Градежът на храма в Аврен замря

Работата по храма “Свети Николай Чудотворец” в Аврен, Крумовградско отново замря. Няма пари. Дограмата е монтирана. Но църквата е без външни врати. Те по традиция трябва да са дърворезбовани, което струва много, тревожи се кметът на селото Димитър Антонов. Работата по иконостаса, който ще бъде изработен от кърджалийския дърворезбар Димитър Захариев, е на етап проектиране.

Желанието на авренци най-важната част от храма – иконостасът да е от по-трайно дърво, затова отпаднала първоначалната идея да се използва елша. Орехът и черешата са най-добри, но са много скъпи. Надеждата ни е отец Боян Саръев, както ни помага за всичко около храма, да осигури студенти, които да дойдат тук, за да изографисат храма, сподели Антонов. Оградата отвън, оформянето на лехите с цветя в двора, също трябва да станат до освещаването на Божия дом, допълни той.

Нужни са още 25 000 лв. за довършване на църквата. Тя се строи вече четвърта година и е на площ 60 кв. м, с два купола и една камбана. Радваме се много дори на дребните суми. Наскоро един човек беше изпратил 10 лв., благодарни сме му, каза кметът.

Нагласата на населението е тази година църквата да отвори врати за празника на Аврен през септември, когато тук отбелязват и жестоката смърт на 42 жени и деца-тракийци през злокобната 1913 г.

Авренци искат да възкресят и 138-годишната църква “Свети Илия”, която е изградена през 1869 г. и е обявена за паметник на културата. Здравите каменни дувари, високият купол и обширното предверие са знаци от далечното минало, които показват, че тук е кипял усилен духовен живот, казва Антонов. От кметството са изпратили необходимата документация до Министерството на културата за състоянието на храма. Лично министър Стефан Данаилов е запознат с желанието на населението да превърне първото килийно училище в района в Етнографски музей, където гостите и младото поколение да научават за живота на предците си.

Площадът на красивото родопско село, където е и Паметникът на избитите тракийци, също е в окаяно състояние. Хората от Аврен са готови сами да работят, за да върнат на това място предишната хубост. Стига от общината в Крумовград да осигурят малко средства за материалите, сподели Антонов.

Радост за всички е, че след построяването на пътя за Черничево децата от там ще учат в училището в Аврен. Така то лека-полека се оформя в средищен център на образование и на подрастващите от Малък и Голям Девисил, Девисилово и Девисилица до Егрек. Новият път ще ускори предвижването на хората от района до Ивайловград с половин час.

За изграждането на частичната канализация на една от махалите в Аврен общината е заделила 8500 лв. Парите са недостатъчни, но и с тях ще успем да ремонтираме улиците, където тече обратна вода и да я изведем в някое от деретата. Но това е временно решение на проблема. Става дума за 300 м канал. Хората ще помагат доброволно. Искат по-скоро да се спасят от неприятните миризми и заразата, която може да пламне особено през летните месеци, ако остане досегашното положение, коментира Антонов.

Той таи надежда, че сградата на бившата фурна, която е край пътя за Егрек, скоро ще бъде превърната от инвеститор в шивашки цех, където да се трудят около 50 жени. До септември може да има работа за още толкова мъже в цех за пластмасови изделия.

Искам да спрем това изтичане на млади хора от селото. Само тази година досега за Гърция и Испания са заминали около 80 младежи. Още 10-15 кандидати са се записали и чакат повикване от Франция. Тези, които остават тук, ще садят тютюн. Доволни са от изплащането за миналогодишната реколта и със сигурност и тази ще изкарат 100 тона тютюн.

Ако евроекспертите одобрят проекта на общината по програма ФАР – трансгранично сътрудничество за изграждане на Център за безработни в селото, ще се регулира потокът на хората в районите от двете страни на границата и те по-лесно ще намират препитание, сигурен е Антонов. За него отварянето на пътя между България и Гърция при 115-та пирамида е важно условие за икономическото развитие на селищата в Родопите от двете страни на границата.

Най-важното ще помогне за сближаването на хората, а роднините по-често да си ходят на гости.