Домът до храма

Източник: в. Дума, бр. 129

Държавата да е баща, а църквата – майка на децата – призовава отец Стоян от Добрич

Детска площадка с люлки, пързалка и пясъчник в черковен двор? Може да изглежда странно за български православен храм, но е факт – за "Св. Троица" в Добрич. А до черквата се издига триетажна бяла сграда. В нея живеят деца и тийнейджъри, лишени от родителска грижа. Сиропиталището не прилича на ни един от общинските домове за изоставени деца. Спалните помещения на децата са различни от стаите в други сиропиталища. На пода вместо мозайка е поставен ламиниран паркет. Леглата и шкафовете са от бяло дърво, завивките са прости, но чисти. Училищната стая също е различна от обикновените класни стаи. Подът е покрит с разноцветен теракот, дори обикновената черна дъска има своята привлекателност. Столовата е просторна и светла. За ученолюбивите възпитаници има стая библиотека и компютър.

Свещеник Стоян Стоянов и неговите енорияши, прегърнали философията "Държавата да бъде баща на сираците, а църквата – тяхна майка", от няколко години се грижат за бездомните деца. Те не са само от Добрич. Последното дете, дошло при отец Стоян, е от Разград. Децата остават тук по 1-2 месеца. През това време се търсят за тях приемни семейства.

Парите за издръжката на дома разбира се не стигат. Но и за това отец Стоян е намерил решение. "Ако се обединят църквата и държавата, те стават семейство за възпитанието на децата", убеден е свещеникът.

Преди няколко години всичко това е било само "къщата до храма". До идването на отец Стоян през 1997 г., когато е назначен за председател на "Св. Троица". Тогава покривът на черквата е пропаднал, дворът – буренясал. Новият свещеник вече е имал опит в този тип ремонтни дейности, тъй като храмовете в които е бил преди да дойде в Добрич са се намирали в подобно състояние.

Ръкоположен за свещеник през 1981 г. от митрополит Йосиф, отец Стоян е въдворен в село Паскалево. Там попада в храм, който е на 110 години. Оградата е срутена, дворът е обрасъл с храсти, прозорците са заковани с ламарина, а камбаната – закачена на дърво. Новият свещеник сам започва да почиства двора. На другия ден селяните един по един идват да му помагат. Подмяната на прозорците става със средства от продажбата на свещи. Отново с помощта на селяните и по свидетелствата на стари хора е изградена и камбанарията към храма…

Отец Стоян от години мечтаел за приюта и молил Бог да му даде просветление как да осъществи идеята си. През 2003 г. заедно с 50 миряни, заминава на поклоническо пътуване в град Яш, Румъния, където се намират мощите на Св. Петка. По пътя, в Галац, той вижда подобен дом за сираци. В Добрич обединява енорияшите си и заедно изграждат дома. През 2004 г. приютът е осветен от митрополит Кирил. Тогавашният социален министър Христина Христова подкрепя инициативата да се разработи проект за деца без родители под грижата на църквата. В момента къщата до храма се е превърнала в духовен център за младите хора.

"Искам да покажа на младите, колко е важно човек да е вярващ", казва отец Стоян. – Любовта е всичко, изповядва, но и проповядва свещеникът…

Питам се… какво би станало, ако всички деца, лишени от родителска грижа, живеят в такива условия? Дали агресията, която цари в домовете, не може да бъде заменена с разбирателство и взаимна любов?

В бъдещите планове на свещеника и съмишлениците му е към дома да се направи стопанство, а за тийнейджърите над 18 г. да се търси подходящ работодател. В момента и този проект е в процес на разработка. Събират се средства и се водят преговори с общината.