Православният храм
Източник: сп. Маргарита.
Храмът е здание, посветено на Бога и предназначено за богослужения. В храма невидимо присъства Господ и приема молитвите на вярващите, защото е казал: "гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях" (Мат. 18:20. Храмът е център на духовния живот. В него се извършва духовното раждане и преображение, в него се приема причастие и се получава благословение за щастлив семеен живот, в него изпращат поелите към вечността. В храма се чувства особената Божия благодат. След молитва в храма вярващият човек излиза пречистен, утешен и подкрепен духовно.
Исторически християнският храм е приемник на храма-палатка (скиния) от времето на Мойсей – 1500 години преди раждането на Христос. Старозаветния храм и богослужебните предмети: жертвеник, седмосвещник, кандилница, облеклото на свещениците били направени по откровение свише: "по образеца й, който ти бе показан на планината" (Изход 26:30). Почти 500 години след това Соломон заменил преносимата скиния с великолепен каменен храм в Йерусалим. Господ казал на Соломон: "Аз осветих този храм и очите и сърцето Ми ще бъдат там завинаги" (3 Царе 9:3).
В продължение на векове – от времето на Соломон до времето на земния живот на Христос, Йерусалимския храм е бил център на религиозния живот за целия еврейски народ. Апостолите, по примера на Спасителя, също посещавали старозаветния храм и се молили в него. Богослуженията били допълвани с християнски молитви и тайнства – на неделни служби чели Свещеното Писание, разчупвали хляба заедно, приемали причастие. Възникнали и домашни църкви. Гонени от управителите езичници, християните се събирали в подземни помещения, наречени катакомби.
През първите три столетия на гонения и преследване християнски храмове се срещали рядко. Едва след като Константин Велики през 313 г. обявявил свобода на вероизповеданието, на много места започнали да се строят християнски храмове. Първите били строени по подобие на римските обществени здания, наричани базилики. Това били четириъгълни помещения с неголяма издигната площадка пред входа и закръглена апсида на противоположната страна. Вътрешното пространство на базиликата се разделяло от колони на 3 или 5 отделения, наричани неф или кораб. Средният неф бил по-висок от страничните. Отгоре имало множество прозорци. Базиликите се отличавали с обилна светлина и много въздух.
Според древни източници от тази епоха храмът трябвало да напомня на кораб и да има три входа, в чест на Светата троица. Светите отци оприличавали Църквата с кораб, плуващ по бурните вълни на житейското море към спасителния бряг, или с Ноевия ковчет, който спасил Божието творение от вълните на потопа. И днес средната част на храма се нарича "кораб", напомняйки за спасителната роля на Църквата.
Скоро започнали да се строят храмове и с друга форма – кръстовидна със свод и купол над средната част на храма – символ на изкуплението и спасението на човечеството.
Куполът символизирал небето. Много по-рядко се срещали и кръгли (ротонди) или осмоъгълни храмове.
Византийската църковна култура е оказала най-голямо влияние на източноправославната архитектура – древнобългарска и руска. По-късно се появяват и други архитектурни форми – готическите западни катедрали, с богато изрисувани прозорци – витражи, с устремени нагоре линии на портали и кули, тежката пищност на барока, църковния модерн, протестантските църкви, възприемани преди всичко като молитвени домове.
Дрeвнобългарският православен храм е своеобразно развитие на византийския с неговата центрична куполна организация на базата на свещените фигури на кръга – символ на вечността, куба – символ на вселената и кръста – символ на изкуплението и спасението.
След ХІІ век православните храмове придобиват самобитен характер. Неголемият "едноглав" (с един купол) руски православен храм от ХІІ-ХV век се отличава с изящество и строг облик. Извисявайки се над останалите постройки и обществени сгради, той сякаш напомня, че всеки християнин е воин на духа. Във вътрешността му е изобразено цялото битие – вселената, човекът и историята на неговото спасение. На купола е изографисан Вседържителят сред свети и безплътни сили. На четирите стени на централния свод са изобразени евангелистите, по стените – картини на библейски и църковни събития, а на западната стена в огромна многопластова композиция често е разположена фреска със Страшния Съд.
