Всички пътища водят към Рилския манастир

Източник: в. Стандарт

Преди обяд в двора на Рилския манастир посетителите са десетина. Това не притеснява свещениците, въпреки че остават два дни до Великден. "Затишието е пред буря. В неделя тук ще гъмжи от народ. Както бе на Лазаровден и Цветница. Идват и от страната, от чужбина. Дори чужденците са повече", твърдят духовниците и бързат да изпълнят задълженията си. Защото за тях отдих и почивка няма.

Подготовката за най-светлия християнски празник е в разгара си. Адрианополският епископ и игумен на светата обител Евлогий (б.а. – въдворен бе за игумен на 20 ноември 2005 година) се е разпоредил всичко да блести от чистота, да се проверят помещенията, да се подредят музейните сбирки. Защото навръх Великден най-голямата крепост на християнската вяра и българщината ще е като кошер. Хиляди миряни ще атакуват Рилския манастир. Някои от тях ще запалят свещ в главната манастирска църква, други ще искат специални служби, трети ще дарят животни на храма, четвърти ще разгледат музеите. На различните им искания ще се отзоват осемте монаси и послушниците. "Голямо тичане ще падне, но ние сме за това – да сме полезни на хората. Без вяра човек е заникъде", категорични са духовниците.

В своята стихия са и четирите чистачки на светата обител. На тях се разчита за чистотата на района и килиите. Накатерили са се по прозорците на Етнографския музей на третия етаж на манастира. Въоръжени са с парцали, метли и препарати за миене. Работата им контролира уредникът на музея Димитър Кръстев. 77-годишният мъж също не стои със скръстени ръце. Оглежда всяка една черга, всеки килим от сбирката. "На водещия манастир в България му прилича винаги всичко да е изрядно. Чакаме поклонници от цял свят. Не бива да се излагаме", реди бай Димитър. Той е живата история на манастира, построен през 946 година от свети Иван Рилски Чудотворец. "Палили са го много пъти, събаряли са го до основи, но е оцелял. Стожер на вярата. Тук са идвали, идват и ще идват католици и мюсюлмани, които са възхитени от видяното", разказва уредникът на музея. През ХIХ век много турски първенци са палели свещи в църквата и са почитали игумена. Дори са обявявали мястото за свещено. "Какво по-голямо признание за светостта и силата на тази света обител? Свети Иван Рилски е закрилник на българския народ, но помага на всички, дошли да му се поклонят", категоричен е Димитър Кръстев.

Към обяд поклонниците се увеличават. Пристигат автобуси с датчани и китайци. Не липсват англичани, французи и, разбира се, нашенци. Водачите на чуждите групи им превеждат надписите на входа на църквата – "В храма се влиза с прилично облекло", "Осъществява се наблюдение с видеокамери", "Строго се забранява влизането с включен мобилен апарат". Чужденците изключват веднага GSM-те и влизат да запалят свещ в църквата. Най-атрактивни са китайските туристи. Накачили фотоапарати и видеокамери, те ще снимат сякаш филм. Юрват се към сергия със сувенири. Надписът "Манастирски подаръци" обаче малко ги е подвел. Всичко е с пари, разбира се. Плетените вълнени чорапи са по 14 лева, тъканите торби вървят по 18, а иконостасите са от 3 до 15 лева в зависимост от големината им. Купуват икони, свещници, чинии. На почти всички стоки е изрисуван манастирът. Следват снимки за спомен, вадене на видеокамери, разглеждане на всички забележителности. Китайците не могат да се нарадват на красотата на светата обител. Десетина датчани също зяпат в захлас църквата. "Няма турист от Дания, който да не е поискал да го доведем от бившата резиденция на Тодор Живков в Сандански до тук, за да види това чудо на света. Възхитени са от иконостасите, иконите, строителството", уточнява Таня Сьоренсен, която е българка, но от 23 години живее в скандинавската държава и е омъжена за датчанин.

Все пак се мяркат и българи край църквата. Ангел е от Благоевград, но от 3-4 години работи със съпругата си в Лондон. Пристигнали в родината на 15 април и първата им работа била да организират пътуване до манастира. "Не е нужно да се броим, за да стане ясно, че чужденците са повече от нас. То е очевадно. Българите не са станали по-малко вярващи, нито по-малко обичат природата и историята си. Но финансовите проблеми спират мнозина да стигнат дотук", смята 30-годишният мъж. Допълва, че на чужденеца нищо не му коства да дойде и запали свещ в църквата, тъй като са малко светите места от рода на Рилския манастир. "Немотията е лошо нещо. Да имаш вярата, да искаш да дойдеш в манастира, а заради безпаричие да не можеш. Българите посещават енорийските църкви", обажда се "най-пресният" монах Теофилакт. До 16 април бил послушник. Светското му име е Огнян Котевски. 38-годишният столичанин е от две години в Рилския манастир. "Когато се появих тук за първи път, изтръпнах от вълнение. Усещането не може да се опише. Велика благодат е да си тук, край мощите на най-големия български светец", уверява Теофилакт. "Няма по-велика крепост на източноправославната вяра. Затова Рилският манастир ще пребъде", твърди 77-годишният бай Димитър. Теофилакт веднага се съгласява с него. Няма как да не се вярва на човек, който знае всичко за българската светиня в Рила планина.