Чешката православна църква – общност с дълга и богата история в Бохемия и Моравия

Източник: Radio Praha

Въпреки че Православната църква има относително малко паство в тази страна, тя има дълга и разнообразна история в чешките земи. Православните светци Кирил и Методий са тези, които първи донасят християнството в тази част на света, когато покръстват Великоморавия през девети век, а Моравия всъщност е мястото, откъдето православното християнство по-късно се разпростира на изток до Украйна и Русия.

Въпреки че чешките земи впоследствие преминават към Рим, техните връзки с Източната църква се възраждат през петнадесети век, когато реформисткото хусистко движение първоначално търси общение с Православната църква преди този план да се осуети от падането на Константинопол през 1453 г.

Векове по-късно, когато се основава демократична Чехословакия след Първата световна война, много чехи са привлечени от всеславянския характер на Източната църква и се възползват от новите религиозни свободи, за да приемат православното християнство. Построяват се много църкви и броят на вярващите нараства до около 145 хил. души преди избухването на Втората световна война.

Църквата пострадва много по време на нацистката окупация, преди всичко защото епископ Горазд, предстоятелят на Православната църква в Чехословакия, позволява на онези, които извършват убийството на райхспротектор Райнхард Хайдрих, да се укрият в православния параклис на ул. “Реслова” в Прага.

Когато тези бойци от съпротивата загиват, след като са открити от нацистите, окупаторите бързо организират наказателна операция срещу Православната църква. Общо 256 свещеници и миряни са арестувани и екзекутирани, включително епископ Горазд, който впоследствие е канонизиран.

Църковният живот не успява да се възстанови от този опустошителен удар до края на войната, когато бавно започва да се възражда. Москва дава на Чешките земи и Словакия статут на автономна патриаршия през 1951 г., което официално е признато от Константинопол през 1998 г.

Днес православните общности в Чешката република и Словакия продължават да бъдат единни канонически, въпреки че държавите са поели по отделни политически пътища.

Въпреки че днешното паство в Чешката република е относително малко и наброява едва между 30 хил. и 50 хил. души, на богослуженията присъстват много хора и църквата привлича много нови членове.

Чешкият и словашки клон на Православната църква понастоящем се оглавява от родения в Чехия архиепископ Кристоф. Той казва, че много хора проявяват интерес към религията тук след падането на комунизма и че мнозина са привлечени от особено традиционния характер на православната литургия:

“Много нови хора търсят нова връзка с нашия Господ Иисус Христос. Православието е мистично и вкоренено в традицията. По тази причина много хора идват в православните храмове да се молят и да търсят “древното християнство” в нашата страна. Те търсят църква с древните традиции и с известна загадъчност.”

Игор Стрелец е един чех, който е приел православното християнство. Той казва, че историческите връзки на Църквата с тази страна – простиращи се до времето на великоморавския архиепископ Методий от девети век – е едно от нещата, които са му повлияли.

“Чувствам се продължител на традицията на Методий и на нашето хусистко движение и епископ Горазд. Горд съм, че съм от Чешката република, откъдето започва Православната църква във Великоморавия и след това се разпростира на изток до Украйна, Русия и други страни. Това е част от нашата история, с която се гордеем.”

Архиепископ Кристоф казва, че църквата се стреми да достигне и до чешката ромска общност:

“Имаме много проекти с цигани в Чешката република. Изградили сме ромска църковна общност с ромски свещеник. За първи път член на ромската общност става свещеник в цялата Чешка република. По тази причина това е твърде знаменателно за нас. Ромският свещеник е много деен и ромската [православна] общност има бъдеще тук.”

Освен от новообърнали се чехи, паството на Чешката православна църква нараства и благодарение на пристигналите от други страни. Сред тях са много гърци, които са дошли тук, за да развиват бизнес, след присъединяването на Чешката република към ЕС, но най-вече това са гастарбайтери от страните на бившия Съветски съюз.

Архиепископ Кристоф казва, че макар и това увеличаване на броя на хората да се приветства, фактът, че новопристигналите идват от различни традиции, поставя също и едно предизвикателство по отношение на отстояване на единството в Чешката и словашка православна църква:

“Повечето православни идват от бившия Съветски съюз – от Русия и Украйна. По тази причина имаме все повече и повече членове. Това е много добре за нас, но ние трябва да създадем и някаква сплотеност между тях, не просто заради местните чешки християни, а за да се опитаме да осигурим духовно обгрижване за всички наши верни.”

Друго предизвикателство за членовете на Православната църква е това, че нейният календар се разминава с католическия календар, който се използва тук. В резултат на това православните християни трябва да се нагодят към празнуване на обществените християнски празници като Коледа и Великден на различни дати от тези, на които ги празнува тяхната църква.

Игор Стрелец обаче казва, че това вместо да създава проблем, дава възможност на него и неговите чешки събратя по вяра да се радват на най-доброто от двата свята:

“За мен и моето семейство – а мисля и за повечето православни семейства в Чешката република – това не е проблем, защото така имаме два пъти повече празници. Ние празнуваме и двете Коледи. Трябва да кажа, че празнуваме Коледа по чешкия календар като всяко семейство тук, защото обичаме този празник. А след това празнуваме по православния календар по един по-църковен начин.”

Всяка религия в тази страна се сблъсква също така с изключително светския характер на чешкото общество, което означава, че повечето вероизповедания трябва да се борят с много безразличие и дори подозрение.

Архиепископ Кристоф обаче казва, че този въпрос се драматизира. Той твърди, че много чехи всъщност са отворени към идеята за религия и че Православната църква може да намери плодородна почва сред тях:

“Трябва да кажа, че чехите са народ без църква, но те не са без вяра. Всеки чех има някаква вяра, но тя не е свързана с никоя църква, независимо дали Западната, Източната или протестантска. Ние си имаме своя собствена вяра, но не сме хора без вяра. Чехите са народ без църква. Ние просто трябва да намерим истинската църква. Това е главният въпрос.”