Международна богословска конференция се проведе в Русия

От 15 до 18 ноември 2010 г. в Москва се проведе Шестата международна научно-богословска конференция „Живот в Христа: християнска нравственост, аскетическото предание на Църквата и предизвикателствата на съвременната епоха”. Конференцията беше организирана от Московската патриаршия и се проведе в конферентната зала на Даниловския манастир.

На 15 ноември, след молитва, събитието бе открито с приветствено слово от Негово Светейшество Московския и на цяла Русия Патриарх Кирил. Встъпителното слово на конференцията беше произнесено от Минския и Слуцки митрополит и Патриаршески екзарх на цяла Белорусия Филарет, председател на синодалната Библейско-богословска комисия. Както от предишните, така и от тази конференция материалите ще бъдат публикувани в отделен сборник. Отчита се, че актуалността на предлаганите изследвания е много голяма, тъй като предишните сборници от конференциите са отдавна изчерпани.

Първият пленарен доклад „Дръж ума си в ада и не се отчайвай” бе изнесен от Авидския епископ Кирил, представител на Константинополската патриаршия. По-нататък пленарни доклади изнесоха, според каноничния ред, представителите на отделните православни църкви. Българското участие в конференцията бе с доклад на декана на Православния богословски факултет към Великотърновския университет Димитър Попмаринов на тема „Православният етос в глобалния свят”.

Целият първи ден бе пленарен и посветен на разисквания по изнесените доклади. По време на първата кафе-пауза всички представители на православните поместни църкви бяха приети от Негово Светейшество патриарх Кирил. Всички изказаха благодарност за високото внимание и предадоха приветствия и благопожелания на своите църкви и техните предстоятели.

В своето приветствено слово патриарх Кирил благодари за присъствието на всички участници и накратко сподели за проблемите и задачите, които стоят пред РПЦ и в частност пред богословското образование. Той особено наблегна, че не трябва да се допуска раздалечаване между богословието и църковната институция, между богословието и църковната практика. Според неговите думи, богословието и праксисът са взаимообвързани и взаимообусловени и в никакъв случай не трябва да има недооценяване на богословието – то трябва да отразява истинския духовен и интелектуален живот на Църквата. Поради тази причина РПЦ е създала специална, уникална, според неговите думи, комисия, която се занимава с всички проблеми на Църквата и обществото. Тя е постояннодействащ орган на Събора на РПЦ и изследва професионално всичко, което засяга Църквата. Решенията на Събора, след предварителни широки разисквания, трябва да изразяват общия глас на вярващите и да са много внимателно подготвени. Те трябва да отразяват духовната реалност и да се избягват всякакви опити църковното учение и църковната институция да се идеологизират. Християнското послание трябва да е високо интелектуално, представено на съвременен разбираем език и да бъде сведено до всички вярващи. Днес, както казва Патриархът, грехът се поставя на индустриална основа и затова църковното послание трябва да достига до всеки. Поради тази причина трябва да се обърне особено внимание на християнската аскетика. Необходимо е тя да бъде предложена и обяснена на съвременния човек по разбираем начин. В словото си Патриархът постави и други важни въпроси, които стоят като цяло пред Православието и пред конкретната комисия в частност.

На следващия ден работата на конференцията беше разделена в три секции – Аскетическото предание на Църквата; Християнската нравственост и Предизвикателствата на съвременната епоха. Докладите бяха много интересни и предизвикаха оживени дискусии. Може да се каже, че докладите основно могат да се разделят на две групи: строго теоретически, занимаващи се с отделни богословски проблеми и научно-практически, свързани с духовната практика и пастирското богословие.

В докладите и в изказванията силно се настояваше за много по-тясна връзка между духовната практика и богословието. Богословието трябва да произтича от духовния опит на Църквата. Забележително беше, че почти 80% от участниците в конференцията бяха духовници. Повечето от тях бяха с научни степени и звания – професори, доценти – от висши богословски школи от Русия и от други страни. Така например в доклада на проф. прот. Владимир Воробьов, ректор на Свято-Тихоновския Хуманитарен университет, се цитира мнението на големия руски учен Николай Глубоковски, че трябва да се търси равновесие между богословското образование като духовно и академично. Едновременно трябва да се съчетават двете форми: духовната и академичната. Ако вземе превес само духовната форма, има опасност да се стигне до маргинализация, самозатвореност и изолираност; ако вземе превес само академическата, както се случва при протестантизма, ще се стигне до секуларизъм, до светско разбиране на духовното, т. е. до откъсване от Църквата.

По време на дискусиите стана разискване и във връзка с т. нар. „често причастяване”. Участниците в дискусията сведоха разговора до разбирането, че към въпроса с причастието не трябва да се подхожда механически или юридически. То трябва да е толкова „често”, че, от една страна, да лекува вярващия и да не го отдалечава от Бога, а от друга страна, да не се превърне в нещо обичайно, рутинно, което да принизи чувството за неговата светост и духовна сила. Въпросът за „честотата” е преди всичко въпрос на отношения между духовника и вярващия. Спомена се, че когато духовникът достатъчно добре познава своя енориаш, не е непременно необходимо да се изповядва преди всяко приемане на причастие. Ако след като се е изповядал и не се е случило нещо, което да променя духовното му състояние, достатъчно е само разрешението на духовника, за да може енориашът да приеме причастие. В дискусията не стана дума за задължителен пост преди всяко причастие, което не е в рамките на установените от Църквата пости.

