и управителят, и кметът. Той навярно е мислел сам какво ще стане. Влизат в черкова „Св. Четиридесет“ и след като…, той [Фердинанд] от трона си прочете манифеста… Малинов доста развълнувано каза да се именува [князът ] „светлий цар“.

Сетне отидоха в черковата митрополитска [Св. Петър и Павел „]. След това цар Фердинанд и министрите дойдоха на Хисаря [Царевец]…, гдето имаше една малка построена барака, окичена със зеленина. Влезна Фердинанд и министрите.

След това Малинов прочете пред народа манифеста. Вителов, кметът, каза, че е велик актът и царят ще намери подкрепа у народа. Князът стъпи на стола и каза, че благодари на търновчани за всичко, и че обичта на търновци му е много скъпа. След това се отместиха по дуварите към изток и местният фотограф ги сне.“

Манифест за провъзгласяване независимостта на България
прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в гр. Велико Търново

По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването ѝ.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги – бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!“

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.

На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано:
ФЕРДИНАНД I

Приподписали:

Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: Ал. Малинов; Министър на Външните Работи и на Изповеданията: Ст. Паприков; Министър на Вътрешните Работи: М. Такев; Министър на Народното Просвещение: Н. Мушанов; Министър на Финансите: Ив. Салабашев; Министър на Правосъдието: Т. Кръстев; Министър на Войната: генерал Д. Николаев; Министър на Търговията и Земледелието: А. Ляпчев

По материали от „Извори за Българската История“, съставители Пенка Костадинова и Милен Куманов, Издателство „Отечество“ София 1994 г.; pravoslavieto.com