Архимандрит Тихон Шевкунов: Русия е наследила болестите на Византия

Как ви се харесва днешната Москва с нейните небостъргачи, казина и стриптийз-барове?

Е, небостъргачите могат да бъдат дори и много красиви, ако не нарушават архитектурата на града. Колкото за другите заведения, които споменахте – ще дойде време, когато в Москва няма да ги има.

Как се надявате да го направите?

Вече и сега количеството им намалява. Когато комунистическата ера свърши, много хора в Русия просто започнаха да копират сляпо живота на западните градове. Изглежда, че това беше етап, през който трябваше да преминем. Но рано или късно едните ще се преситят, а другите ще оценят по-трезво грозните последици от дейността на подобни заведения. Пък и държавата най-после ще разбере, че не си струва да стимулира тези видове бизнес. Под секрет ще ви кажа: аз бих забранил тези заведения още днес. Но, както казва руската поговорка, на бодлива крава Бог рога не дава. Затова ще трябва да се задоволя с това, че постепенно всичко това ще се стопи от само себе си под лъчите на здравия разум, образно казано.

Говори се, че сте изповедник на Владимир Путин и че сте неговият духовен отец. Истина ли е това?

Без коментар. Нямате ли друг въпрос, който да ми зададете?

Ръководи ли се от религиозните ценности Путин, когато взема решенията си?

Твърдо съм убеден в това. Въпреки че предполагам, че когато решава проблемите на градските комуникации например, Президентът се ръководи просто от необходимостта и здравия разум.

В какво според вас са заслугите на Путин?

Той изведе Русия от жестока криза, чието развитие би имало непредсказуеми последици не само за нашата страна, но и за Европа и целия свят. За да разберете това, трябва непременно да прочетете книгата „С какво разчленяването на Русия заплашва света?“ на руския философ-емигрант Иван Илин, написана след Втората световна война, когато за разпадането на мощния тогава Съветски съюз не е ставало и дума.

Какви цели си поставяте с вашия сензационен филм „Гибелта на империята. Византийският урок“, в който сравнявате Византия с днешна Русия?

Русия е пряк потомък на византийската традиция. Ето защо нашите проблеми са толкова сходни – подобно на това, както моите болести са генетично свързани с болестите на моите родители.

Какви проблеми е наследила Русия от Византия?

Една от тези болести е корупцията. Тя е имала решаващо значение за разпадането на Византийската империя. По времето, когато западните рицари тръгнали да превземат Константинопол, корупцията там придобила такъв размах, че византийският флот бил разпродаден най-безсрамно от византийските генерали. В складовете имало само гнили корабни въжета. Още един паралел виждам в криворазбрания национализъм. Докато всички жители на империята се смятали за ромеи (римляни), сред тях царяло единство и силата била на тяхна страна. След това обаче обществото се разделило на нации и империята се разпаднала, губейки покрайнините си. Не можем да допуснем същото да стане и с Русия.

Каква роля в това отреждате на Православната Църква?

Не сме толкова самонадеяни, за да смятаме, че ще можем да решим всички проблеми на огромната многонационална и полирелигиозна Русия. И въпреки това ролята на Църквата е безусловно важна. В течение на хиляда години Църквата е била държавообразуваща сила. И тя запазва тези функции и до днес. Всеки непредубеден изследовател ще потвърди това, въпреки може би по-малката религиозност на днешната руска провинция в сравнение с Бавария, да речем.

Във филма си вие рисувате Запада с черни краски. Според вас Византия е западнала, защото не се е справила с изкушенията на разваления и вероломен Запад. Но нима Византия не е рухнала поради собствената си слабост?

Простете, но във филма се твърди тъкмо това, което казахте. Цитирам: „Нелепо е да се твърди, че Западът е виновен за несполуките и падането на Византия. Западът само следвал собствените си интереси, което е напълно естествено. Историческите поражения сполетявали Византия тогава, когато самите византийци обръщали гръб на основните принципи, на които се крепяла тяхната империя: вярността към Бога, към Неговите вечни закони, пазени в Православната Църква, и безстрашната опора върху собствените си традиции и сили“.

Очевидно тъкмо такива са вашите препоръки към днешна Русия. И все пак в епохата на глобализацията е сложно да разчиташ само на собствените си сили. Може би за да има успех, Русия трябва да се стреми по-скоро към интеграция в глобалния свят, отколкото към самоизолиране?

Разбира се, че не съм привърженик на корейския вожд Ким Ир Сен и неговата идея за пълна автаркия. Напълно очевидно е, че самоизолирането е пагубно. Но в същото време историята потвърждава горчивите, но трезви думи на руския император Александър III: „Русия има само двама съюзници – нейната армия и флот“.

Да се върнем към Запада.

На Запад не обичат да си спомнят, че по времето на разцвета на Византия Западна Европа тънела в най-мизерно варварство. Хората, разбира се, вече не се катерели по дърветата, но другояче освен заден двор тогавашна Европа не може да се нарече. Константинопол бил блестящ град с население от 500 хиляди души. За сравнение Регенсбург, най-големият европейски град по онова време, наброявал около 20 хиляди жители.

В Константинопол имало широки булеварди, десететажни сгради с хидравлични лифтове. Имало водопровод, канализация. А най-голямото хигиенно изобретение на Запада по онова време били обувките с високи токове – за да не затъваш до глезени във фекалиите.

Днес нещата са по-различни.

Разбира се, не споря с това. Но нали във филма говорехме не за днешния Запад с неговите „Мерцедеси“ и „Ауди“. И не за Бетовен или Бах, а за варварския Запад в началото на културната му история. Известно време разисквахме дали да не включим във филма епизод от документалния филм на Би Би Си „Кръстоносните походи“, където не руски свещеник, а британски професор разказва за това, как кръстоносците изрязвали меките части от телата на младите византийци, пържели ги и ги изяждали. А младенците изпържвали цели. Но в края на краищата ние, разбира се, изключихме този епизод. Тогавашното варварство на Запада е само една историческа истина и не можем да я заобиколим, когато говорим за този период от историята на Европа.

И все пак вашият филм напада Запада не на шега. Въпреки че за много руснаци днес западният свят е образец за подражание с голяма притегателна сила.

Повечето от консервативно мислещите хора в Русия не са в никакъв случай против западния опит, просто той трябва да се пренася не по пътя на сляпото копиране, а най-малкото творчески. Мнозина днес се учудват защо руското общество се отнася негативно към западническите идеи. Ами защото Западът е едно, а съвсем друго са нашите руски «западняци». Защо гледаме накриво нашите «либерали-реформатори» от 90-те? Да, трябваха ни реформи, трябваше ни прилагане на западния опит. Но нашите реформатори го направиха бездарно, неталантливо и пошло. И хората сигурно дълго време няма да им го простят.

Струва ни се, че в Москва ресторантите са по-пълни с хора, отколкото храмовете.

Този, който ходи по ресторанти, вижда само любители на ресторанти. Този, който ходи на църква, вижда множество вярващи хора.

Но в църквите виждаме най-вече бабички.

Не, тука грешите. В храма идват много млади хора, в нашия храм, например, повече от половината енориаши са хора до 40 години.

Вярно ли е, че искате контрол над медиите?

Аз нищо не искам, просто съм убеден, че в Русия трябва да има цензура. Това няма да се хареса на всички, но може би не това е целта – да се харесваме на всички. Цензурата не трябва в никакъв случай да бъде тотална и да се разпространява върху изкуството, политиката или свободата на словото. Но пропагандата на порнографията, педофилията, религиозната и расовата омраза и тъй нататък трябва да бъде забранена. Нали и в Германия също е забранена пропагандата на фашизма.

Значи бихме могли да ви видим някой ден като приемник на Патриарха?

Това ще стане само след като вие станете федерален канцлер. Аз дори не съм епископ, а според правилата на Православната Църква за Патриарх може да бъде избран само епископ с многогодишен стаж.

Вашата енория, заобиколена от сгради на спецслужбите…

Вярно е. Ще отбележа само, че нашият манастир се е появил тук почти 600 години по-рано от тези учреждения.

…Вашата енория притежава голямо издателство и се смята за идеологическа ковачница на Православната Църква.

Приятно ми е да го чуя, но все пак това си е само ваша преценка. А истината е, че ние само изпълняваме послушание – издаваме всяка година около 200 заглавия на книги. Някои излизат само в няколко хиляди бройки, други – с миллионни тиражи. През тази година раздадохме безплатно в Москва като пасхален подарък два милиона Евангелия, печатани между другото в Германия.

Откъде имате пари за това?

Значителна част от тях печелим сами, а нещо се жертва и от християните – от православните бабички до истински богатите хора.

Да не би случайно от господата Абрамович и Дерипаска?

Не сте ли чели в Новия Завет, че добрите дела се вършат тайно?

Допускате ли, че папата може да посети Москва?

Като един обикновен свещеник, гледайки отстрани, трябва да констатирам, че няма особена необходимост от такава среща. И дай Боже между нас да не се появят такива проблеми, които да направят прекия диалог на папата и Патриарха наистина необходим.

Значи изключвате възможността за среща?

Целият проблем е в това, че Рим ни смята за схизматици, отстъпници, които той иска да върне непременно в лоното на единствената истинска, както те смятат, Католическа Църква. Това признават и моите приятели-католици. Но представете си, че аз ви поканя в моя манастир с тайното, но фанатично желание да ви накарам да приемете монашество, да сложите расо и да се наречете с някое ужасно древно византийско име.

Правилно ли ви разбираме, че за да има обединение на Църквите, Рим трябва да се откаже от примата на папата?

Ако по отношение на догмите се върнем към състоянието преди 1054 г., преди разкола в Църквата, и папата признае, както е било някога, че той е само един от епископите на Църквата, проблеми между нас няма да има. А ако папата се съгласи, че той е също такъв грешник, както и всички хора, православните ще кажат: да, той е наш събрат. | Spiegel Online, Православие.ru

Превод: Андрей Романов