Богословската школа на о. Халки – между романтичните спомени и европейското бъдеще на Турция

Винаги, когато Вселенският Патриарх Вартоломей влезе в диалог с управляващите в Турция, един от проблемите които неминуемо биват споменавани от него, е свързан с възстановяването на Богословския факултет на о. Халки. Турската държава от своя страна се аргументира със закони и договори, въз основа на които упорито отказва да разреши повторното откриване на факултета.

На срещата между Европейската Народна Партия и Православната Църква, провела се в Истанбул преди няколко дни, и за която pravoslavie.bg също информира, горещият проблем отново се оказа Школата в Халки.

За българските читатели ще припомним основните моменти от историята на тази наистина забележителна школа, която е свързана и с нашата история, поне що се отнася до големия брой български интелектуалци от Възраждането ни, преподавали или завършили в нея. Преподавали в школата са: Неофит Рилски, Иван Димитриевич, Екзарх Антим І и Партений Зографски. Завършили същото училище са: Екзарх Антим І, Доростоло-Червенски митрополит Григорий, Самоковски митрополит Доситей, Марко Балабанов и много други.

Богословската Школа се намира на о. Халки (един от Принцовите острови), издигната при манастира “Света Троица”. Манастирът е основан от св. патриарх Фотий Велики през VІІІ век. Неговата история е свързана и с патриарсите Митрофан ІІІ и Герман ІV, които възстановили манастира в средата на ХІХ век. Патриарх Герман ІV завършил възстановяването и на същото място изградил Богословското училище, за да се запълни голямата нужда от образовани богослови и клирици. На 1.Х.1844 г. в манастира била отслужена Божествена Литургия и заедно с това започнала да действа и Богословската школа. На 28 юни 1894 г. голямо земетресение превръща в руини целия манастир заедно с Школата, като незасегнат остава единствено храмът. През 1896 г. тя е възстановена и започва да действа до 1971 г., когато е затворена от турското правителство със закон, който забранява действието на частни висши образователни институти. От тогава и до сега, въпреки обещанията на политиците, школата не действа. Днес в базата на Богословската школа, Вселенската Патриаршия организира международни екологични конгреси и конференции.

Богословската Школа в Халки е действала въз основа на Образователни закони и наредби, издадени през 1845, 1853, 1857, 1867, 1874, 1898, 1903 и 1951 г. Тя принадлежи на Вселенската Патриаршия и има за непосредствен предстоятел, организатор и духовен авторитет всеки Вселенски Патриарх и Светия Синод при Патриаршеския трон. Относно непосредствените проблеми и задачи свързани с Богословската Школа, съществува специална група, която се нарича “Ефория на Свещената богословска школа в Халки”.

Според нейния вътрешен правилник, тя е всеправославна с вселенски характер. Школата обслужва и покрива научните и кадровите нужди на Вселенската Патриаршия, а и на другите поместни православни църкви. Настоящият Вселенски Патриарх Вартоломей, както и голяма част от синодалните Архиереи, а и такива от Гърция и други страни, са възпитаници на същата Школа.

Със задаването на хоризонта на европейското бъдеще за Турция, шансовете за възстановяването на дейността на Школата, стават обозрими и реални, колкото и далечно да е това бъдеще. Просто по силата на задълженията, които ЕС поставя като условия за членство, рано или късно, Турция ще трябва да разреши свободното действие на Богословската школа. Въпросът е, докога ще има противоречиви сигнали по този въпрос, които идват от различни части на политическите кръгове, в това число и от управляващите, и как те се отразяват върху турското общество, което несъмнено гледа към Европа. В началото на този месец, министърът на външните работи Абдулах Гюл заяви, че турското правителство работи от доста време за възстановяването на Богословската Школа в Халки. “Проблемът ще бъде разрешен в рамките на Конституцията и закона”, заяви той. По-рано, турският министър на образованието Хюсеин Челик заяви, че “Не е правилно да остане затворена” (Богословската школа). И добави: “В Европа има 5000 джамии. В Ротердам има университет с ректор турчин, в който 500 студенти изучават ислямско богословие.”

В този тон са и изказванията на Европейските християндемократи, участвали на срещата между Европейската народна партия и Православната Църква, проведена в Истанбул, като към проблемите е включен и този за имотите на Вселенската Патриаршия, от които тя също е лишена. Но на същия форум бе чута коренно различна позиция по проблема и то от представител на управляващите. Шабан Дишли заяви, че според Договора от Лозана, Константинополската Патриаршия не е Вселенска Патриаршия, а турско учреждение, и Патриархът е представител на гръцкото малцинство в Константинопол. Това предизвика гневната реакция на Патриарха, според когото: “Това е срам за ХХІ век”. На негова страна застана ръководството на Европейската народна партия, както и всички евродепутати, участвали на срещата. Водачът на парламентарната група на Европейската християндемократическа партия Ханс-Герт Пьотеринг призова Турция да разреши възстановяването на Богословското училище в Халки, затворено през 1971 г., както и зачитането на религиозните права.

От своя страна, гръцкият представител на срещата – министърът на образованието Мариета Янаку – заяви, че “религиозната свобода и защитата на правата на малцинствата представляват необходима предпоставка за включване на която и да е страна в Европейския Съюз”.

Както и да се разглежда този проблем, той вече е свързан с европейската перспектива пред Турция и всички погледи са насочени към нея, в очакване на конкретни действия. Европа показа своето оптимистично отношение спрямо Турция и дори Гърция предпазливо се изказа за интеграцията на своята съседка в ЕС, като 46 % от населението каза “да” на Турция. При това, не бива да забравяме, че един от най-ревностните застъпници за приемането на южната ни съседка в ЕС е именно самият Вселенски Патриарх, който почти не пропуска форум, на който да не изложи своята позиция. Освен това, дългоочакваното решение би донесло доста плюсове за Турция и би представлявало една реална крачка от нейна страна към Европейския съюз. По всичко личи, че решението на Анкара за Богословската школа в Халки ще се окаже пробен камък в отношенията й с ЕС.

Евентуалното забавяне ще навреди повече на Турция, отколкото на Вселенската Патриаршия, като се има предвид, че, от една страна, православните християни просто са капка в многомилионния Истанбул, а от друга – че основните архиепископии и епархии към Патриаршията се намират извън територията на Турция.

Струва ми се, че ако Турция продължи да гледа към Европа, рано или късно на Халки ще се изучава Православно богословие. В противен случай, май ще бъде по-практично Вселенската Патриаршия да се премести извън територията на Турция, за да може да действа спокойно, колкото и “еретично” да звучи подобна възможност. Защото романтичните спомени не винаги осигуряват светло бъдеще.