Св. апостол Павел и молитвата

Апостол Павел започва да се моли от първите часове на своя нов, християнски живот: “А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли…” (Деян. 9:11). Апостолът на езичниците не е оставил системно изложено учение за молитвата. Но в неговите послания са включени много молитви на различни теми. Понякога дори самото послание е изложено във формата на молитва. За да установим кои са основните акценти на неговите молитви, ще разгледаме една от тях:

“Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии, не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си, щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, та да познаете, в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите, и колко е безмерно величието на Неговата мощ в нас, които вярваме чрез действието на крепката Му сила. С тая сила Той действува в Христа, като Го възкреси от мъртвите и постави от дясната Си страна на небесата, по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия, и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко” (Ефес. 1:15-23).

Тази конкретна молитва е едновременно свързана с актуалните нужди на мисионерската дейност и с извънвремевите измерения на богопознанието. Тя няма за обект тези, които още не са повярвали или никога няма да повярват, а приелите вече кръщение. За апостола това е само първата стъпка към безкрайния път на християнското съвършенство. Затова той се моли Бог да ги просвети и вдъхнови, за да познаят по-пълно истината на откровението, да се утвърдят в надеждата за Царството Божие и да се укрепят в Божията благодат, дадена изобилно на апостолите. Във втората си част молитвата не е просба или възхвала, а по-скоро богословско-догматическо утвърждение на Богосиновството на Иисус Христос, доказано с Неговото възкресение и възцаряване отдясно на Бога. Тази възвишена изповед на вярата има космическо звучене.

В своите молитви св. апостол Павел се обръща най-често към Бога Отца. Повечето му молитви са достатъчно кратки. Той се моли за духовни неща и дарове, а не за материални блага, от които той се отказва, когато стъпва на трънливия път на апостолството. Това показва към какво е устремено сърцето на ап. Павел. Той се моли повярвалия в Христа народ да познае по-добре и по-пълно Бога. Както обещава Христос, всичко останало ще ни се придаде (Мат. 6:33). Обикновено ап. Павел не се моли егоистично за себе си, а за другите. Когато се учим да ходатайстваме в молитва за другите, ние изпълняваме нашето висше задължение като членове на една метафизична общност – Църквата.

В посланията на ап. Павел са включени около 30 негови молитви. Само в една от тях той пряко моли Бога да спаси хората. При това той проповядва Евангелието навсякъде. Апостолът не може да бъде упрекнат, че не иска или не може да приведе поверените му хора към спасение. Но негови главни грижи са Църквата и задължението на християните да станат това, което са предназначени да бъдат. Затова той се моли те да познаят повече силата на Св. Дух, да разберат силата на Възкресението, да постигнат цялото богатство на славното наследство на Христос. Ап. Павел е уверен, че хората не се спасяват сами, а Бог върши това, но той се грижи Църквата да продължава да участва в процеса.

Ап. Павел не е самозабравил се водач, който се мисли за безгрешен, а често призовава другите хора да се молят за него. Той не се моли хората да се спасяват чрез него, което би било гордост и безумие в очите на Бога, а отправя просби към вярващите да се молят за него, за да остане смел и дързък в проповедта на Евангелието, защото това ще доведе до спасението на другите. “Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога“ (Рим.15:30). Като участници в молитвата заедно с тези, които са призвани към служение на Бога, ние внасяме свой дял в тяхното благородно служение. Молитвите на св. ап. Павел могат да служат като пример за проста и действена молитва.

Може да се отбележат няколко основни теми в тях:

1. Молитва за “отваряне на вратите”

“Постоянствайте в молитвата, като бодърствувате в нея с благодарност; молете се също и за нас, за да ни отвори Бог врата на словото да разгласим Христовата тайна, заради която съм и в окови, та да я открия, както ми подобава да говоря” (Кол. 4:2-3).

Не винаги можем да бъдем уверени, че вратите на сърцата на хората се отварят сами. Днес, когато имаме свободата да проповядваме, ни се спира достъпа до медиите и училищата, като злонамерени хора се противят на разпространението на Евангелието. Дори там, където вратите са отворени, сърцата на хората често остават затворени за приемане на благата вест. Ап. Павел се моли Бог да преведе Своите хора през всички прегради към сърцата, готови да приемат Неговото Слово, да отвори Господ вратите на управляващите, да благослови разбирателството и мирните отношения между хората и да увеличи възможностите за проповед и разпространение на християнството.