Друг интересен въпрос, който беше повдигнат е с т. нар. „младостарчество” и свързаните с него проблеми: старчество, духовно ръководство, послушание. Бяха отбелязани различни становища по въпроса. От една страна, че съществуват лоши практики в това отношение, които трябва да се лекуват, а от друга страна – че този въпрос се преекспонира. По този въпрос имаше доклади в секцията за аскетическото предание на Църквата. Така например в доклада на прот. Максим Козлов се извеждат 10 правила, с които трябва да се съобразява един мирянин, когато търси духовник за духовен съвет и ръководство.

В тази връзка се обърна внимание и на предкръщелната подготовка на встъпващите в Църквата, нуждата от катехизация както на кръщавания, ако е възрастен, така и на неговия кръстник и родители, ако е дете. Изобщо, един от основните разисквани проблеми от практиката беше свързан с пастирската работа.

Имаше остра реакция на участващите от руска страна представители в конференцията по отношение на един от докладчиците, който се опита много тясно да свърже православието и Църквата с национализма. Той беше разпитван и критикуван по този въпрос, като бе подчертано, че съборността е основното качество на Църквата. Съборността води до преодоляването на национализма и до издигането както на личността, така и на обществото и народа като цяло на по-високо духовно равнище.

В последния работен ден беше организирана кръгла маса и се разискваха повдигнатите по време на конференцията въпроси. Кръглата маса бе ръководена от митрополит Иларион Алфеев, председател на Отдела за външни църковни връзки на РПЦ. В своя начален обзор той обърна внимание на възраждането на манастирите в Русия. По въпроса за монашеския живот и манастирското строителство отбеляза, че в Русия вече има възстановени повече от осемстотин манастира. Подчерта се изключителната роля, която монашеството заема в църковния живот и важността на качеството на монашеския живот за живота на Църквата. Особено силно бе подчертано, че който е избрал този път, за него връщане назад няма, защото няма такова нещо като „разстригване”. Дори и да „хвърли” расото, да се ожени, монашеските обети, които човек е поел, си остават. Особено, наблегна митрополит Иларион, трябва да се внимава при приемането на това служение. То не трябва да става по принуда, по волята на институция, дори по волята на духовния наставник; то трябва да е свободно и твърдо решение на приемащия. Дори и най-малкото съмнение трябва да спре кандидата от предприемането на тази стъпка. Той критикува практиката понякога бързо да се постригват монаси само по целесъобразност, хора, които не са готови за това отговорно служение. За особено голяма грешка м. Иларион смята приемането на монашество заради кариера в Църквата. След това докладчикът се спря на мястото на богословието като израз и изказ на православната вяра. Това, каза м. Иларион, е основна задача на РПЦ, която постоянно открива нови богословски школи. За заслуги пред богословието на 20 век за пример той посочи много именити богослови, в това число и името на акад. протопр. Стефан Цанков. Днес, твърди м. Иларион, има ново поколение руски православни богослови, които по научна продукция и богословски достижения се равняват със световните стандарти. Църковната институция е в много тесни взаимоотношения с богословите и богословските школи. Дне трябва да се отговори на атаките на агресивния секуларизъм. Като част от този отговор е изготвяният в момента нов православен катехизис. След епохата на секуларизма разумът вече признава ненаучното знание. Интелектуалното и духовното знание трябва взаимно да се допълват, не да са в противоречие.

След като завърши своя обобщаващ обзор, м. Иларион даде дума на чуждестранните участнци да изкажат своите виждания по повдигнатите въпроси. Повечето изтъкнаха важността на такива конференции. Те спомагат за разбирането на съборността не само в нейния теоретичен аспект, но и на дело, съпреживявайки я.

Конференцията завърши с обобщаваща оценка от страна Минския и Слуцки митрополит и Патриаршески екзарх на цяла Белорусия Филарет, председател на синодалната Библейско-богословска комисия. Бяха направени някои технически предложения за организирането на бъдещите конференции.

За годините след промените Руската църква и руското богословие са постигнали голямо израстване. Сред руското духовенство (както висшия, така и по-нисшия клир) вече има трезва оценка на духовното състояние на РПЦ и обществото. Самото то се опитва да признае слабостите си, да ги анализира, за да ги преодолее. Ясно личи самокритичният тон, а същевременно и пълната свобода на изказ и мнение. Духовната практика и богословието са тясно свързани и взаимозависими. По-голямата част от преподавателите в духовните школи (семинарии и академии), а и в новооткриващите се факултети и институти са духовници от черното и бялото духовенство.