Броят на куполите също има своето значение и символика. Един купол се поставя в чест на единия Бог, три – в чест на Светата Троица, пет – в чест на Спасителя и четиримата евангелиста, седем – в чест на седемте тайнства, тринадесет – в чест на спасителя и дванадесетте апостоли. Над входа в храма или малко встрани се намира и камбанарията. Звънът на камбаните напомня на вярващите за богослужението в храма.
По-различни са храмовете от ХVІ-ХVІІ век с техните галерии, странични олтари и пищна украса. Преживявайки заедно със Запада кризата на стиловете барок и ампир, православните църковни архитекти се обръщат за вдъхновение към наследството на Византия. Започва изграждането на храмове в нововизантийски и новоруски стил, което се отразява и на храмовата архитектура у нас. В началото на ХХ век се появяват и църкви, които обединяват средновековните и модерни форми.
Църковните здания се състоят от олтарно пространство, изградено под формата на полукръгла апсида, централна част, наречена "кораб" (наос), и притвор. Притворът символизира видимото, материалното – земното царство, а олтарът – божественото, невидимото, духовното – небесното царство. Двата противоположни свята – "земният", материалният, греховният, човешкият (притворът) и божественият, духовният, "небесният" (олтарът) – се примиряват в централната част на храма. Там под един свод се съединяват божественото и земното в царството на благодатта.
Олтарът по подобие на Святая Светих в старозаветния храм, е най-важната в богослужебно отношение част от храма. В олтара всичко – архитектура, стенописи, култово-обредни принадлежности, свещенодействия – мистично и тайнствено символизират присъствието на Светата Троица, на божественото, а в централната част и в притвора – нейното откровение, явяването в света на Божията мощ, енергия, сила и воля. За тази божествена, небесна природа говори и етимологията на понятието "олтар" (лат. altaria – "издигнат жертвеник", идва от наречието altus – "високо", "далеко") – извисен, високо издигнат.
В православните храмове в олтарната апсида се намира светият Престол, който има формата на куб – библейският вселенски символ, олицетворяващ пълнотата и единството на божественото и светското, на небесното и земното. Светият престол по подобие на кивота в Соломоновия храм символизира "Божия трон", Божието присъствие на земята. Той се нарича и "света трапеза" – напомняйки символично за Тайната вечеря и е място, където се принася евхаристийната жертва. Светият престол е покрит с ленено покривало, символ на погребалната плащаница, с която е било повито тялото на Иисус Христос при полагането Му в гроба. Поставеният върху него седмосвещник е символ на видимото звездно небе. Върху светия Престол е поставен и антиминсът (от гр. antimineos – "вместопрестолие", "вместотрапеза") – четириъгълен ленен или памучен плат с извезани в ъглите изображения на четиримата евангелисти, а в центъра – полагането на Иисус Христос в гроба. Обикновено в антиминса се пришиват частици от мощите на светци. Поради това той играе ролята на преносим олтар. Върху антиминса се полага богато украсено с миниатюри и инкрустации напрестолно Евангелие и кръст с разпятие. Те символизират както духовното присъствие на учението и божествената личност на Христос в храма, така и Неговата изкупителна и спасителна за човечеството мисия. Още в някои старозаветни общини при молитва богомолците се обръщали на изток. Този обичай е усвоен и от християните. Оттук се е утвърдило и правилото олтарът на храма да бъде ориентиран в тази посока. Затова и иконите у дома е редно да поставяме на източната стена в стаята.
В продължение на много векове, както във византийските храмове, така и в западните храмове, олтарното пространство оставало открито. То било отделено от централната част на храма с ниска ограда. В периода между V и VІІІ век върху тази ограда християните започнали да издигат колони. Към тях прикрепвали завеса, която спускали след службата. След победата на иконоборците през ХІ век между колоните и над тях започнали да се поставят икони на Иисус Христос и Божията майка, а по-късно и на светци. През ХІV – ХV век се утвърдила практиката иконите да се разполагат в няколко реда. Така те образували висока преграда, наречена иконостас.
Иконостасът, в известна степен повтаря изображенията на олтарната апсида, вече скрита от богомолците. като своеобразна стена. Иконостасът символизира отделеността на двата свята – божествения, "небесния" (олтара) и сътворения, "земния" (наоса и притвора). В олтара, най-долният ред включва изображенията на светите отци-литургисти. На този ред се изографисва светата Евхаристия – причастяването от Иисус Христос на апостолите с Неговите Тяло и Кръв – хляб и вино. По-нагоре, непосредствено зад трона, се изобразява пресветата Богородица, обикновено в молитвена поза – като застъпница и молителка за опрощаване на греховете на целия свят. Над Божията майка е изобразен Спасителят, а в свода на апсидата – празникът Петдесетница, символ на невидимото присъствие на Светия Дух, с чиято сила се извършва тайнството Евхаристия.