2. Молитва за дръзновено свидетелство

“Молете се …. и за мене, та, като отварям уста, да ми се даде слово, с дръзновение да възвестявам тайната на благовестието“ (Ефес 6:19 ).

Защо е нужно ап. Павел да се моли за изпълнение на молитвите си? Това е необходимо, за да може той да служи дръзновено в условията на друга култура и език, за да може да преодолява съпротивата на злите сили и за да преодолее той естествения си страх пред затрудненията и несполуките.

3. Молитва за разпространението на Божието слово

“И така, молете се за нас, братя, за да може словото Господнe да се разпространява и прославя, както и при вас“ (2 Сол. 3:1)

Когато словото Божие се разпространява свободно, всички препятствия се отстраняват. Нужно е да се окаже съпротива на дявола, чиято цел е да попречи на неговото разпространение (Як. 4:7) Както Аарон и Ор подкрепят Моисей в битката му срещу амаликитийците (Изх. 17:12), така и миряните могат да подкрепят слабите ръце на духовниците със своите молитви. Срещу тях са изправени духовните сили на сатаната и целия ад (Еф. 6:10-18).

4. Молитва за защита

“Молете се… и да се избавим от безчинни и лукави човеци, защото не всички имат вяра“ ( 2 Сол. 3:1-2).

Тук ап. Павел се моли, за да запази Господ християните и църковните служители от враговете на Евангелието, които могат да им навредят. Но той също отправя молитва, за да промени Бог сърцата на тези, които се съпротивляват на словото Му и беснеят срещу хората, които изповядват Евангелието.

5. Молитва за служението на Божиите служители

“Моля ви, братя…, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога, за да се избавя от невярващите в Юдея, и за да бъде службата ми в Йерусалим благоприятна на светиите” (Рим. 15:30-31).

Взаимодействието и взаимопомощта са основни принципи на служението, необходими за осъществяване на общото спасително дело. Ап. Павел тук се моли да се избави от ръцете на враговете, които жадуват за кръвта му, и Бог да устрои така, че неговото благовестие сред езичниците да бъде разбрано и оценено правилно от другите апостоли юдеи. До Апостолския събор (ок. 48 г.) съществуват различни разбирания за обсега и съдържанието на християнската проповед.

6. Молитва за възстановяване на силите

“Моля ви, братя…, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога.., та с радост да дойда при вас с Божията воля и да се успокоя заедно с вас” (Рим. 15:30,32)

Тази молитва на ап. Павел е отправена, за да може той да достигне успешно целта на своето мисионерско пътуване и да получи възстановяване на силите си с помощта на Светия Дух. Тя не е суетна, защото без здраво и бодро тяло, без изобилна физическа енергия той не би могъл да извърши непосилното си служение при тогавашните условия.

Може би най-често цитираното наставление на св. ап. Павел се съдържа в първото му послание до солуняните: “Непрестанно се молете” (5:17). Как е възможно човек да се моли непрекъснато, денонощно? Нали има периоди на сън, при които нашето съзнание се отключва? Във Византия монасите акимити (незаспиващи) се опитват да осъществят буквално заръката на ап. Павел, като се редуват да четат и пеят в църква на смени без минута прекъсване. През ХІV в. и по-късно някои исихасти, постигнали съвършенство в Иисусовата молитва, успяват да направят невъзможното – да се молят и по време на сън, като съгласуват ритъма на молитвата с този на сърцето. Но това е подвиг, постижим за малцина. Явно думите на ап. Павел не трябва да се разбират буквално, а преносно. До голяма степен “молитва” може да се нарече цялото поведение на християнина, когато е изпълнено с любов, благородство, красота и когато привлича другите към това, което християнинът изповядва. Целият ни живот трябва да бъде молитва към Бога и за Бога. Затова няма да сбъркаме, ако наречем молитвата живот не само на душата, но и на тялото. Тя е живот на цялата тази сложна и непостижима вселена, наречена човек.