Срещата с Бога

Свети Симеон Богоприимец, подобно на Мойсей на планината Синай, се среща с Бога лице в лице. Мойсей вижда Бога обвит в облак и е принуден да закрие лицето си – толкова силна е светлината от Него, докато св. Симеон дори Го поема с ръце.

Търсещият: Защо правилото от Стария Завет, забраняващо на човек да вижда Бога, е отменено след раждането на Иисус Христос? Да не би човекът да е станал по-достоен за среща с Бога? Достатъчно чист ли е, за да Го види?

Наставникът: Човечеството от Новия Завет не е нито по-достойно, нито по-чисто от хората в Стария Завет, но то получава своето очистване чрез Самия Иисус Христос – Той притежава силата да премахва всички петна.

Поради тази причина на празника Сретение Господне – празника, честващ срещата на всеки от нас със Сина Божий – Църквата иска от нас да четем откъси от свети прор. Исая, описващи неговото видение в храма (Ис. 6:1-12).

Когато прор. Исая вижда Господа да седи на висок и издигнат престол, съзерцава Неговата слава, слуша трисветата песен на ангелите и възкликва:
„Горко ми! Загинах! Защото съм човек с нечисти уста, –
и очите ми видяха Царя, Господа Саваота” (Ис. 6:5).

Тогава до него долита серафим с разпален въглен в ръка, взет с клещи от жертвеника, за да очисти устата на пророка. Песнопенията за този празник обясняват смисъла на четения текст. Видението на св. прор. Исая се потвърждава чрез срещата на св. Симеон Богоприимец в храма и чрез очистването му от Иисус Христос:

„Христос се яви на божествения Исаия във вид на горящ въглен, държан с клещи,
а сега, като клещи, го подават на стареца ръцете на Богородица.”
(Стиховна стихира на повечерието на Сретение Господне, глас 2)

Доближим ли към светия потир, свещеникът, след причастяването на верните, произнася следните думи на очистване (Гл. 6):

„Ето, това се докосна до устата ти – и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти” (Ис. 6:7).

Пророчеството на св. Симеон Богоприимец

Непосредствено след думите на песнопението св. Симеон казва пророчество: в едно изречение обобщава драмата на срещата между Иисус Христос и Неговия народ, драмата, съпровождаща приемането на Месия. Вярно е, че Иисус Христос е дългоочакваната светлина и слава на Израил, но Той ще бъде също препъни- камък и падение за голяма част от израилтяните (Йоан 3:19). Това противоречие ще стане причина за тежко разцепление, което ще доведе до разпятието.

Пресвета Дева Мария също е включена в това пророчество, защото тя ще вземе участие в страданията на Сина си и ще остане до Него до самия край (Йоан 19:25-27). Свети Симеон предрича, че душата й ще бъде пронизана от меча на разпятието.

Свети Симеон вижда падането, което Иисус Христос при Своето идване носи за част от израилтяните, останали слепи за Месия. Но той споменава също така и за ставането на мнозина: това ставане е възкресението на мъртвите от всички времена, които очакват зова на пробуждането.

Свети Симеон ще умре, но той зне, че пророческата му роля на този свят още не е завършена. Той трябва да отнесе Благата вест за вече наближаващото възкресение на душите, затворени в подземното царство на ада. Той ще отнесе пророчеството на обитателите на подземния свят. Ще възвести въплъщението на Сина Божий пред всички онези, които очакват този ден – като се започне от Адам, Мойсей, Давид, пророците и се стигне до „всяка праведна душа, напуснала живота с вяра”.

„Ще ида да известя Адама и всички жители на ада,
на Ева ще отнеса благовестието”, пееше Симеон и с пророците ликуваше
„Благословен си, Боже на нашите отци!”
(Канон, песен 7, тропар)

Търсещият: Пророчицата отдясно и Йосиф от лявата страна на иконата остават някак на заден план.