Царските двери, разположени в средата на иконостаса, първоначално представлявали ниски крила, които не скривали престола от погледа на богомолците. Обикновено в горната им част е изографисана Дева Мария и благовещението, съобщаването от архангел Михаил на радостната вест, че "ще се отворят дверите на небесното царство с раждането на Изкупителя и Спасителя на човечеството". В долния край на царските двери се изобразяват ликовете на евангелистите, разпространили Благата вест за спасението на човешкия род. Отдясно и отляво на царските двери в иконостаса са разположени северните и южните двери. Средната част на храма – корабът е символ на сътворения и преобразен свят – Църквата. В купола обикновено се изографисва главата на Църквата – Христос Вседържител. От четирите Му страни са изрисувани четиримата евангелисти, разпространили Евангелието по четирите посоки на света, а под Него се изобразяват пророците и апостолите. Колоните, поддържащи зданието, се украсяват с ликовете на"стълбовете" на Църквата – мъченици, светители, преподобни. На стените се изписват главните събития от свещената история, като на западната стена се изобразява Страшният съд – краят на земното и началото на бъдното.
По образец от древната синагога в храма има амвон. Това е издигнато място, където стои четецът или проповедникът. Амвонът символизира камъка, от който Иисус Христос е произнесъл Своята Проповед на планината, и камъка пред гроба Му, от който ангелът известил на жените мироносици Неговото възкресение. В древните християнски храмове амвонът се намирал в средата на кораба. По-късно на Запад е заменен с "катедра", разположена встрани от олтара, а на Изток за амвон започва да служи централната част на солея – издигнато място пред иконостаса. За старите амвони днес напомнят само "катедрите", които се поставят в центъра на храма, когато служи епископ.
Обичаят храмът да носи името на някой светец, е следа от епохата на гонения срещу християнството, когато под светия Престол полагали саркофаг на мъченик. И днес при освещаването на всеки православен храм в светия Престол се полага частица от свети мощи.
По-късно започнали да именуват храмовете и на самия Христос ("Христос Спасител") или в чест на определен празник ("Успение Богородично", "Покров Богородичен" и др.) Лесно може за се отгатне на кого е посветен даден храм по храмовата икона, разположена непосредствено до иконата на св. Богородица.
Публикувано от: Стояна Стоева
В продължение на векове – от времето на Соломон до времето на земния живот на Христос, Йерусалимския храм е бил център на религиозния живот за целия еврейски народ. Апостолите, по примера на Спасителя, също посещавали старозаветния храм и се молили в него. Богослуженията били допълвани с християнски молитви и тайнства – на неделни служби чели Свещеното Писание, разчупвали хляба заедно, приемали причастие. Възникнали и домашни църкви. Гонени от управителите езичници, християните се събирали в подземни помещения, наречени катакомби.
През първите три столетия на гонения и преследване християнски храмове се срещали рядко. Едва след като Константин Велики през 313 г. обявявил свобода на вероизповеданието, на много места започнали да се строят християнски храмове. Първите били строени по подобие на римските обществени здания, наричани базилики. Това били четириъгълни помещения с неголяма издигната площадка пред входа и закръглена апсида на противоположната страна. Вътрешното пространство на базиликата се разделяло от колони на 3 или 5 отделения, наричани неф или кораб. Средният неф бил по-висок от страничните. Отгоре имало множество прозорци. Базиликите се отличавали с обилна светлина и много въздух.
Според древни източници от тази епоха храмът трябвало да напомня на кораб и да има три входа, в чест на Светата троица. Светите отци оприличавали Църквата с кораб, плуващ по бурните вълни на житейското море към спасителния бряг, или с Ноевия ковчет, който спасил Божието творение от вълните на потопа. И днес средната част на храма се нарича "кораб", напомняйки за спасителната роля на Църквата.
Скоро започнали да се строят храмове и с друга форма – кръстовидна със свод и купол над средната част на храма – символ на изкуплението и спасението на човечеството.
