Анализ на ДНК показва, че мощите на ев. Лука са в Падуа

Девет месеца по-късно, когато получил трето писмо с отказ от едно научно издание, което отказвало да оповести откритието му, тъй като предвиждало много слаб обществен интерес, той не се обезкуражил.

Миналата седмица обаче той призна своя триумф: неговото удивително заключение, че е много вероятно останките, съдържащи се в богато орнаментирания оловен ковчег в базиликата “Санта Иустина” в Падуа, Италия, да са на апостол Лука, обиколи световните медии.

“Това беше момент на спокойно удовлетворение”, казва 46-годишният проф. Барбуджани, атеист, който работи в университета на гр. Ферара в Италия, в интервю за в-к “Телеграф”. Майстор на заплетените въздържани изказвания, той добавя: “Смятам, че можем да приемем, че не може категорично да се каже, че това е тялото на ап. Лука, но генетичните данни не опровергават тази идея.”

Това трябва да се разбира, че научният свят днес е 99,9 процента убеден, че останките, почитани от години, са тези на апостол и евангелист Лука, който е написал третото Евангелие и книга Деяния на светите апостоли.

Откритието на проф. Барбуджани е от огромно значение за богослови и историци: всъщност Римокатолическата църква с удивление откри, че мощите вероятно са автентични.

Доказателството за автентичността им се появи, едва когато Еладската православна църква поиска да си върне отново неговото тяло, заявявайки, че, въпреки че вероятно то е донесено в Падуа по време на кръстоносните походи, апостолът е починал в Тива, Гърция. Ковчегът е в Падуа от 1172 г., когато е поставен в мраморен саркофаг в храма на града.

За последен път той е отварян през 1562 г., но остава почти забравен до 1992 г., когато Антонио Матиацо, епископ на Падуа, получава искането за неговото връщане. Той събира екип от експерти – сред тях и проф. Барбуджани – за да датират чрез въглеродния метод костите и да се опитат да потвърдят тяхната автентичност.

През 1988 г. 400-годишните печати са отрязани от оловния ковчег и вътре те откриват скелет без череп. Скелетът е на мъж на възраст между 70 и 85 години, на ръст около 163 см, или с набито телосложение. Страдал е от остеопороза и артрит на гръбнака.

Когато се открива, че останките отговарят анатомически на черепа в Прага, за който се смята, че е на ап. Лука, се пробуждат първите подозрения, че костите са автентични. “Два зъба са открити в ковчега и около тях няколко монети – най-старата датира от 229 г. – което показва, че тялото е почитано като мощи”, казва проф. Барбуджани.

“Радиовъглеродното датиране на един от зъбите показа, че той е принадлежал на някой, който е починал между 72 г. пр. Хр. и 416 г. сл. Хр. Ние знаем, че евангелистът според древните извори е роден в Антиохия, работил е като лекар и е починал на 84 години в Тива. Ковчегът с неговите останки е отнесен в Константинопол, столицата на Византийската империя, около 338 г., а по-късно е преместен в Падуа.”

Проф. Барбуджани смята, че ковчегът вероятно е изнесен от Константинопол, за да бъде съхраняван в безопасност, или при управлението на император Юлиан, който се опитва да върне езичеството, или по време на иконоборческия период през осми век, когато се унищожават много икони и църковни предмети.

“Сега вече бяхме сериозно развълнувани”, казва той. “Обхватът на радиокарбоновата датировка посочваше поне две възможности. Едната беше, че тялото е на човек, който е починал по същото време, а другата, че по някаква причина в ковчега е положено ново тяло в Константинопол около 300 г.”

За да се спре на една от двете възможности, проф. Барбуджани анализира фрагменти от ДНК от зъба и се опитва да ги сравни с вероятни живи представители на древното население на Антиохия и Константинопол: антиохийско съвпадение би довело до предположението, че тялото е на ап. Лука, а гръцко съвпадение, че тялото е било сменено.

Тъй като днешното население на Антиохия включва много кюрди, проф. Барбуджани взема проба от ДНК на сирийци от Алепо (град в северна Сирия). Вместо обитателите на древния Константинопол, сега Истанбул, той изследва гърци от Атика и Крит.

Оказва се, че ДНК от зъба прилича повече на сирийската ДНК, отколкото на гръцката. Проф. Барбуджани е открил последното си звено. Той обаче си остава предпазлив човек. “Нашите данни ни казват, че тялото напълно съответства на един сирийски произход”, казва той. “Не мога да кажа категорично, че то е на ап. Лука.”

Неговите заключения обаче впечатлиха научния свят. Бюлетинът на Националната академия на науките в Америка ги намира за изключителни. Когато ги публикува миналата седмица, той разтърси религиозния свят.

Карстен Тиде, професор по история на Новия Завет в Базел, Швейцария, който е провел мащабни изследвания върху християнски артефакти, описва откритието като “изключително вълнуващо”. Той казва: “Няма да можем да докажем категорично, че това е ап. Лука. Липсват твърде много елементи, но данните са много обнадеждаващи.”