Новинар: Защо четвъртият български архонт развълнува църквата?

Източник: в. Новинар

Свикнали бяхме дядовците на българското православие да се карат основно за свещоливници. Или поне това излизаше по медиите. От Нова година има нова дъвка – защо Слави Бинев е архонт? Защо Верейският митрополит Галактион го е възвел в този сан, защо точно в Рим, защо в символната за славянството базилика "Санта Мария Маджоре"? Защо са го приели във Ватикана? Какво общо има с това конгрегацията за единство на християните, Опус Деи и Светата Инквизиция? Защо Йосиф, митрополит на САЩ, Канада и Австралия, е най-разлютен и нарича Слави Бинев "личност, непозната в църковния ни живот"?

Държавата също изведнъж се развълнува като ученичка, ощипана от Слави Трифонов. В лицето на двама сериозни мъже – шефа на Комисията по вероизповеданията Иван Желев и председателя на парламентарната комисия по вероизповеданията и правата на човека – Огнян Герджиков. И ако вторият, верен на дипломатичността на бивш председател на парламента, си позволи само да пита Синода, що за птица е това "архонт", как се дава и защо се дава, то Иван Желев направо изби рибата с твърдението, че кардиналът на Америка Лоу бил отстранен за педофилия! Смайващо лесно се търкулна това обвинение, което е точно толкова вярно, колкото историята за компютрите и компотите, колкото приликата между фискален и фекален. Само припомняме – няма нищо общо с темата – кардинал Бърнард Лоу взе отношение по повод скандал с двама свещеници в САЩ, обвинени в педофилия. И нямаше как да не вземе, след като отговаря пред Светия престол именно за Америка. Позицията му беше, че първо трябва да се произнесе Ватиканът, а след това свещениците да се предадат на светското правосъдие. И в тази си позиция е имал различия с папа Йоан Павел Втори, докато сегашният папа Бенедикт, отговарящ тогава за "чистота на вярата", е бил на негова страна.

Но това няма нищо общо с нашите си страсти освен факта, че Бърнард Лоу е един от най-големите радетели за сближение между Римокатолическата църква и Българската православна църква, точно на Иван Желев като шеф на Комисията по вероизповеданията най-малко приляга да компрометира тези връзки с недомислени изказвания. Длъжностната му характеристика предвижда първо да е български дипломат, а после архонт на гръцката църква, какъвто е.

Доколко са съвместими тези две длъжности пък, редно е да прецени министър-председателят, а и загриженият Огнян Герджиков. Не е тайна, че Еладската православна църква гледа с недобро око на възможността Българската православна църква да има свои архонти още от време на борбата за автокефалност.

Силата на архонтите

От 18 юли 1393 година българската църква няма свои архонти. Последните са избити с екзекуцията на 110 боляри и видни граждани в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, проведена по нареждане на сина на султан Баязид, Челеби.

Над 600 години по-късно 43-ма сенатори, "представляващи 69% от американската нация, пишат гневно писмо до Буш с настояване Държавният департамент на САЩ да упражни всеки възможен натиск над турското правителство и то да се откаже от идеята си Вселенският патриарх Вартоломей да приеме турско гражданство и всеки следващ предстоятел на Цариградската Вселенска патриаршия да е непременно турски гражданин. Акцията е организирана от Антъни Лимберакис, ръководител на Ордена на Св. Андрей, обединяващ архонтите от Вселенската патриаршия. Същият, който спомогна много, щото патриарх Вартоломей да бъде отличен с най-високата награда на Америка – Златен медал на конгреса на САЩ.

Накратко – архонтите са светското лоби на църквата. Те са защитници, адвокати, дарители и ктитори, воини, ако трябва. Нещо повече – ако добрият християнин е длъжен, когато го ударят по едната страна, да обърне и другата в знак на смирение, то архонтите исторически са тези, които са длъжни да обръщат дебелия край на жезъла си в защита на църквата. В някои текстове ги наричат "рицари с криле, щит и меч на църквата". В този смисъл няма нищо чудно, че Верейският епископ Галактион, като предстоятел на българските архонти, е харесал Бинев за четвъртия български архонт, доколкото последният е известен с категоричната си непримиримост спрямо всички силни и сенчести фигури през изминалите 16 години. Едва ли имаме друга фигура, която по-често да се е изправяла срещу най-знаковите мутри на прехода – било на улицата, било в съдебните зали. В началото на 90-те години Бинев основа сдружение, наречено "Защита", и Асоциация "Хан Крум" – според сведения в пресата тогава – не без благословията на някои владици. Организацията, в която членуваха видни спортисти, политици и бизнесмени бе създадена точно за гражданска съпротива срещу бандитизма. По-късно тази асоциация беше разпусната с обвинението, че е парамилиционерска структура, а нейният ръководител – доцент Цветан Цветанов – бе застрелян пред дома на приятелката си. И това беше наистина първото политическо убийство в България след 10 ноември 1989 година.

