Рилският манастир – най-големият духовен център по нашите земи

По време на многовековното си съществуване Рилският манастир e преживял години на възход и разруха. Винаги се е радвал на привилегии от страна на владетелите от Втората българска държава /XII-XIV век/ и всички български царе от Иван Асен ІІ до Иван Шишман са му правили щедри дарения. Около 1335 г. местният феодал Стефан Драголов /Хрельо/ изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква. От тези строежи днес е останала само кулата, която носи името “Хрельова кула”. На последния й етаж има малък параклис “Преображение Господне”, богато украсен със стенописи с оригинална иконография и голяма художествена стойност. Най-старите сред тях са от първата половина на ХІV век и представят три сцени от живота на Св. Йоан Рилски. От това време е и най-старата икона запазена в манастира и посветена на неговия патрон. Подемът на Светата Рилска обител след ХІV век е прекъснат от османското иго, когато манастирът е опожарен и разрушен до основи, а монасите му са прогонени. В края на ХV век започва възстановяването му от трима братя – Йоасаф, Давид и Теофан с помощта на руския манастир “Св. Пантелеймон” в Атон. За да се съхрани като православен и книжовен център на българския народ през трудните времена на робство, манастирът получава подкрепа и от руските царе и молдовските воеводи. Най-активният период от неговата дейност е по време на Българското Възраждане /XVIII-XIX век/.

Днешният вид на Рилския манастир е от началото на ХІХ век, а целият комплекс е във формата на четириъгълник с обща площ 8800 кв. м. В двора са разположени Хрельовата кула и главната манастирска църква “Рождество Богородично”. В четириетажните жилищни крила има над 300 монашески килии и четири параклиса. А най-добрите зографи и дърворезбари са украсили богато стените и таваните на манастира. Главната манастирска църква е издигната през 1837 г. и е трикорабна, петкуполна, без предверие и с два странични параклиса. По стените й са изписани 1200 сцени и образи, дело на най-известните майстори-зографи от Самоков и Банско, сред които Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Димитър и Симеон Молерови, а сред евангелските сцени изпъкват образите на български, руски и сръбски светци. Олтарният иконостас е с ажурна дърворезба, изцяло позлатен и е сред шедьоврите на Самоковската резбарска школа. В храма се пазят мощите на Св. Йоан Рилски Чудотворец. Една от безценните творби, съхранявани в манастирския музей, е уникалният дърворезбен кръст от XVIII век, направен от цяло парче дърво /81х43 см/ от монаха Рафаил. В продължение на 12 години той е изваял в него 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки и ослепява при завършването му през 1802 г.

Днес в Рилския манастир се намират около 250 ръкописни книги от ХІ до ХІХ век, 9000 старопечатни църковни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Сред най-ценните са Глаголическите листове от Х-ХІ век, две пергаментови Евангелия от ХІІІ век, Псалтир и два сборника “Адрианти” от 1473 г., Крупнишкото Евангелие от 1577 г. с обков от софийския златар Матей, Рилският сборник от ХІV-ХV век, който съдържа преписи от най-старите жития на Св. Йоан Рилски. Самият светец оставя на последователите си писмен Завет, запазен и предаван от рилските монаси. Според Рилския Чудотворец най-важното е човек да вярва и почита Божиите заповеди, да живее според Господния закон. Светецът пише, че не сребролюбието и натрупването на богатства е най-доброто за човека – напротив, това го отдалечава от духовното.

Основаната от Св. Йоан Рилска обител – хранителница на православната ни вяра, остава и до днес опора и утеха за българина. През 10-вековното си съществуване Рилският манастир не е прекъсвал своята дейност, не е минавал под властта на гръцко духовенство, в него винаги се е служело на църковно-славянски, а проповедта е била на жив български език.