За Германовия сборник

Източник: вестник Култура, бр. 6 (2401), 17.2.2006 г.

В репертоара на средновековната българска книжнина т. нар. Германов сборник заема особено място. От една страна, той е един от немногото датирани търновски ръкописи от XIV в., а от друга – доказателство, че през XIV в. не само са правени нови преводи и редакции, а са се преписвали коректно и архаични текстове от българската продукция от IX-X в. Благодарение на Германовия сборник палеославистиката притежава ценни преписи на старобългарски автори. Той съдържа и много древни преводи, запазени в сръбски и руски преписи и по тази причина често става обект на претенции и спекулации. Това, че Германовият сборник е достигнал до нас невредим през вековете, е наистина щастлива случайност за медиевистиката.

За издаването на Германовия сборник се работи от десетилетия. Сложността е, че той е собственост на Румънската патриаршия и се пази в почти недостъпно книгохранилище. Хората, работили de visu с него, се броят на пръсти, а микрофилмът, доставен с огромен труд, е правен отдавна и постепенно избледнява. Преди повече от 30 години възникна идеята да се направи фототипно издание, но от румънска страна не се получи (и не се получава и до днес) разрешение за него. Единственият способ за възпроизвод на текста е наборният. Малкото обнародвани досега текстове (6 от около 44 творби) служат за безценен материал в изследванията на наши и чужди палеослависти. Това е едно издание, което не само ще обогати българската наука, но ще послужи за основа на много нови издирвания.

Предимство на предлаганото издание е, че то е извършено от компетентен учен. Елка Мирчева от години работи над разчитането и анализа на текста. Особено ценното е, че наборният възпроизвод е съпроводен от обширно кодекологично изследване, включващо историята на книгата, анализ на извънредно важната за историята бележка на преписвача, библиография и т.н. Важно е, че ударението пада върху цялостно лингвистично проучване на всяка статия от сборника, защото според наблюденията на Елка Мирчева Германовият сборник не е препис от съществуващ друг ръкопис, а е събиран от няколко различни по старинност и правописна школовка кодекси, имащи собствена история. Затова и авторката променя обикновения подход при изучаването на правописа и езика и анализира отделно правописните особености и навици на съставителя и преписвача на паметника, а езиковото описание прави в 44 отделни параграфа – според количеството на статиите. 287-те страници на изследването са плод на многогодишните изследователски усилия на Елка Мирчева.