Елитът на ъндърграунда става елит на страната

Източник: в-к Седем

Трябва да уведомя незапознатите читатели на „Седем”, че според документите (те могат да бъдат намерени в интернет) тази никому неизвестна до днес титла представлявала „благороднически сан”, който, пак както ни казват документите, била равностойна на славянската титла „княз” и на западноевропейската „херцог”. Дава се за особени заслуги към „духовността, към Църквата и (това вече е върхът) към човечеството”. Също така се предава от баща на първороден син и „би следвало да бъде призната от всички аристократични среди в Европа”! На „славния архонт” се полага специална мантия, огърлие и не знам още какви дрънкулки. С други думи, уважаеми читатели, днес в България – след повече от сто години, си имаме отново „княз” – такъв, какъвто е бил Александър Батенберг, и нещо повече (понеже титлата на г-н Слави Бинев е със силно архаична оцветеност) – такъв, какъвто е бил самият Св. княз Борис Покръстител. Имаме, ако предпочитате, роден, нашенски „херцог”.

Не ще и дума, че всичко това е гротескно и граничещо с малоумието. И би могло да бъде отминато със смях – с много и много гръмогласен смях. Но в него има нещо толкова диво и безумно, че смехът засяда в гърлото. В него има зловещо издевателство към търпението ни, към елементарните норми на приличие. Има нещо като заявка към нас: всичко, всичко можем да си позволим, дори онова, за което не ви стига фантазията. Вие ще стоите и ще наблюдавате мълчаливо. Не ни пука какво си мислите! Защото с титлата „архонт” (което значело „княз”) е удостоен – удостоен от епископ на Църквата – човек, който е собственик на т. нар. „Куул хаус” – увеселителни заведения, в които се прави стриптийз, в които разголени гърли танцуват на кол и върху масите на пиещите. Удостоен е човек, известен от времената на „Беровото безвремие” като един от водачите на силовата групировка на „каратистите”, с променлив успех воювала с групировката на „борците”. Удостоен е, сиреч, бос на порнобизнеса, герой от криминалните хроники. Удостоен е за принос към духовността и дори – ни повече, ни по-малко – към целокупното човечество.

Ако приемем сериозно състоялата се в Рим церемония, би следвало да титулуваме този човек оттук нататък с „Ваше Превъзходителство” (или може би с „Ваше Сиятелство”). А това е ясен знак: свърши се времето, в което такива като Слави Бинев живееха под знака на престореното възмущение на криминалните хроники. Свърши се времето, в което те се задоволяваха да са „герои” на ъндърграунда. Ъндърграундът, подземният свят, се превръща в елит – самоуверено, нагло, без да очаква и без да се интересува от ответна реакция. Всичко това е толкова безумно, че в него има нещо от Рабле (или може би нещо от издевателствата на средновековните ваганти). Умът трудно го побира, защото до такава степен прилича на умишлено издевателство, че не би могъл да схванеш мотива му. Ако почитаемият митрополит би дал просто някаква измислена награда на шефа, примерно, на старозагорското МВР (с когото си пият виното), това би могло да се отмине с безмълвно безразличие. Но тук са минати всички граници. Аз пак ви призовавам да съобразите: доколкото са му отчетени заслуги „към духовността и човечеството”, г-н Бинев би могъл да бъде включен в анкетата за стоте най-велики българи (колцина имат заслуги направо „към човечеството”). Бихте ли могли да си представите, че митрополитът не знае кой е Слави Бинев? Бихте ли могли да се усъмните дори за миг, че не му е известен вида на „бизнеса” на „славния архонт”? Абсурд!

Не ме напуска обаче чувството, че с този наистина надминаващ всяка мяра и затова, както казах, почти раблезиански абсурд ние тихомълком биваме привикнати да преглъщаме една доста по-дълга редица от абсурди, които се извършват пред очите ни и които – по всичко личи – се готвят да продължат да бъдат извършвани. Защото наистина на фона на „славния архонт” Слави Бинев започват да тъмнеят цветовете на други българи с принос „към човечеството”. На фона на Слави Бинев те започват да изглеждат съвсем наистина като „интелектуалци”. Такъв например е безспорно много по-мащабният събрат на Слави Бинев – „бизнесменът” Васил Божков – Черепа, който съвсем наскоро зарадва Европейския парламент с лично събраното си „Великолепие на България”. Зад гърба на този „бизнесмен” стои обаче не скромен епископ на БПЦ, а цял „конклав” от културтрегери начело със Светлин Русев, Вежди Рашидов и т. н., и най-важното, депутати от управляващата страната ни коалиция. Когато ДСБ реагира на иманярската сбирка на бизнесмена с макабрен прякор, именно този „конклав” нададе вой: вие, казаха, сте левичари по манталитет, какво лошо виждате в това, че един богат човек влага средствата си в култура, в, едва ли не, спасяването на българските древности за поколенията!

Всъщност нещата не са чак толкова различни от тези с г-н Слави Бинев. Васил Божков наистина няма стриптийз барове (или поне аз не знам), не се е числял нито към „каратистите”, нито към „борците” (или поне аз не знам), но кажете ми, от какво е натрупано богатството на този „достоен богат човек”? От производство? От производителни инвестиции? Всички знаят от какво: от хазарт. Голяма ли е разликата между хазарта и „куул-хаус”-а обаче? В духовен план, не в мащабите на печалбата? Не са ли и хазартът, и „куул-хаус”-ът при цялата разлика в мащабите все пак елементи от ъндърграунда? Значи – и тук същото: извършващ се пред очите ни преврат, при който елитът на ъндърграунда става елит на страната – един с романтическите регалии на едно „ново Средновековие”, друг с по-студената парадност на състоятелен „европейски колекционер”.

С това обаче редицата на новия елит не свършва. Знаете ли, уважаеми читатели, че по-малка, но подобна колекция от антики в България притежава и г-н Димитър Иванов, известен на своите си като Митьо Гестапото, висш офицер от ДС? Откъде пък този „богат човек” се е сдобил със средства за закупуване на ценности за колекцията си, съвсем не знам. Чудя се само защо още не ни я е представил някъде из центровете на Стара Европа и защо министърът на културата (или направо президентът) не го е удостоил с някаква награда или звание.

И накрая: последен абсурд (който леко ще преглътнем на фона на „Негово Сиятелство” Слави Бинев, защото е от малко по-друг характер): министърът на културата Стефан Данаилов удостои с наградата „Паисий Хилендарски” Богомил Райнов (Слави Бинев – като Св. княз Борис, Богомил Райнов – като св. Паисий Хилендарски).

Забележете редицата: Слави Бинев – силов бос, собственик на стриптийз заведения – „славен архонт”; Васил Божков – Черепа (това прозвище не бива никога да се пропуска, то е много показателно) – хазартен бос и политически лобист – притежател на „Великолепието на България”; Димитър Иванов – висш офицер от ДС (нещо като местен Химлер) – културтрегер (засега без сан и награда); Богомил Райнов – сталинист, окултист, обявен за персона нон грата във Франция преди няколко десетилетия, доколкото знам, за афери с предмети на изкуството – лауреат на награда „Паисий Хилендарски”.

В какво живеем, дами и господа, какво става около нас? Управляващите и криминалните им кукловоди очевидно обезумяват. Нима ние ще свикнем да преглъщаме безумието им!