За сексуалното възпитание в Православната Църква…

Монах Михаил е прав, когато изобличава тесногръдието и лицемерието на тези духовници. Монахът обаче обвинява свети Никодим Светогорец за ограничените му възгледи и запазения йезуитски дух в книгите „Духовни упражнения” и „Невидима бран”. Монахът отрича светостта на св. Никодим и боговдъхновеността на книгите му. Ако монах Михаил не се покае за този грях – хула срещу светеца, бих се съгласил с някои светогорци, които смятат, че е изпаднал в духовна прелест.

И в двете книги има изключително мъдри съвети относно монасите – как чрез аскеза (само като средство, а не като цел) и често причастяване с Христовите Тяло и Кръв от благодарност и любов към Него да побеждават страстите си и да станат едно с Христа (Целта и Смисъла, и Самия Живот, Който Единствен прощава и изгаря всичките им грехове.

Св. Никодим първи съставя и превежда на новогръцки Добротолюбието. Със св. Макарий Нотарас написва „За постоянното причастяване с Божествените Христови Тайни”, тълкува Правилата на Църквата – Пидалион, написва житията на новомъчениците на Балканите, включителнон на св. Георги Софийски и св. Злата Мъгленска, пише много тълкования на Св. Писание, което знае наизуст. Пише много акатисти и канони, например към Скоропослушницата, в който хвали българите: „България прославя чудесата ти, Богородице”.

Св. Никодим предпазва гърците от силното влияние на католицизма, като изобличава неговите отклонения от Св. Писание. Например, при католиците епископът и свещеникът прощават греховетте ex opere operato, а в Православната Църква само Бог прощава греховете – Господ, а не пророк Натан, простил греха на Давид. Св. Симеон Нови Богослов пита: Как ти, отче, ще простиш греховете, ако в тебе не живее Христос?! В Православната Църква Тайнствата зависят от вярата, те не са автоматични, нито магически. Христос казва: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен!" Христос изисква вяра, действаща с любов, а не автоматични тайнства, извършвани независимо от вярата на духовника или християнина.