Абортът и истинските избори – интервю с Фредерика Матюз-Грийн: ВИДЕО

Приели сме насилието над деца и срещу себе си, за да се впишем в обществото. Нужна е радикална промяна в начина, по който се гледа на жените и на тяхната роля в обществото.

Тези думи на Фредерика Матюз-Грийн, записани преди два месеца в разговор с журналиста Габриела Николова, днес отекват като гонг на фона на последните бездушни и покъртителни събития, на които сме свидетели.

Автор на 11 книги и повече от 700 статии, посветени на различни общественозначими проблеми, с магистърска степен по богословие от Духовната семинария във Вирджиния и почетна докторска степен по литература от King University, Фредерика Матюз-Грийн е силно активен застъпник за правата на жените, но на страната на живота. На българските читатели е позната с книгата Истинските избори. Алтернативи на аборта. Да се вслушаме в жените (Омофор, 2022).

През 70-те Грийн има стикер на колата си, който гласи: Легализирайте аборта! Днес тя вижда аборта единствено като акт на насилие, който поставя жените в опасна и унизителна ситуация, осъзнала, че:

„Една жена не избира аборта, както би избрала сладолед или порше, тя не иска аборт, както може да иска тези неща. Тя иска аборта както животно, хванато в капан, иска да си прегризе крака. Това е краен избор на насилие и отчаяние.“

В огромен процент от случаите жените, избрали аборта, са го направили, защото някой, когото са обичали, ги е накарал да го направят. И в повечето случаи това е бащата на детето, сочат изследванията, проведени сред стотици анкетирани жени.

Това, което в повечето случаи се възприема от жените като свобода и право на избор, всъщност е нищо друго, освен насилие върху собствените им тела и същия този избор, смята Грийн.

Въпреки всички възможности, за които се борят центровете за подкрепа на бременни жени – социални политики, помощ от семейството, общността и работното място, нищо не може да се сравни с това, което един любящ мъж може да направи за живота на жената и живота на бебето, категорична е писателката.

Хората не бива да забравят, че имат задължения и отговорности един към друг, смята Фредерика Матюз-Грийн и напомня, че в търсенето на баланса между индивидуализма и общността стои една ужасяваща дума – „самота“.

За епидемията от самота, за избора, болката, скръбта и техните алтернативи вижте повече във видеото: