Светостта на тялото в Христос (за кремирането на починалите)

Човекът е велика светиня. И то не само по душа, но и по тяло. Уникалното духовно-телесно същество, уникалната психофизична природа на човека като боголика личност, след Бога е най-великата светиня и най-голямата ценност във всички светове.

И когато човек греши, с душата или с тялото си, или и с двете заедно, това поставя под въпрос светостта, ценността и достойнството на човешкото психофизично същество – и именно поради това грехът в християнството винаги се е възприемал като трагично зло, като съдбоносна грешка, като падение и погибел на възвишеното и достойно човешко същество, толкова велико и свято, и имащо такава безценна и непреходна стойност, че заради него и сам Вечноживият и Истинен Бог е станал човек и се е явил в нашия свят и живот като човек от кръв и плът, каквито сме и ние, във всичко подобен на нас, освен в греха.

Християнството е изключително ново, истински човеколюбиво и истински хуманно именно поради това, че Бог е станал човек, че Господ Христос е станал съвсем истински човек, а не само дух или човешка душа, станал е тяло; Бог се е явил в тяло, Бог Слово станало плът (Йоан. 1:14). Вечният Бог, Творец на света и човека, Творец на духовния и материалния свят, е психофизическо същество с душа и тяло. И то е станал човек неотменно, завинаги, за всички времена и цялата вечност. В това се състои тайнствената и непреходна ценност, святост и достойнство на човешкото същество, на човешката душа и тяло – в богочовешката тайна и факт на въплъщението на Бога, тайната на „въплъщението и въчовечаването” на Бога в Богочовека Христос; и на тази истина се основава цялата наша християнска православна вяра в Бога и в човека, цялата наша оценка и преценка на човека като велика светиня, като вечна и непреходна ценност, уникална, неповторима и незаменима с нищо. Тук е източникът и смисълът на нашето почитане на човека, на целия човек, почитането на душата и тялото на човека, и нашата любов и борба за човека, за целия човек – за неговата душа и тяло в тяхната цялостност и непреходна ценност.

Въплътилият се Син Божи, Богочовекът Христос, със Своето Въплъщение и особено със Своето Възкресение и телесно Възнесение, е прославил човешкото тяло, въздигайки го над ангелите и архангелите, и над всяка друга ценност под небето. Христос със Своето Възкресение и Възнесение е обезсмъртил, въздигнал и поставил човешкото тяло от дясната страна на Бога и в Бога, от самото сътворение на света и човека. Това наистина е превеликата тайна на човека, за която толкова много говори свети апостол Павел в посланията до ефесяни и колосяни, както са говорили и много свети отци.

Поради това прославяне и обожествяване на човешкото същество – и на душата, и на тялото – Христос е станал човек, живял е като човек, пострадал е за нас и е възкръснал от мъртвите, и така е осигурил за човешкото тяло и душа окончателна победа над смъртта. Затова ние, християните, се кръщаваме и с душата, и с тялото си във водата на светото Кръщение, заради това и се помазваме, и по душа, и по тяло, с благодатта на Дух Свети чрез светото миро, заради това и се причастяваме и с душата, и с тялото си с Тялото и Кръвта Христови в светата Литургия. Заради това и се преселваме с вяра от този свят, преминавайки в края на нашия земен път през портите на телесната смърт, за да възкръснем с Христос и с душата, и с тялото си, в незалязващия ден на Христовото безсмъртие и вечен живот, хранейки се и там с Бога през цялата вечност.

И още нещо: поради такова възвишено разбиране и почитане на човешкото тяло ние, православните, почитаме светите мощи, нетленните тела на Божиите светии, защото в същите тези човешки тела е обитавал Дух Свети, а и сега непрестанно обитава и действа Божията благодат. Така че тези осветени тела на светиите помагат и изцеляват и нас, грешните и  болни хора, според нашата вяра и молитвено общение в любовта. Те (светите тела) същевременно и конкретно свидетелстват за възкресението и на нашите тела с помощта на Христовата сила и благодат, която ние, като вярващи християни, с вярата и светото Причастие носим в себе си като живи членове на живото Негово Тяло, което е Църквата.

Такова разбиране за тази тайна и святост, за това достойнство и неповторимост на човешкото тяло, кара нас, християните, да възприемаме като нехуманно учението и вярването в така наречената „метемпсихоза” или „реинкарнация” на човека, тоест учението за преселването на човешката душа в следващи животи в други човешки или животински тела. Такова учение е антихристиянско, защото то презира светостта на човешкото тяло. Затова Христовото Въплъщение и Въчовечаване, като истинско спасение на целия и реален човек, на едната и единствена духовно-телесна личност, е било и разрушаване на всички идоли и лъжливи богове, които са се натрапвали и се натрапват на човека като ощастливители, а в действителност само дехуманизират и обезличават човека.

