Аполитично – „Оставете децата…”

Източник: в. Новинар

Вероучението не бива да става задължителна част от българското образование по една много неудобна за признаване и още по-неудобна за обсъждане причина. Това е същата причина, поради която в България няма дясна партия, а ДПС е винаги в правителството, независимо кой печели изборите. Това е същата причина, поради която в деня на изборите българите не прекосяват улицата, за да отидат до отсрещната урна за гласуване, а турците прекосяват държавна граница, за да гласуват.

Казано още по-директно – ако учениците бъдат задължени да учат религия в училище, обучението по православно християнство пак няма да бъде направено както трябва, а обучението в ислям пак ще бъде организирано с казармена изрядност. Казано възможно най-директно: те пак ще го направят, а ние пак няма да го направим. След което ще ги изкараме виновни заради собственото си неможене. Както след всички избори гласувалите турци са ни виновни на нас, негласувалите.

Българската православна църква отбеляза една необичайно приказлива година, обади се цели два пъти. Първия път, за да заклейми филма "Шифърът на Леонардо". Втория път, за да предложи чрез един от своите представители да пребори насилието в училище, като задължи децата ни да учат християнските ценности. Всъщност каквото и изявление да прави Българската православна църква и по какъвто и да е проблем, тя винаги казва едно и също нещо: "Искаме като в Гърция!"

Не само в Гърция религията е задължителен предмет в училище, биха опонирали застъпници на вероучението. Е, да, и в Малта е задължително. Но къде другаде? Има държави, в които учениците са задължени да направят избор между това да учат религия или етика – Литва, Латвия. Има държави, в които вярата в Бог е свободно избираем предмет.

Но има държава, в която, ако автобусът преминава край църка, всички пътници – седящи, правостоящи – като по заповед на сигнален пистолет вдигат ръка и се кръстят. Познайте коя е тази държава. Гърция, разбира се. Моето съмнение е, че Българската православна църква иска чрез вероучението да постигне тази почит – към институцията. Защото другата почит – към християнските ценности, изисква друг подход.

Да се говори за Бог на днешните деца в днешното българско училище, е по-сложно, отколкото на възрастни. Ако Българската православна църква можеше да говори на хората, щеше да го прави в храмовете си. Църквата все още поддържа статукво, при което между българите и Бога има нужда от преводач, защото той им говори на неразбираем, изкуствено съчинен език – черковнославянски. Затова много българи, които търсят утешително и окуражаващо неделно слово на съвременен език и по съвременни проблеми, го намериха в протестантски църкви. Като се изключи комичното подражателско "Халелуя!" на пастора, другото поне е разбираемо.

Как на този фон се очаква вероучението да влезе в училището като спасителен, увлекателен, въздействащ предмет? При липса на подготвени учители. При наличие на ученици, за които всичко задължително е отблъскващо – точно след един срок вероучение Иисус Христос ще бъде с рейтинга на популярност на баба Илийца. Който не вярва, да попита как вървят свободно избираемите часове по сексуално възпитание. Очакваше се, че там поне интересът ще е голям. Че учениците ще оценят усилията на училището да им бъде полезно в толкова важна и деликатна сфера. Нищо подобно, учениците имат съпротива към часовете по сексуално образование точно толкова, колкото към всички останали часове.

Да не говорим каква религиозна шарения ще настане, когато стане ясно, че всеки ученик е свободен да избере задължително /чудесно съчетание!/ изучаване на онази религия, в която вярва. Училището ще се превърне в битак на религиите, в които всеки ще предлага своята стока. Протестантите – пеенето и пляскането, католиците – индулгенцията, будистите/???/ – чакри, медиация и възможности за реинкарнация отново и отново като лотосов цвят. Всеки ще пости в отделен ден, ще има ваканция по различен повод. Страхотен, просто незаменим начин да обединяваш децата. Особено пък ако едни наистина успяват да се възползват от употребата на училището да сеят вяра, а други пропиляват възможността.

"Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие"/Марко10:14/.

Чухте ли? – оставете, а не доведете!