Човекът в бяло

На фона на родните патриаршески избори и на дълбокия провинциализъм и скука, които лъхаха от тях – поради което дори у нас почти никой не им обърна внимание, – изборите за нов папа привлякоха очаквано погледите на целия свят. Това не е случайно, разбира се. Човечеството се е интересувало винаги живо от фигурата, която раздава благословии от Ватиканския хълм. Въпреки непреодолимите (поне засега) теологични разминавания между православни и католици, няма нищо срамно в това да признаем, че човекът в бяло е знакова фигура за християнството, бил е и ще си остане винаги такъв.

Внезапното странно оттегляне на предишния понтифекс, възцаряването на новия в момент, когато неговият предшественик е все още жив и здрав – всички тези чудновати обстоятелства придават отсянка на мистериозност и дори лека скандалност на станалото във Ватикана. Доколкото мога да съдя, случаят е уникален. Какво накара Бенедикт XVI да напусне така внезапно – сякаш в паническо бягство – поста си? Искрен ли беше, когато каза, че просто се е уморил? И може ли това да е достатъчно основание? Уплаши ли го някаква страшна тайна? Отвратен ли бе от безкрайните педо/хомо и други скандали в католическия клир? (Православни пастири, вас това не ви засяга, разбира се!) Или може би някоя вечер телефонът е звъннал и се чул глас от Вашингтон, Ню Йорк, Брюксел или Москва? Никога няма да разберем това – до деня на Страшния съд. Вечният град пази вечно тайните си.

И тъй, кой е новият Pontifex Maximus – човекът, който е наследник на босия галилейски рибар и на римските императори едновременно? Светът не беше чувал досега за него. Името му не фигурираше в списъка на фаворитите и църковните “звезди“, създаден от хорското въображение и размахван от медиите. И какво от това? Стара римска пословица казва, че кардиналът, който влиза с ореола на бъдещ папа в конклава, си тръгва от него като… кардинал. И нищо повече…

За пръв път в историята Провидението сложи на папския трон човек от Третия свят. И това е съвсем естествено. Католиците го очакваха. Баба Европа вече отдавна не носи в изсъхналата си пазва нищо, за което да си струва да говорим. Тя надживя самата себе си, пресити се на всичко и грохна. Като бабичка, тя вече не може да ражда. Настъпил е моментът, когато вечно живото знаме на Кръста трябва да се поеме от млади и жизнени нации. В църковните твърдини на Изток и на Запад трябва да влязат непохабени, първични хора, негри, азиатци, индийци, латиноамериканци, неособено светски, не твърде изтънчени и обиграни, но затова пък фанатично предани на Христа. Трябват ни нови Савонароловци, пламенни пророци и мисионери, мъченици, апостоли и светци. Не църковни чиновници, не безкръвни теолози, не книжни червеи. Не. Млада кръв и обнова. Само така християнството ще стъпи в третото хилядолетие не с патериците на старец, а с меча на боец, войнствен, фанатичен и непобедим. Всичко това важи не само за католицизма, но и за православието, естествено.

Католиците го разбират. Новият папа представлява Латинска Америка, където понастоящем живеят 550 милиона католици – повече от половината католически свят. От днес думата им ще се чува много по-мощно в Рим и навсякъде. Но и това не е всичко. Негово високопреосвещенство кардинал Берголио, архиепископ на Буенос Айрес, беше известен като “кардинала на бедните“. Роден в обикновено работническо, емигрантско семейство, той е в истинския смисъл на думата човек от народа, един от безименните милиони и милиарди, които страдат от мизерия и глад на тази земя. Известен е с простотата и скромността си, с бедния си живот, както и прилича на един наследник на голите и боси апостоли Христови. В негово лице онеправданото мнозинство на човечеството влиза във Ватикана, сяда на трона на св. Петър. Да се надяваме, че новият папа Франциск ще запази идеалите си и в новото си положение на водач на над един милиард християни-римокатолици. “Кардиналът на бедните“ трябва да стане “папа на бедните“, папа на човечеството. Пожелаваме му сили и решителност. Желаем му здраве, кураж и твърда воля. Само това би оправдало бягството на неговия предшественик от папския трон.

Някога Сталин се беше присмял: “Папата ли? Колко дивизии има зад него?“ Бившият семинарист беше забравил, че не всичко на този свят се определя от материални фактори – пари, оръжие, власт. И наказанието не се забави. Режимът, създаден от него, беше разрушен накрая от един папа – поляка Йоан-Павел II. Как успя този човек да пребори с голи ръце суперсилата СССР? Имаше ли наистина зад него някакви дивизии? Не. Само словото на Христа и образа на един праведник. Нищо друго. Това е урок за всички, които вярват само в материята и признават само петрола, златото и валутата за водещи сили в човешкия живот. Защото те се оказват винаги излъгани. В същите неща вярваха навремето Вавилон и Рим, но Христос взриви проядения им свят и доказа на Кръста, че е вярно обратното. В същото днес вярват и днешните господари на света – и отново Христос ще ги сгромоляса от троновете им. Днес светът се владее от една цинична, безочлива олигархия, обслужвана от медиите и политиците буквално във всички страни. Това е октопод, чиито пипала изсмукват цялата планета. Две трети от ресурсите на земята отиват за няколко богати държави и най-вече за техния политически и финансов елит. Негови са парите на света; в ръцете му има огромни армии и чудовищни оръжия, готови да смажат веднага всеки народ, който се възпротиви. Е, какво можем да противопоставим ние, мнозинството от човечеството, на октопода? Нищо. Само Евангелието и кръста. И – може би – образа на един праведник…

Новият папа взе името Франциск. За познавача на папските работи това е твърде знаменателно. Имената на папите са натоварени с огромен символизъм. Пиевците са познати в католическата история с едно, Бенедиктовците – с друго. Изборът на името обикновено демонстрира каква линия, какъв курс ще следва новоизбраният понтифекс. В това отношение изборът на сегашния папа е уникален. Францисковци не е имало досега на папския трон. Нито един. Това е заявка за нещо съвършено ново. Ще видим какво ще е то! Впрочем, някои неща са ясни и отсега. Със сигурност новият папа сочи към образа на св. Франциск – апостола на бедните, “Божия шут“ или по-скоро “Божия юродив“ – човека, който се сгоди завинаги с “Госпожа Бедност“. Франческо – това беше момчето от Асизи, богатския син, който се отказа от всичко, раздаде имота си на бедните и тръгна да проповядва, бос, облечен с дрипи и препасан с едно въже на кръста. Папа Инокентий III му се изсмя и го прати да държи речи на свинете в обора. Но ето че накрая подир Франческо тръгнаха не свине, а милиони овци от стадото Христово! Този светец, този апостол на нестежанието създаде тъй наречените “просешки ордени“ – просешки, защото трябваше да се завърнат изцяло към апостолската нищета и да живеят буквално само от милостинята на християните – и спаси с делото си средновековната Църква на Запад. И до днес образът му е скъп на милиони хора по света, и то далеч не само на католиците. Кой е Франциск? – Един радикал Христов, радикален, безкомпромисен християнин, рицар на Иисус Христос, воин на Кръста, смело сърце и огнен дух. Такива примери ни трябват на нас, днешните похабени, унили, отдавна мухлясали пост-християни и пост-човеци, за да запалят студената ни рибешка кръв и да ни вдигнат от мъртвилото и пустотата ни. Дали новият понтифекс ще бъде достоен за това име? Бъдещето ще покаже. Желаем му сили, здраве и – на добър час!