Кирилицата е избор на цивилизацията

Два призрака бродят из България. Призраците на злите братя Кирил и Методий, обикалящи из вековете и примамващи народа към сатанинските си кодове за писане, отклоняващи ги от правилния път на Бога и подтикващи ги към ереста на разбираемото слово.

Два призрака бродят из България. Призраците на злите братя Кирил и Методий, обикалящи из вековете и примамващи народа към сатанинските си кодове за писане, отклоняващи ги от правилния път на Бога и подтикващи ги към ереста на разбираемото слово.

В последните години в страната ни се случиха най-невероятни и неочаквани събития, граничещи понякога с измеренията лудостта. Това може би е нормално с оглед на преходния период и началното натрупване на капитала. Но някои случки – напълно несвързани с капитала, направо минаха въпросните граници и се зареяха в безкрайното небе на абсурда. И появата им се подкрепя и обосновава с аргументи, и някои хора дори им вярват! Стигна се дотам, че нещо, което изобщо не подлежи на обсъждане, стана тема за размисъл и дебати да я има ли или не!
В момента в България тече една безумна слухотевица, че сме били зле, защото някога си онзи предател Борис I бил приел славянската писменост и ни бил покръстил източноправославно. Така той ни бил откъснал от "цивилизацията" и затова сега сме изолирани от нея. За днешната криза са виновни събития отпреди 11 века! И затова – дайте да поправим грешката…

Пропагандаторите за отказ от кирилицата, и заедно с нея – и от цялото ни минало, може би са единствените хора в историята, който си заслужават да бъдат наречени с обидната, но много точна дума ГЛУПЦИ. Те не могат да се нарекат предатели, защото предател е човек, който прави нещо с някаква цел, която не е изгодна на собствения му народ, но която може да се постигне, и която ще докара до някакво друго – изгодно на някой друг, състояние. Отричането на една азбука е пълно безсмислие, което единствено може да навреди на нас, без с нищо да помогне на тия, що ползват латиницата. Използването на неточни исторически факти като аргументи в спора, който изобщо не трябва да бъде спор, на масовия език се нарича "лъжа". А извеждането на изводи на основата на лъжи, на масовия език се нарича долнопробна и перверзна пропаганда. То може би това е и единственият мотив да се върши – ако някой изпитва удоволствие от перверзии, за него сами по себе си те са привлекателни, за да си струват усилието. Извинявам се за обидния стил на писане, но той пряко произтича от порнографския характер на темата.

Всеки уважаващ себе си историк напълно ще откаже да прави анализи и да търси връзки между събития от текущото ежедневие и фундаментални решения преди векове. Всеки уважаващ себе си учен, ще посочи, че историята е област, в която непредвидимите и случайни фактори са многобройни и колкото по-дълго се следва някакъв процес, толкова по-голямо става влиянието им. Т.е. по принцип не могат да се търсят връзки между събития, отдалечени на прекалено много време едни от други. Казано по-просто, най-голямата глупост е да се дири зависимост между Френската революция и изборната победа на Жак Ширак.

Но дори и чисто исторически погледнато, ако се постави въпросът, дали тогава решението на Борис I е било правилно, т.е. да се види има ли наистина грешка, и тогава отговорът няма да е в полза на анти-кирило-методиевистите.

Цялата теза на въпросните хора се крепи на едно единствено нещо – фактът, че днес Западна Европа е по-добре икономически от Източна и следователно – цялата нейна история е по-правилна, единствено правилна, и единствен модел за следване.

Само че това не е така. Защото не всички, които са следвали западния модел, са преуспели. Ако се погледне католическа Южна Америка ще се види, че тя е много много далеч назад от Европа. Някои примери напоследък са особено показателни. Ако се погледне дори структурата на страните вътре в самата Европа, ще се види, че там има по-напреднали и по-изостанали. И в общи линии най-напреднали са тия дето са били по-далеч от папството в миналото. А тезата за отхвърляне на Кирил и Методий е теза за избор на папството през 9 век.

Но дори не е нужно да се посочват чуждите несполуки като аргумент да оправдаване на собствения ни избор. Защото този избор е толкова правилен и неоспорим, че само глупец може да се надява да го пребори с емоции.

Във времето, в което е създадена славянската писменост, католицизмът и западният модел са били доста лоша алтернатива. Може би малцина пропагандатори си дават сметка, че българите са едни от рано покръстените народи в Европа. И, че така наречените "славяни, които ползват латиница" са приели кръста много по-късно, защото по това време са живеели на племена.