Куполът символизирал небето. Много по-рядко се срещали и кръгли (ротонди) или осмоъгълни храмове.
Византийската църковна култура е оказала най-голямо влияние на източноправославната архитектура – древнобългарска и руска. По-късно се появяват и други архитектурни форми – готическите западни катедрали, с богато изрисувани прозорци – витражи, с устремени нагоре линии на портали и кули, тежката пищност на барока, църковния модерн, протестантските църкви, възприемани преди всичко като молитвени домове.
Дрeвнобългарският православен храм е своеобразно развитие на византийския с неговата центрична куполна организация на базата на свещените фигури на кръга – символ на вечността, куба – символ на вселената и кръста – символ на изкуплението и спасението.
След ХІІ век православните храмове придобиват самобитен характер. Неголемият "едноглав" (с един купол) руски православен храм от ХІІ-ХV век се отличава с изящество и строг облик. Извисявайки се над останалите постройки и обществени сгради, той сякаш напомня, че всеки християнин е воин на духа. Във вътрешността му е изобразено цялото битие – вселената, човекът и историята на неговото спасение. На купола е изографисан Вседържителят сред свети и безплътни сили. На четирите стени на централния свод са изобразени евангелистите, по стените – картини на библейски и църковни събития, а на западната стена в огромна многопластова композиция често е разположена фреска със Страшния Съд.
Броят на куполите също има своето значение и символика. Един купол се поставя в чест на единия Бог, три – в чест на Светата Троица, пет – в чест на Спасителя и четиримата евангелиста, седем – в чест на седемте тайнства, тринадесет – в чест на спасителя и дванадесетте апостоли. Над входа в храма или малко встрани се намира и камбанарията. Звънът на камбаните напомня на вярващите за богослужението в храма.
По-различни са храмовете от ХVІ-ХVІІ век с техните галерии, странични олтари и пищна украса. Преживявайки заедно със Запада кризата на стиловете барок и ампир, православните църковни архитекти се обръщат за вдъхновение към наследството на Византия. Започва изграждането на храмове в нововизантийски и новоруски стил, което се отразява и на храмовата архитектура у нас. В началото на ХХ век се появяват и църкви, които обединяват средновековните и модерни форми.
Църковните здания се състоят от олтарно пространство, изградено под формата на полукръгла апсида, централна част, наречена "кораб" (наос), и притвор. Притворът символизира видимото, материалното – земното царство, а олтарът – божественото, невидимото, духовното – небесното царство. Двата противоположни свята – "земният", материалният, греховният, човешкият (притворът) и божественият, духовният, "небесният" (олтарът) – се примиряват в централната част на храма. Там под един свод се съединяват божественото и земното в царството на благодатта.
Олтарът по подобие на Святая Светих в старозаветния храм, е най-важната в богослужебно отношение част от храма. В олтара всичко – архитектура, стенописи, култово-обредни принадлежности, свещенодействия – мистично и тайнствено символизират присъствието на Светата Троица, на божественото, а в централната част и в притвора – нейното откровение, явяването в света на Божията мощ, енергия, сила и воля. За тази божествена, небесна природа говори и етимологията на понятието "олтар" (лат. altaria – "издигнат жертвеник", идва от наречието altus – "високо", "далеко") – извисен, високо издигнат.
В православните храмове в олтарната апсида се намира светият Престол, който има формата на куб – библейският вселенски символ, олицетворяващ пълнотата и единството на божественото и светското, на небесното и земното. Светият престол по подобие на кивота в Соломоновия храм символизира "Божия трон", Божието присъствие на земята. Той се нарича и "света трапеза" – напомняйки символично за Тайната вечеря и е място, където се принася евхаристийната жертва. Светият престол е покрит с ленено покривало, символ на погребалната плащаница, с която е било повито тялото на Иисус Христос при полагането Му в гроба. Поставеният върху него седмосвещник е символ на видимото звездно небе. Върху светия Престол е поставен и антиминсът (от гр. antimineos – "вместопрестолие", "вместотрапеза") – четириъгълен ленен или памучен плат с извезани в ъглите изображения на четиримата евангелисти, а в центъра – полагането на Иисус Христос в гроба. Обикновено в антиминса се пришиват частици от мощите на светци. Поради това той играе ролята на преносим олтар. Върху антиминса се полага богато украсено с миниатюри и инкрустации напрестолно Евангелие и кръст с разпятие. Те символизират както духовното присъствие на учението и божествената личност на Христос в храма, така и Неговата изкупителна и спасителна за човечеството мисия. Още в някои старозаветни общини при молитва богомолците се обръщали на изток. Този обичай е усвоен и от християните. Оттук се е утвърдило и правилото олтарът на храма да бъде ориентиран в тази посока. Затова и иконите у дома е редно да поставяме на източната стена в стаята.
