Д-р Дмитрий Авдеев: Знанието на духовника за спецификите на психичните болести ще обогати пастирската му практика

Руският психиатър проф. д-р Дмитрий Авдеев бе гост на Седмицата на православната книга по покана на организаторите на форума и издателство „Омофор“ на фондация „Покров Богородичен“. Пред варненската публика бяха представени неговите книги, излезли на български: „Православният възглед за душевните болести“ и „Мисли за женската душа“ (в съавторство с неговата съпруга журналистката Яна Беседина).

След участието на акад. проф. Владета Йеротич, проф. д-р Дмитрий Авдеев продължи голямата тема за терапията на психичните болести от православна перспектива. „Издаваме тази поредица от книги, посветени на православието и психотерапията, с надеждата, че тази тематика ще се развие като направление в богословието и в България, както това се случва в Гърция, Сърбия и Русия“, сподели от името на издателство „Омофор“ богословът д-р Мария Иванова.

Доц. Костадин Нушев от Богословския факултет на СУ представи най-важното в концепцията на д-р Авдеев за психичните болести: „Православната психотерапия не е нещо ново, не е нещо екзотично, а всъщност е приложното измерение на православната аскетика. Разбирането, което проф. д-р Авдеев представя за душевните болести, кореспондира със световни авторитети като Жан-Клод Ларше, митрополит Йеротей Влахос и др. Особено ценно в критериите на д-р Авдеев е това, че той се позовава на светоотеческото богословие на св. Йоан Лествичник, на св. авва Доротей, на св. Симеон Нови Богослов, като успява да преведе на днешния човек тази духовна традиция за борбата с греха и изцелението на душата, за благодатния живот, чрез езика на съвременната психология. Проф. д-р Авдеев се позовава и на аскетиката на св. Теофан Затворник, като посочва молитвата като средство, чрез което се осъществява преходът от душевния към духовния живот. Молитвата е тази сила, която превръща душевния, плътския човек в духовен човек. Според православното разбиране много често психичната болест е резултат именно на вътрешен разпад на душевните сили като последица от греха; това означава, че силите на ума, на волята и на чувствата се намират във вътрешен безпорядък, в хаотично състояние, загубили са единството си и са в противоречие: волята не се подчинява на ума – това, за което говори свети апостол Павел… Как може да бъде изцелено това състояние? Св. Теофан Затворник казва, че молитвата е този акт, в който душата се възсъединява и в благодатта преодолява това вътрешно разединение…“

В своята лекция на тема „Светоотеческото учение за изцеляващото слово, психиатрията и лечението на душата“ д-р Авдеев определи три принципа, върху които се заражда и формира съвременната православна психотерапия: първият е използването на терапевтичния потенциал, който носят в себе си основите на православната вяра; вторият е основаването върху светоотеческата духовна традиция, и третият е т.нар. „духовен филтър“ – това е способността на психотерапевта да прецени кои психотерапевтични методи ще бъдат най-полезни за конкретния пациент.

Руският психиатър разграничи и три основни групи психични заболявания. Към първата група спадат болестите на естеството. Те се дължат на биологични фактори и на това ниво душевните болести по своята природа са съпоставими с телесните заболявания. „Наблюдения за тази група болести са имали и светите отци. Например св. Антоний Печевски говори за един болен монах, за когото се е грижел и за когото е казвал, че влошеното му психично състояние не се дължи на обладаване от зъл дух, а се дължи на болест, която днес би съответствала на кататонията. Св. Йоан Лествичник също говори за душевни болести, които не се изцеряват след участие в църковните Тайнства, след молитви и т. н. И той също говори за съществуването на болести, които идват от естеството на човека“, отбеляза д-р Авдеев. Според руския лекар в основата на втората група психични заболявания стоят страстите, които са оковали човешката душа. „Например депресията – едва 3-4% от депресивните състояния имат ендогенен характер и се дължат на дефицит на допамин и серотонин; едва 10-15% от хората, които са направили опит за самоубийство, страдат от психично заболяване, а останалите около 90% нямат диагноза за психично разстройство, те са душевно здрави, но са духовно повредени. В основата на решението на тези хора да сложат край на живота си често стои безверието, неразбирането на спасителните скърби, които се случват в нашия живот и са изпратени от Бога…“. Към третата група пък спадат душевните разстройства, които се дължат на демонично влияние.

На въпрос от публиката дали в корените на религиозния фанатизъм също може да се крие душевно разстройство, д-р Авдеев отговори: „Религиозният фанатизъм винаги е  заболяване на психиката, в психиатрията има формулирана такава болест – религиозна параноя. Погрешно е обаче да се мисли, че Църквата е докарала човека до такова състояние, а всъщност той е бил болен преди това и болестта се е проявила в тази посока… Важно е самите духовници да имат основни познания по психология и психиатрия, за да могат да разграничават различните душевни състояния на даден човек – например кога става дума за депресия, какви са нейните клинични проявления, в кои случаи би било редно да препоръчат лечение при психиатър и т.н. Това знание със сигурност ще обогати пастирската им практика…“.

Друг любопитен въпрос към руския психиатър бе дали конкретната греховна страст провокира и проявата на конкретно душевно разстройство. „Иска ми се да ви предпазя от подобно твърде директно свързване между определена греховна страст и някое душевно заболяване. Срещал съм на литературния пазар такива книжки, в които на определен грях е посочено на коя болест съответства. Там са изредени десетки страсти и срещу всяка е сложен знак на равенство с някоя конкретна болест. Нека страним от това толкова буквално възприемане на проблема, тъй като дълбоката същност на психичните разстройства на човека е тайна, която в дълбините си е известна само на Твореца. Например причината за някое душевно заболяване може да не е една, а да са много греховни страсти…“