Пол и сексуалност
Има една тема, която е най-добрият лакмус за духовното здраве на всяко общество, култура и религиозна вяра. Кажете ми накратко какво е било разбирането за сексуалността; какви са били масовите сексуални практики в която и да е историческа епоха, в което си изберете общество – и аз ще ви поставя диагноза за духовния, културния и обществения живот на онези хора.
Няма друга човешка способност, която така ясно и недвусмислено да свидетелства, че нещо фатално, нещо трагично се е случило и продължава да се случва с човешката ни природа. Повечето общества и култури са изживявали повече или по-малко драматично обсебващото господство на грехопадналия пол. И затова е бил много силна съблазънта човешката сексуалност да бъде тотално низвергната и анатемосана (както е станало при манихеите и при някои други религиозни секти). Християнството издържа на изпитанието и ни предлга не изгаряща раните сярна киселина, а помазващ елей на Божията благодат.
Много са учителите и лекарите на човешката сексуалност, но право да поучава и лекува може да има само една духовно здрава и духовно трезва традиция, превърнала се в обиталище на Светия Дух. Православието успява да балансира между двата извора на опитност – на греха и на преобразяващата Божия благодат – като запазва равновесие и наставлява и подкрепя хората с любов и трезвост.
Тук искаме да се чуят гласовете на православната традиция по въпросите на пола. Макар и различни, те говорят от един ум и едно сърце. Ще можете да ги сравните с какафонията от гласове и истерични крясъци, които ни заливат ежечасно от медиите, от улицата, от представителите на други вярвания. Имайки в себе си опита от падението (често дори неосъзнат като падение и израждане), те говорят за пола, отстояват правата на сексуално малцинствени групи, предлагат норми на поведение…
След кой глас ще тръгнеш зависи от твоята свободна воля. Но преди да тръгнеш, отвори сърцето си и се вслушай в неговия глас. Бог ще намери начин да докосне всяко искрено и търсещо сърце.
Димитър Спасов, сп. Мирна, бр. 15
***
Св. Иоан Златоуст, Беседи върху книга Битие
Беседа 15
И така, когато всички животни били вече сътворени и получили имена от първозданния, човеколюбивият Господ, Който е усторил всичко за създадения от Него, му потърсил достоен помощник. Създавайки за него целия този видим свят, Той свръх всичко друго сътворява и жената. И виж с каква точност (Писанието) ни учи за създаването на това творение. >>>
Валери Карас, За значението на мъжкия пол на Иисус Христос
През декември 1993 в един брой нa Orthodox Observer Фрaнк Шaфър, бивш протестaнт-евaнгелист, нaскоро приел Православието, обвинявa в „иконоборство” онези, които омaловaжaвaт знaчението нa полa нa Христос или, с други думи, откaзвaт дa признaят фaктa, че Христос е мъж. Според него, с ръкоположението нa жени „либерaлните” протестaнти всъщност кaзвaт: „Христос не слезе в плът, Неговият пол не от знaчение; Той символизирa нещо по-голямо.” >>>
Ирина Силуянова, Етични проблеми на сексологията и сексопатологията
За съвременната сексология, която се основава на „освободената сексуалност”, е характерно въвеждането на нови терапевтични методики. Сред тях е използването в качеството им на средства за лечение на някои сексуални разстройства, „които заместват (извънбрачните) партньори”. В дадения случай проблемът за избора между здравия пациент и спазването на етическите норми не се решава в полза на последните. >>>
Пол Евдокимов, Сексуалност и брачно целомъдрие
Въпросът за човешката сексуалност никога не е получавал изчерпателно тълкуване и едва ли някога ще го получи. Обуславящ фактор за изменчивата линия на тълкуване в тази насока е трансцендентният характер на Едемското царство. Според някои Отци на Църквата причина за разделението между половете е грехопадението. Такава хипотеза не звучи убедително. Преди грехопадението човекът бил сътворен като мъж и жена, а брачното единение очевидно е имало съизволението и благослова Божий: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро.” >>>
Отец Анатолий Жураковски, Тайната на любовта и тайнството на брака
Има някаква неопределеност в отношението на християнството, през целия му исторически път, към проблемите на брака. Църквата винаги е благославяла брака и го е освещавала с тайнство. Всяко тайнство, като действително встъпване на другата реалност в света и на света в другата реалност, като реално откровение на Безусловното, е нещо абсолютно светло, абсолютно свято. Пътят на тайнството е винаги най-съвършеният от всички земни пътища. >>>
Отец Джон Брек, Хомосексуализмът
Въпросът за хомосексуализма е деликатен, защото се отнася за поведение, което исторически е отхвърлено от обществото (както и от Библията). Но все пак специалисти твърдят, че поне 10 % от населението практикува хомосексуализма под някаква форма (или желае да го практикува) и че 3-4 % от населението имат изключително хомосексуална насока на поведение. Въпросът от друга страна е труден, защото е твърде противоречив. >>>
Източник: 