В продължение на много векове, както във византийските храмове, така и в западните храмове, олтарното пространство оставало открито. То било отделено от централната част на храма с ниска ограда. В периода между V и VІІІ век върху тази ограда християните започнали да издигат колони. Към тях прикрепвали завеса, която спускали след службата. След победата на иконоборците през ХІ век между колоните и над тях започнали да се поставят икони на Иисус Христос и Божията майка, а по-късно и на светци. През ХІV – ХV век се утвърдила практиката иконите да се разполагат в няколко реда. Така те образували висока преграда, наречена иконостас.
Иконостасът, в известна степен повтаря изображенията на олтарната апсида, вече скрита от богомолците. като своеобразна стена. Иконостасът символизира отделеността на двата свята – божествения, "небесния" (олтара) и сътворения, "земния" (наоса и притвора). В олтара, най-долният ред включва изображенията на светите отци-литургисти. На този ред се изографисва светата Евхаристия – причастяването от Иисус Христос на апостолите с Неговите Тяло и Кръв – хляб и вино. По-нагоре, непосредствено зад трона, се изобразява пресветата Богородица, обикновено в молитвена поза – като застъпница и молителка за опрощаване на греховете на целия свят. Над Божията майка е изобразен Спасителят, а в свода на апсидата – празникът Петдесетница, символ на невидимото присъствие на Светия Дух, с чиято сила се извършва тайнството Евхаристия.
Царските двери, разположени в средата на иконостаса, първоначално представлявали ниски крила, които не скривали престола от погледа на богомолците. Обикновено в горната им част е изографисана Дева Мария и благовещението, съобщаването от архангел Михаил на радостната вест, че "ще се отворят дверите на небесното царство с раждането на Изкупителя и Спасителя на човечеството". В долния край на царските двери се изобразяват ликовете на евангелистите, разпространили Благата вест за спасението на човешкия род. Отдясно и отляво на царските двери в иконостаса са разположени северните и южните двери. Средната част на храма – корабът е символ на сътворения и преобразен свят – Църквата. В купола обикновено се изографисва главата на Църквата – Христос Вседържител. От четирите Му страни са изрисувани четиримата евангелисти, разпространили Евангелието по четирите посоки на света, а под Него се изобразяват пророците и апостолите. Колоните, поддържащи зданието, се украсяват с ликовете на"стълбовете" на Църквата – мъченици, светители, преподобни. На стените се изписват главните събития от свещената история, като на западната стена се изобразява Страшният съд – краят на земното и началото на бъдното.
По образец от древната синагога в храма има амвон. Това е издигнато място, където стои четецът или проповедникът. Амвонът символизира камъка, от който Иисус Христос е произнесъл Своята Проповед на планината, и камъка пред гроба Му, от който ангелът известил на жените мироносици Неговото възкресение. В древните християнски храмове амвонът се намирал в средата на кораба. По-късно на Запад е заменен с "катедра", разположена встрани от олтара, а на Изток за амвон започва да служи централната част на солея – издигнато място пред иконостаса. За старите амвони днес напомнят само "катедрите", които се поставят в центъра на храма, когато служи епископ.
Обичаят храмът да носи името на някой светец, е следа от епохата на гонения срещу християнството, когато под светия Престол полагали саркофаг на мъченик. И днес при освещаването на всеки православен храм в светия Престол се полага частица от свети мощи.
По-късно започнали да именуват храмовете и на самия Христос ("Христос Спасител") или в чест на определен празник ("Успение Богородично", "Покров Богородичен" и др.) Лесно може за се отгатне на кого е посветен даден храм по храмовата икона, разположена непосредствено до иконата на св. Богородица.
Публикувано от: Стояна Стоева
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Следвайте ни