През 9-ти век Европа е едно много интересно място. В нейната най-западна част (Испания) са се разположили… мюсюлмани. Целият Пиренейски полуостров е под знака на Полумесеца. В средата е Франкската империя на Карл Велики, разпадаща се под натиска на вътрешните си противоречия между отделните народи. На Изток (днешна Полша и около нея) съществуват нестабилни славянски държавици. И под тях, чак до Беломорието – България. И преди да споменем най-важния фактор, трябва да кажем едно "Това е – няма други".

А най-важният фактор е Византия. Това е най-великата държава на цялото Средновековие, определяща насоките на развитие на цивилизацията. Позицията на тази сила като лидер е пряко наследство от Римската империя. Всъщност Византия е Римската империя, тъй като тя е образувана чрез преместване на столицата на империята от Рим край Босфора. Впоследствие през вековете се появяват претенденти, базиращи претенциите си на контрола върху старата столица Рим (т.нар. Западна Римска империя). Но дори и чисто юридически, те нямат никакви права.

По-важни обаче са не юридическите спорове, а реалното състояние на нещата от гледна точка на наследство.

При преместването на центъра в Константинопол, римският елит се пренася там, заедно с цялото културно и интелектуално наследство. Тези римляни ние ги знаем като "ромеи", но това е нашенски прочит на самата дума римлянин (от Rome – Рим). Т.е. и предишните римляни би трябвало да ги наречем "ромеи". Но тъй или иначе цялата "стойност" на Рим се пренася на Балканите и те стават център на империята. Който погледне някоя карта на Византия от ранните и години, ще види, че територията и горе-долу се покрива с тази на Римската империя и в нея влиза включително и Апенинският полуостров, където е старият център.

По нашите земи и на юг в Гърция, между другото, по това време са били едни от най-умните хора в държавата. Исторически факт е, че още при завладяването на Гърция от Рим, се оказало, че завоюваните са по-напреднали от завоевателя. Тогава се получили и парадокси от типа робите да се оказват по-умни от господарите и да им обучават децата. Това се дължи на факта, че Антична Гърция е била доста по-напред в науката от Рим. Пренасянето на столицата тук в комбинация с този наследствен интелектуален потенциал по същество спасява Римската империя от загиване под ударите на Великото преселение на народите. Тя получава шанса за нов живот и така се създава т.нар. Втори Рим.

Точно от този Втори Рим българи и славяни получават своята писменост и новата си религия. По онова време да се прави сравнение между Изтока и Запада, и да се избере Западът, е все едно днес ние да се откажем от присъединяване към ЕС и да тръгнем да търсим някакъв нов съюз примерно с Турция или с арабския свят. Защото във времето, в което южната българска граница минава на 200 километра от центъра на света, в това време Западна Европа представлява някакъв мутирал мелез между безспирно новоприиждащите варвари и католицизма. Седалището на папата нееднократно е било превземано от новия и най-силен текущо вожд, Светият отец е бил сменян и е давал на победителя короната на император на Свещената Римска империя. Изобщо не е имало запазване на традиции, на знание, на аристокрация. Само от време на време някой (Карл Велики) е успявал наистина да обедини цяла Западна Европа и да създаде някакво временно подобие на империя, преди да умре и тя да се разкапе.

На Изток такова нещо не се е случвало.

Може би не е толкова известно, но по времето, когато е създадена славянската писменост, немският крал наистина е говорел само с конете си на немски. Но това е най-малкото. По това време Западна Европа е тънела в невежество и простотия. Гледките на мрачни замъци без всякакви удобства и на пирове тънещи в мърсотия са точно от тяхната действителност, а не от нашата. По това време в царския град Константинопол всичко е било бляскаво и светло. Може би е малко известен и друг факт – на западните крале им е липсвала елементарна култура. Те са се къпели веднъж в годината и това е било събитие, на което се е строявала войската… Може би е малко известно и, че чумавите епидемии през Средновековието са засягали много по-силно Западна, отколкото Източна Европа по чисто хигиенни съображения.

Това, което днес наричаме Западна цивилизация започва да заприличва на цивилизация едва след кръстоносните походи, когато рицарството идва на изток и вижда от арабите и от Византия какво значат нормални условия на живот. Но първият кръстоносен поход е едва през 1096 година – два века и нещо след Кирил и Методий.

При подобно състояние на нещата, Борис I трябва да е бил болен в главата, за да избере латиницата и католицизма.

