Какво е и какво не е църковната свещ

„При нас никога не се извършва богослужение без светилници, но ние ги използваме не само за това да разпръскват мрака на нощта, литургия се извършва и на дневна светлина, но за да изобразим чрез нея Христос – несътворената светлина, без която и в средата на деня пак щяхме да бродим в мрак…“  (Тертулиан)

Свещта е станала почти задължителен елемент от суеверното „църковно благочестие“. Масово хора, определящи се за православни, свързват ходенето на църква със свещта – човекът влиза в църква, за да запали свещичка „за здраве“, и след като приключи тази си работа, излиза, без да осъзнава, че църквата е създадена за доста по-важни цели. Затова е нужно да не забравяме някои неща:

Свещта не е причината, поради която отиваме на църква

Думата църква (на гръцки – еклисия) първоначално се свързва не със сградата, а с общността. „Църква“ значи събрание, а в християнски смисъл се използва като събрание на християните. Впоследствие „църкви“ започват да бъдат наричани местата, където християните се събират и извършват богослужения и тайнства. Тайнствата нямат за цел присъствието на вярващите, а участието им в тях. Това е основното предназначение на църквата.

Свещта не е специално средство, даряващо ни здраве

Свещта няма някакъв фундаментален статут в Църквата и ролята й не е независима от вярата ни в Бога. Само по себе си запалването на свещи, било то в църква или не, няма никаква значимост в духовния живот. И ако запалването им не е придружено от вярата и надеждата ни в Бога, Който ни дарява онова, което ни е потребно, значи вършим нещо безсмислено. Никога не бива да забравяме, че Бог е Този, Който е източникът на доброто.

Свещта не замества молитвата

В духовния живот нещата не стават механически. Никакво действие не може да има резултат, ако не се осъществява в синергия, в сътрудничество между Бога и човека. Църквата е молитвен дом, а молитвата е диалог с Бога по въпросите, които занимават сърцата и умовете ни. Погрешно е да смятаме, че паленето на свещи в църква, придружено с прекръстване, замества молитвата. Напротив, горенето на свещта може да придружава молитвата като благоприятства молитвеното ни разположение и ни насочва към Бога. По никакъв начин не може да се твърди, че липсата й намалява силата на молитвата. Молитва без свещ може, но обратното е немислимо.

Макар че ролята на свещта не е фундаментална, тя въпреки това има своето значение и смисъл, който може да бъде:

Практичен

Някога светата Литургия се е извършвала вечер. Писанието ни свидетелства, че при едно евхаристийно събрание, на което е присъствал св. ап. Павел, са се използвали свещи (Деян. 20:7-8). Гоненията от властите срещу християните пък ги е принуждавало да извършват богослужение на скрити и неосветени места като катакомбите [1]. Тъй като електричеството още не е било измислено, нуждата от светлина е налагала използването на свещи. В някои църкви те все още имат тази роля.

Финансов

Да, Църквата има нужда от средства, за да финансира различни неща – заплати на свещениците, разходи за ток, вода, консумативи, поддръжка и строеж на църкви, социална дейност и пр. Противно на легендите, които се носят за приходите на Българската православна църква от имоти, истината е, че основните постъпления идват от свещи [2]. Това е една от причините в някои църкви да виждаме лист с насърчение да се купуват свещи само от храма. Правейки това, ние всъщност помагаме на Църквата да извършва своята дейност.

Символичен

Символът е нещо, което има за цел чрез себе си да насочва мисълта към нещо друго – събитие, личност, предмет. Символът ни разказва, в един синтезиран вид, за онова, към което ни насочва. Могат да се дадат различни обяснения на символа на свещта. Пламъкът й символизира нашата вяра –както свещта гори, така трябва да гори и пламъкът на вярата ни. Или молитвата ни – както димът от горящите свещи се издига нагоре, така и нашите молитви се издигат към Бога. Или Самият Христос – Който е истинската светлина (Йоан 1:9). Това са все значими неща в нашия духовен живот, към които свещта ни насочва, за които ни напомня.

Духовен

Ако човек няма воля да насочи сърцето си към Бога, нищо извън него не би могло да го накара да го направи. Но има средства, които биха благоприятствали този процес и които са част от практиката на Православната църква. Такива средства са например църковните песнопения, църковната архитектура, стенописите, изобразяващи евангелски събития или такива от църковната история, иконите с Христовия образ, с образите на Неговата майка и на светиите, Христовият кръст, ароматът на тамян, както и пламъкът на свещта. Свещите имат за цел да създадат молитвено настроение у вярващия, за да издигне сърцето и ума си към Бога, да създадат подходяща атмосфера в църквата, за да можем да почувстваме уюта на Божия дом, да разберем, че мястото, на което се намираме, не е обикновено, нито пък e чуждо, а сме у дома.