Въведение Богородично – Ден на християнското семейство

Въведение Богородично, което Църквата чества днес, е един от дванадесетте Господски и Богородични празници и е посветен на християнското семейство и младеж. Основание за това дава осъществяването на Божия Промисъл за спасяване на човечеството чрез праведното семейство на богоотците Йоаким и Анна. На този ден то предава дългоочакваната си рожба на Бога, за да бъде въведена Мария в храма Господен, където да се готви за високото си предназначение да стане вместилище на Невместимия.

Както става ясно, храмът е естественото място за възпитание и нравствено извисяване. В тропара на деня се казва: "Днес е начало на Божието благоволение и проповядване спасението на човеците: Дева тържествено се явява в Божия храм и на всички предвестява Христа. Нека и ние да й възкликнем велегласно: радвай се ти, която си изпълнение на Създателевия промисъл."

Неслучайно този ден църквата е отредила на християнското семейство и на младежта. Доскоро семейството се възприемаше единствено като "основна клетка" на т. нар. социалистическо общество, което трябваше да създава и подготвя послушни членове на тоталитаризма. Плодовете на това възпитание берем за жалост почти всеки ден.

В последните петнайсетина години стана модерно да се осъществява църковен брак, който всъщност е основа на християнското семейство, но дали всички млади хора, над които се извършва това тайнство осъзнават неговата същност? Тайнството брак е много повече от формален договор, който урежда гражданските и имуществени съпружески взаимоотношения. Бракът е единственото тайнство, което се извършва над двама души и ги прави да бъдат едно цяло. Така бракосъчетанието става богоустановен, неразрушим духовно-нравствен съюз между мъжа и жената, благословен от Христос на сватбата в Кана Галилейска. Основа на християнското семейство е обичта, като паралелно с нея вървят вярата в Бога и здравите нравствени начала. Християнското семейство по думите на св. Йоан Златоуст е малка църква, а Църквата е голямо семейство. Точно в християнския дом се посяват първите семена на вярата, там се възпитават децата и получават първа представа за света от взаимоотношенията на родителите си. Ето защо семейството трябва да бъде една добра школа за по нататъшния църковен и обществен живот на българина.

Огледаме ли се наоколо обаче ще забележим точно обратното – множество разводи, изоставени деца, слаба Църква и духовно болно общество, обзето от апатия. Разрушено от криворазбрана еманципация и измислени нови псевдоморални ценности през дългогодишното комунистическо управление българското патриархално семейство загуби своята стойност в обществото.

От здравината и устойчивостта на семейството зависят здравината и устойчивостта на обществото и държавата. Как можем да очакваме от зрялото поколение на страната ни да постъпва достойно и честно, когато то е възпитавано от улицата и партията, когато от него са далеч и най-елементарните християнски нравствени ценности? Неслучайно св. Йоан Златоуст съветва: "Родителите не трябва да мислят за това как да направят децата си богати със сребро и злато, а за това как биха могли те да станат по-богати от всички в благочестието, в мъдростта и придобиването на добродетели." Възпитавайки децата си в Христовите истини, всяко семейство ще може да изгради личности, духовно и телесно здрави, годни да бъдат творци на нов живот. Така можем да се надяваме и на по-добро бъдеще за България.