Исторически архонтите са наричани още "дверници", пазители на конкретен храм, грижещи се както за финансовото му благополучие, така и за физическото му оцеляване. Архонтът не е духовно лице и не е духовен сан – той е най-висшата светска награда, която църквата може да даде някому. За какви заслуги? Само църквата може да отговори на този въпрос, доколкото архонтите нямат право на изказвания, без да са получили позволение от наставляващия ги владика. В случая с архонтството на Слави Бинев меродавни обяснения може да даде само Верейският владика дядо Галактион.

Да си обясним реакциите обаче можем и ние – с помощта на някои очевидности. Български архонти има само четирима. Знае се публично за Димитър Велков, богат българин с американски паспорт, за Илко Йоцев, бивш зам.-министър на енергетиката в правителството на Симеон Втори, още един българин с чуждестранен паспорт, за когото говорят, че е едър землесобственик в Канада и Испания, и – от началото на 2007-а година – Слави Бинев.

От пресата се научаваме за изключително горещия прием, организиран на дядо Галактион и Слави Бинев във Ватикана. Безпрецедентна служба в "Санта Мария Маджоре" – най-голямата базилика в Рим, съхраняваща най-големия къс от Разпятието Христово, както и спомена за освещаването на църковните книги на Кирил и Методий от папа Адриан Втори. На Старозагорския владика е разрешено не само да служи, но и да влезе от портата с шествие, корона и всички останали регалии на владическия си сан. По-късно е имало прием във Ватикана, срещи с висши сановници на различните конгрегации. Основната тема – единение на християните, първи жест на добра воля от страна и на православието след знаменитото изказване на папа Бенедкит в Цариград от ноември миналата година и след приема на България в Евросъюза. Явно е, че са търсени символи. Явно, че на Бинев се възлагат – и сега, и в миналото задачи, свързани с икуменическото движение за сближение между църквите. В момента конгрегацията за единение на християните е вероятно най-силното ватиканско "външно министерство", което наложи в обращение метафората за "двата бели дроба на църквата, които трябва да задишат заедно отново".

Отношението в България също е показателно.

Никой няма да се ангажира с открито мнение, но на първо място седи подозрението, че архонтството на Гърция гледа изключително ревниво на произвеждането на български архонти и се стреми всячески да ги уязви. Още повече че гръцки архонт заема най-висшия държавен пост, свързан с вероизповеданията в България.

На второ място в изказванията – и на Йосиф Американски, и на Иван Желев, се забелязва групиране около предстоящите сблъсъци за избор на наследник на патриарх Максим. Не е тайна, че независимо кой е избран, основното противостоене ще е между силно свързания с Москва и Всерусийския патриарх Алексий варненски владика Кирил и близкия до сърцето и на Рим, и на Цариград немски възпитаник – Старозагорския владика Галактион. Държавата, вярна на безобразното си поведение спрямо църквата, от последните две десетилетия се опитва отново да се меси, а дядо Йосиф би могъл да е авторитет само в България. По простата причина, че тук никой не го познава, а скандалите около епархийските имоти в САЩ не бяха широко отразени в нашата преса и позаглъхнаха.

На трето място се говори за една грижливо крита тайна – крайната ревност и нервност от страна на Симеон Втори при новината за всеки нововъзведен български архонт. Намеква се за неспазено обещание от страна на патриарх Максим за миропомазване на бившия министър-председател като цар български и единствен архонт на Българската православна църква. Дали е бил и дали ще бъде миропомазан Симеон Втори, е въпрос без ясен отговор до момента, но че няма да е единствен български архонт – вече е ясно. Вече има четирима. Така че бурната реакция на Огнян Герджиков може би има своето жълто обяснение. В случая – жълто като партиен цвят. Писмото, с което председателят на парламентарната комисия по вероизповеданията и правата на човека се обръща към синода, е подписано само от него, а другите членове на комисията научиха за съществуването му от вестниците.

Всичко това ни кара да смятаме, че реакциите около архонтството на Слави Бинев не се дължат на смут пред неговата личност, а на процеси, нямащи нищо общо с неговите съдебни процеси срещу покойния вече Георги Илиев.

Всичко любопитно предстои. Можем само да се надяваме, че българските владици – преди да се посветят на единението на църквите по света – ще спомогнат с държанието си да се убедим, че разколът в Българската Православна Църква е преодолян и че те наистина имат желание да възвърнат позицията си на духовни пастири на нацията. Ако станат отново пастири, никой няма да им придиря за породата на овчарските кучета.