Наставникът: Да, както и в Евангелието, тяхното присъствие е доста скромно, но ролята им е важна. Света Анна, подобно на св. Симеон, също е предварителна свидетелка на светлината, свидетелка на Христовото Възкресение. Тя възвестява пред народа Благата вест за изкуплението, също както по-късно ще направят Мария Магдалина и другите жени мироносици. Що се отнася до Йосиф, който винаги е верен на закона, той донася двете гургулици, предписани в Левит (12:6-8). В тези две приносителни жертви виждаме Църквата на Израил и Църквата на езичниците, представени в тяхното обединение в Христа.

Агнецът Божий

Нека се спрем върху текста от кн. Левит, който се отнася до приносите. В закона е написано, че след раждане жената трябва да бъде очистена. За очистването си тя трябва да донесе при входа на скинията едно едногодишно агне за всесъжение. Ако не е достатъчно заможна, за да се сдобие с агне, трябва да донесе две гургулици или два гълъба.

Макар да е майка-дева, Мария, също както Сина си, се подчинява на закона и след раждането идва в храма, за да бъде очистена. Йосиф донася двете гургулици за обреда на очистването.

Търсещият: Значи ли това, че Йосиф и Мария не са имали достатъчно пари, за да купят агне?

Наставникът: Да, вярно, това е първият извод, на който ни навежда този текст. Той дава представа и за социалното положение на Иисусовото семейство. Но текстът от Левит има и друг смисъл, който намира своето потвърждение в иконата.

Липсата на агне не е случайна и жертва наистина не е донесена, но причината за това не е само в тяхната бедност. Мария е с протегнати ръце и – според правилата на жертвения ритуал – те са покрити. Тя принася Детето и Го подава на първосвещеника, който поема Младенеца над жертвения олтар. Иисус Христос е съвършената жертва – чиста и непорочна, Той е „Агнецът Божий”, принесен в жертва.

Също както Авел е пожертван вместо неговото агне и Исаак е принесен в жертва от собствения си баща (а впоследствие заместен от овен), също както страдащият раб в кн. на свети прор. Исая позволява да бъде отведен на заколение – като покорно и беззащитно агне, така на днешния ден довеждат в храма Иисус Христос, където Той е приет от свещеника на олтара – пророчески предобраз на Неговата кръстна смърт.
Храмът, мястото на срещата между Иисус Христос и Неговия народ, добива своите вечни измерения пред образа на Твореца. Това вече не е крехката и нетрайна сграда, която един ден ще бъде разрушена, а небесният, „неръкотворен” (Евр. 9:11) храм. Олтарът, на който Господ е принесен, е престолът Божий – този на небесния Йерусалим: „Сред престола и четирите животни и сред старците стоеше Агнец, като заклан” (Откр. 5:6).

Иисус Христос е доведен в храма като непорочната жертва, но редом с това Той е и Свещеникът, принасящ жертвата. Той е едновременно и жертва всесъжение, и Свещеник, тъй като принася Себе си „за живота на света”.

На литургията за празника Сретение Господне четем откъс от Посланието до евреите, където Иисус Христос е наречен „Свещеник по чина Мелхиседеков”, т.е. свещеник, който не покрива законовите изисквания за принадлежност към свещенството и не е наследник на Аароновото коляно. Иисус Христос е Свещеник навеки (гл. 8).

„Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия. Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там – оня, за когото има свидетелство, че е жив. И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама: защото беше още в чреслата на баща си, когато го посрещна Мелхиседек. И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина 
Ааронов? Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът. А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника; защото явно е, че Господ наш възсия от Юда, а за свещенство в неговото коляно Мойсей нищо не е казал. И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник, Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот. Защото свидетелствува се: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков” (Евр. 7:7-17).

„Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление. Защото ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява ос-квернените, за да се очистя плътта, колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!” (Евр. 9:11-14).

Превод: Анжела Петрова

Из книгата “Въплътилият се Бог. Празничен катехизис”, ИК “Омофор” 2007