Двойнственото календарче

Календарът не е само скала за измерване на времето, но и социален феномен, и в тази си функция изненадващо се оказа много точен индикатор за религиозното здраве на обществото в конкретна държава. Най-големи извращения и глупави експерименти с календара са се извършвали от Френската буржоазна революция от 1789 г. и от Руската социалистическа революция от 1917 г.

За да поддържам формата си на календаролог, всяка година си купувам православното календарче, издание на Българска патриаршия – Св. Синод, еврейското религиозно календарче (тяхната нова година се пада септември-октомври) и мюсюлманското религиозно календарче, издание на Главното мюфтийство в София. В мюсюлманското календарче има само 11 свещени дни и нощи, не е както при нас православните, на всички дати от годината да има светец или събитие, които да почитаме и честваме. Даже съм си измислил един лаф: “Празно като в мюсюлманско календарче”, без да влагам и най-малка подигравка към исляма и българите-мюсюлмани. По-скоро иронията ми е породена от сравнението с православното календарче – там е “everyday holiday”.

Мюсюлманското календарче си го купувам от малката будка, която е на входа на оградата на джамията “Баня Баши” в София. За 2008 г. бях забравил да си го купя и в първите дни на януари разтревожен, че може да свърши, се завтекох към джамията. Купих си го и с удивление видях едно “пълно” мюсюлманско календарче, изглеждащо така:

Не можех да повярвам на очите си. Към 11-те свещени дни и нощи бяха прибавени още цели 42 такива ! От тях най-смайващи бяха: “Човекът стъпи на Луната (1969)”, “Учредена е ДПС (1990)”, “ Революцията на Хомейни в Иран (1979)”, “Превзема се Истанбул (1453)” и т. нат. Съставителите на календарчето бяха извършили грях – идолопоклонство и многобожие съгласно ислямската религия, на арабски „ширк“, и то много очевидно и драстично. Без да се надценявам, бях сигурен, че никой в Република България нямаше нито да забележи, нито да реагира. По-голямата част от българите сме религиозно нечуствителни и безразлични, та какво остава за някакво си календарче, за което малцина християни у нас знаят, че изобщо съществува. Бях сам в огорчението си, но по стечение на обстоятелствата ми дадоха възможност в предаване на живо по една наша телевизия да обясня проблема (жив и здрав да е водещия на предаването !). Това стана на 22.01.2008 г., вторник вечерта.

Предаването се превърна в едно фиаско за моето представяне на малкия екран. Обърнах се към камерата с призив “братя мюсюлмани” и между другото казах добри думи за календарната реформа на папа Григорий XIII през 16-ти век. Възмутени зрители се обадиха, че такива изказвания са недопустими в предаване за християнство и една жена ме нарече “объркана душа”. Останах още по-огорчен.

Но посятото даде плод. На 26 януари в събота, същата седмица, вестник “Труд” излезна с уводна статия на първа страница, озаглавена с големи букви: “Раждането на ДПС – свято за исляма у нас” и разследваща случая с мюсюлманското календарче. Авторките бяха говорили с говорителя на Главното мюфтийство и той ги беше уверил, че е станало грешка и се отпечатва нов тираж. Сгрешеното календарче било в тираж 15000 екземпляра. В статията изобщо не се споменаваше моето име, както и телевизионното предаване и неговия водещ, благодарение на който обществеността ни беше алармирана. С други думи – чиста кражба на авторство. Излишно е да споменавам за поредното си огорчение.

Чест прави на Главното мюфтийство, което точно и бързо изпълни своето обещание. След две седмици си купих “второто издание” на мюсюлманското календарче за 2008 г. и се зарадвах – всичко беше наред. Значи струваха си усилията. Честолюбието ми беше накърнено, но спечели “цял един народ” (извинявам се, че правя алюзия с известните думи на Левски: „Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си“.)

И така, почти без никой да разбере, беше спряно настъплението на ислямския фундаментализъм по календарна линия 🙂

Съвременният български православен календар показва силно влошено религиозно здраве на обществото ни. Годишният богослужебен кръг (църковната година, индикта), започващ от 1-ви септември, включва в себе си пасхалния богослужебен кръг (понякога наричан пасхална година). Следователно църковната година, която по продължителност съвпада с гражданската, включва в себе си по-късата пасхална година. Обаче тук има недопустима и парадоксална двойственост (дихотомия)– църковната година е по Григорианския календар (нов стил), а пасхалната година, пасхалният период – по Юлианския календар (стар стил). По този начин е разцепена на две цялостта на календара и нарушена литургичната последователност на църковните празници. Календарът ни страда от тежка хронична болест и моя милост, самотен радетел за цялостното приемане на Григорианския календар от Православието, съм напълно съгласен със старостилците, че подобна двойственост е кощунствена.

Въпросните два богослужебни кръга (може още да се нарекат цикълът на неподвижните празници и цикълът на подвижните празници), се отброяват по поредни недели, например: „Неделя пред Въздвижение“, „1-ва Неделя след Неделя подир Въздвижение“, 3-та Неделя на Великия пост – Кръстопоклонна“ и т.нат. За мен лично е напълно непонятно защо всяка година в нашия календар на места номерацията на неделите е разбъркана. Ще посоча конкретни факти:

Календарчето за 2010 г.: В м. октомври след 6-та Неделя след Неделя подир Въздвижение следва непосредствено 5-та Неделя след Неделя подир Въздвижение ? В м. ноември 9-та Неделя след Неделя подир Въздвижение е последвана от 13-та Неделя след Неделя подир Въздвижение?

Календарчето за 2011 г.: В м. февруари Неделя 17-та след Петдесетница е последвана от Неделя 16-та след Неделя подир Въздвижение?

Вероятно в тази календарна какафония и бъркотия се крие някаква велика тайна, в която не съм посветен. Но повече ми се струва, че това разбъркване на номерацията на неделите се е наложило за да бъдат напаснати един към друг двата цикъла – на неподвижните празници и подвижните празници.

Календарчето ни има и други странности. През последните години до 2009 г. включително в Символа на вярата пишеше „В една света, вселенска…“ От 2010 г. вече е написано: „В една света съборна…“ Изтъкнати богослови и свещенослужители ще ми се изсмеят и ще твърдят, че по същество „вселенска“ и „съборна“ е едно и също. Все пак смятам „съборна“ за далеч по-правилно и разбираемо.

Забелязах и друга странност – в календарчетата за 2011 г. и 2012 г. в понеделника след Томина неделя пише с надебелен шрифт „Света София – Премъдрост Божия“, което преди го нямаше в нашето православно календарче. Кой знае – може би е някакво нововъведение?