Но, освен лъжливата вяра в „преселването на душите”, още едно нещо, дълбоко пагубно и безчовечно, все повече се натрапва на нас, днешните християни. Това е кремирането на телата на починалите. Колко страшно е да бъдеш такъв човек, който може да предаде на огън телата на своите родители, които са му дали живот от себе си? И нима не е напразно и безсмислено, и винаги лъжливо всяко оправдание на такива хора, изтъкващи мними съображения: „хигиенни”, „икономически”, „обществени”, „съвременни”, или каквито и да било други, като по този начин стават недостойни за човешкото тяло и човешкото битие. Нима святото човешко тяло, предназначено от Бога за вечен живот, може да се сравнява и мери с утилитарните съображения на потребителското общество? Трудно е, но и необходимо да поставим въпроса: дали такъв християнин, който позволява и одобрява изгарянето на човешкото тяло – било своето собствено, или телата на другите – дали такъв християнин вярва в Живия и Истинен Бог, в превеликата тайна и святост на Христовото Въплъщение и Въчовечаване, във великата надежда и радост на възкресението на човешкото тяло и неговото вечно причастяване с Христовото Боготяло? И поставянето на този въпрос е болезнено не поради това, че Бог не е в състояние да възкреси и умрялото, и изгореното, и изяденото, и по какъвто и да било начин унищожено тяло – защото Бог е силен да събере от праха и да възкреси всяко човешко тяло, както е бил силен и да го сътвори от небитието – а поради това, че човек, който предава на кремиране своето тяло, телата на родителите си или чиито и да било други тела, – такъв човек няма да има оправдание за своя грях пред лицето на Живия и Възкръснал Христос, нито ще има оправдание пред лицето на самия си родител или сродник, когото е изгорил, когато се срещне с него лице в лице в деня на всеобщия Божи съд. Тогава християнинът ще има ли смелостта да говори за някакви „хигиенни”, „икономически” или „обществени” съображения, които уж са го „принудили” към греха да презре безсмъртната ценност на човешкото тяло и да го изгори, като че то е някакъв вехт парцал, а не свято, неприкосновено и неизменно вечно обиталище на душата, свят член на Христовото Тяло, свещен храм и съсъд на Дух Свети.

Ние, православните сърби, с болка си спомняме за страшната постъпка на тиранина Синан паша, който във Врачар безбожно и безчовечно изгорил тялото на свети Сава. Също така помним и неизличимо носим в сърцето си вярата на светите православни Христови новомъченици, както сръбски, така и всички останали, убити и изгорени и в ранните векове, и в последните наши дни. Затова не дръзваме и не можем като християни, като последователи на Въплътения Бог, да подражаваме на антихриста Синан паша и неговите последователи, които предават светинята на човешкото тяло на огъня в крематориума, явен предвестник на техния адски, пъклен огън. Много са човешките мерзости пред Бога, много са греховете, безбожните и безчовечни дела, на които човек през своята дълга история до наши дни е служил или с които е парадирал. Но малко от тях могат да се сравнят с това нечовешко действие, с този грях на доброволно изгаряне на собствените родители и близки. Това е, защото актът на кремирането ни връща назад в тъмните векове на езическия мрак, във вековете на идолопоклонническото презиране и унижаване на човешкото тяло. И за какво е всичко това?! Заради себичното удобство на „модерния човек”, следствие от неговата крайна, нечовешка саможивост, от изгубването на здравия усет за истинската святост, ценност и достойнство на човешкото тяло, достойно за Бога и за истинския човек. С една дума, всичко това се прави в името на нашето реално неверие и в Бога, и в човека, както и в неговото вечно бъдеще.

А ние, верните и благочестиви православни християни, се покланяме с вяра и човеколюбие на светостта на човешкото тяло, на тялото, което е станало Божие тяло и което е изкупено, спасено, прославено и обожено чрез Въплъщението, Възкресението и Възнесението на Богочовека Христос. Богоугодно почитаме светостта и достойнството на човешкото тяло, било докато то е съединено с душата в този свят и живот, било когато временно се е отделило от нея чрез смъртта и благочестиво се полага в земята, за да очаква там възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век. Защото святата, велика истина, открита и дадена от Бога, е, че „и тялото е за Господа, и Господ е за тялото” (1 Кор. 6:13; Рим. 14:6), както в този, така и в онзи, вечен живот на човека. Затова да не пишем в своето завещание да бъдем изгорени след смъртта, нито да правим това спрямо своите най-скъпи и близки хора. Защото с това грешим и спрямо Бога, и спрямо човека. I www.svetiapostoli.com

Превод: Татяна Филева