Логичният избор на православието и на новата азбука еднозначно се доказва от най-бляскавите моменти в българската история, които са след това. Онези, които търсят причини за днешните проблеми някъде преди 11 века, нека се спомнят, че междувременно ние сме имали и забележителни успехи като Златният век, като самостоятелното отхвърляне на византийското владичество (а не някой друг да ни освободи), като Иван Асен II, и най-важното – като оцеляването под робството на най-великата мюсюлманска империя съществувала в историята. И то оцеляване в самия и център – на една крачка от градините на Падишаха…

Но най-важният факт, който се пропуска, отново не е свързан с политическите реалности. А с параметрите на самата азбука.

Онези, които викат срещу нея, няма да е зле да прочетат историята и да научат, че масово използваната в момента кирилица изобщо не е създадена от Кирил и Методий. Тя е създадена в България – в книжовните школи, основани от учениците на светите братя, защото глаголицата била много сложна за писане. Азбуката е кръстена на Кирил в знак на признание, но тя си е напълно българско творение. Може би най-великото от всички наши творения, които сме дали на света.

Самата азбука е много по-ефективна като средство за работа с нашия език, защото по-пълно съответства на неговите звукови характеристики. Нещо повече – тя е по-ефективна за работа и със западните езици, дори и да не е приложена там. Защото всяко изречение на английски може да се напише с български букви.

Докато не всяко славянско изречение може да се напише с латиница и да се чете правилно.

Ако днес светът трябваше да вземе решение коя азбука да ползва като единствена и ако се наблегнеше само на фактора полезност, без да се гледа кой има повече пари, тогава латиницата щеше да загуби. Защото тя е една стара и много по-несъвършена система за писане. Доказателството за това го вижда всеки, който е учил поне малко английски – там се чете по един начин, а се пише по друг. И някой думи и англичаните не знаят как да ги четат. Типичен пример за неефективността на английския модел е неговото поамериканчване в последно време. Янките вече започнаха да не пишат правилно граматически, а да пишат така, че като го прочетат 1:1 да се чуе това, което трябва да се чуе, без да си изкривяват съзнанието.

И най-сетне – най-важният факт. В резултат на въвеждането на кирилицата, българският народ получава много по-висока степен на грамотност, отколкото са имали по това време на запад. Става дума за редовия народ, а не за принцовете. Доказателство за това са т.нар. "клозетни" надписи. "Еди кой си …ХХХ… еди коя си". На запад такива надписи от Средновековието няма, а при нас е пълно, което е доказателство, че масовият народ е можел да пише. Според такива и според други източници става ясно, че над 70% от българите са можели да четат и пишат.

Ако преди 11 века Борис I е направил някакъв цивилизационен избор, той е направил избора да ни вкара в цивилизацията. Защото ако тогава бяхме приели латиницата и католицизма, днес не е сигурно дали изобщо щяхме да съществуваме, както не съществуват още безброй знайни и незнайни народи, които са го направили. А от славянските народи, приели католицизма, нека да се направи едно сравнение кой колко е постигнал. И да се види може ли някой от тях да се мери дори с България по някакви забележими исторически постижения. Може и да може – Полша е имала своя блясък, съизмерим с нашия Златен век. Но освен България и други православни и с кирилица страни са го имали – Сърбия например. А освен Полша? Тук изобщо не говорим за постиженията на други "кирилизирани" като Русия, оформила се като най-голямата монолитна империя в историята на света.

Глупци са онези, които гледат само текущото икономическо състояние на света и правят дългосрочни изводи на база на краткосрочни тенденции. Западът сега е по-богат, но светът се мени. И се мени все по-бързо. И в него оцеляват само дългосрочните сили, опиращи се на истински стойности. Кирилицата е дългосрочна сила. А истинската стойност на Кирил и Методий бе призната преди години от самия папа, който ги обяви за покровители на Европа – признание, много по-важно от това да бъдеш канонизиран за светец. И го направи папата с име Йоан Павел II, който много добре знае кой е създал кирилицата, благодарение на кой делото на братята е успяло, и който може би най-малко от всички западни лидери може да бъде обвинен в прекалена обич към българите.

Когато истината говори, парите да мълчат.

Кирилица и на еврото Много умен ход в стил Борис I би направила българската държава, ако сега постави въпроса за въвеждане на кирилско обозначение върху банкнотите на еврото. Това е нормално искане с оглед на бъдещото членство на страната в ЕС. И независимо, че сме малка страна, имаме реален шанс да успеем, защото подобно действие би направило новата валута по-популярна в Русия и обкръжението и. Голямата битка пред еврото сега е да се пребори с долара за водеща световна позиция. От тази гледна точка регионът на бившия СССР е много важен и предимство там пред долара ще бъде страшно "дръпване" напред. Този факт е добре известен на Европейската централна банка и България има шанса да го използва, за да постигне нещо, което бе било трудно за поляци, унгарци, чехи и пр.