Какво всъщност става с кипърските йерарси?

Когато се опитвах да се преборя с огромния брой публикации и интервюта по темата, публикувани само за няколко дни в средствата за масова информация, пред мен възникна най-напред въпросът: „Какво става всъщност с йерарсите на Кипърската Църква?”. А проблемът вече набира инерция…

Основната причина за кризата е неизлечимата болест на настоящия Архиепископ на Кипър Хризостом (78 г.), който от три и половина години е тежко болен и на практика не изпълнява своята архиепископска длъжност. Според лекарите болестта е необратима, а това индиректно поставя пред архиереите на Църквата дилемата: или да се тръгне към избори за нов архиепископ, или да се чака кончината на Архиепископ Хризостом.

Основите за кризата бяха поставени миналата година с протоколи от заседанията на Светия Синод, състояли се на 30.ІХ и 16.ХІ 2004 г. Според тях, архиереите единодушно решават да отправят молба до Вселенския Патриарх за свикване на Велик Синод, който да вземе решение за освобождаването на Архиепископския трон.

Проблемът се изостри, когато на заседание на Светия Синод преди около месец се взе решение, да не се пристъпва към избори за нов архиепископ, докато настоящият е жив. Така, сред архиереите се оформиха две групи. От едната страна са привържениците на бързото решаване на проблема чрез свикване на Велик Синод, а именно: Митрополитът на Морфу Неофит, Епископът на Кику Никифор и Хорепископът на Тримитунд Василий. Във втората и значително по-многобройна група са Митрополитът на Пафос Хризостом, Митрополитът на Кити Хризостом, Хорепископът на Арсинои Георгиос, Митрополитът на Лемесос Атанасий, и тези на Киринея и Саламин. Мнозинството настоява да се изчака кончината на настоящия архиепископ, и едва тогава да се пристъпи към избори за нов. През тези години, а и до днес, Синодът на Кипърската Архиепископия се председателства от най-старшия сред архиереите, Митрополитът на Пафос Хризостом.

След като стана ясно, че двете групи няма да намерят общ език, малцинството от Синода, състоящо се от тримата споменати по-горе архиереи, замина за Фенер, където според изявление на Вселенската Патриаршия, те изложили своята позиция и поискали съвет, как да се справят с проблема, “който от доста време занимава Църквата, клира и народа на Кипър”. Тази тяхна молба беше разгледана на заседание на Вселенската Патриаршия на 25 октомври 2005 г. Патриарх Вартоломей от своя страна реши да покани във Фенер на 10 ноември и двете страни в спора, за да се намери решение на проблема. Но той изпадна в затруднено положение, понеже на 05 октомври вече беше одобрил решението на Синода на Кипърската Архиепископия, прието с мнозинство, в което се казва, че не трябва да се прави избор за нов Архиепископ. По повод поканата на Патриарха, Митрополитите на Кити и Лемесос веднага отговориха, че Кипърската Архиепископия е автокефална.

Епископът на Кику Никифор, от своя страна, напомни в бележка към Светия Синод, че “въз основа на Свещените Канони, всеки член на Светия Синод може законно да се обърне към Вселенския Патриарх и да поиска свикване на Велик Синод”. Епископът се позова и на споменатите вече протоколи от заседанията на Синода от 30 септември и 16 ноември 2004.

След така развилите се събития, на 27 октомври 2005 последваха взаимни обвинения между двете групи архиереи, които излязоха извън канонично-административната сфера. Не намираме за нужно да цитираме обвинения, или да даваме примери, нито да правим аналогии с подобни събития извън Кипър, по простата причина, че тези “аргументи” нямат нищо общо с Христос, с Църквата, с каноните или с добрата слава, която Православната църква на Кипър има сред Православния свят.

В края на месец октомври, кризата получи и политическо измерение, след като представители на няколко политически партии се срещнаха с митрополита на Кико Никифор (представител от групата на малцинството в Синода). Политиците на Кипър явно изцяло поддържат позициите на малцинството, макар и никой от тях да не го заявява открито.

На 29 октомври 2005 тримата архиереи, които отидоха първи при Вартоломей, потвърдиха, че ще отидат и на 10 ноември, за когато е поканата на Патриарха. Междувременно обаче, представителство от мнозинството в Синода замина за Константинопол (Митрополитите на Пафос и Кити и Хорепископът на Арсинои), за да обяснят своята позиция. Митрополитът на Пафос Хризостом отхвърли твърденията на тримата йерарси, които се срещнаха първи с Патриарха. Той отрече също така, че ситуацията в Кипър твърде много напомня на тази в Българската православна църква и Йерусалимската Патриаршия. Същия ден и от двете противостоящи страни се направиха изказвания в защита на автокефалността на Кипърската Архиепископия.

На 30 октомври митрополитите от мнозинството се завърнаха от Константинопол и съобщиха пред медиите, че са заявили на Патриарха намерението си да свикат на 3 ноември извънредно заседание на Синода на Кипърската Архиепископия.

Според източници от Фенер, Вселенският Патриарх настоявал за осъществяването на срещата на всички кипърски архиереи във Фенер, насрочена за 10 ноември. Архиепископът на Морфу Неофит настоява да не се пропуска шанс за среща при Патриарха. Според него, в Кипърската Архиепископия има два сериозни проблема, които не е изключено да бъдат поставени на един подобен форум. Това са отказът на митрополита на Лемесос Атанасий да влиза в общение с Хорепископа на Арсинои Георгиос и игрите на временно председателстващия Синода, Митрополитът на Пафос Хризостом, който от време на време размахва някакви папки по случая с Митрополита на Лемесос Атанасий (на нас, българската аудитория, тези проблеми не са ни известни, а и нямаме намерение да навлизаме толкова дълбоко в никому неясни случаи).

Според някои информации, Вселенският Патриарх вече действа, за да се намери решение по Кипърския проблем.

На първо място, той е информирал предстоятелите на Православните църкви за проблема и е свикал Канонична комисия (която обаче се състои от еклесиолози, а не от каноници).

Тази комисия вече изучава Устава на Кипърската Архиепископия и въз основа на него и на Каноните на Църквата, ще предложи конкретно решение. Резултатът от работата на тази комисия ще бъде готов преди 10 ноември и ще бъде предаден на Патриарха. Срещата в Константинопол ще се проведе на планираната дата и в случай, че някои от йерарсите на Кипърската църква отсъства, неговото място ще бъде запълнено от член на Патриаршеския Синод.

Ако читателят благоволи да обърне внимание, не случайно въпросът в заглавието е отнесен към проблема за кипърските йерарси, а не за Кипърската Архиепископия, Кипърската Църква, или въобще към вярващия народ.

Защото всичко това се случва само между йерарсите на Кипърската църква. Тук няма последователи на един или друг митрополит, няма лагери сред християните и това е една важна черта на проблема, който всъщност се състои в следното: Да има, или да няма избори за нов архиепископ. Иначе, могат да се направят много паралели.

Ситуацията, в която изпадна Кипърската Архиепископия не е нова за Православната Църква. Случва се често Главата на някоя от поместните Православни църкви дълго да боледува и на практика да отсъства от управлението. Тези дълги отсъствия водят до икономически проблеми, административно безредие и междуличностни борби, а в случая и до опасност от разкол в една поместна Църква. За съжаление, подобен беше и случаят с блаженопочившия архиепископ на Еладската църква преди няколко години, който боледува доста дълго. Това доведе до проблеми, които излязоха на бял свят при сегашния Архиепископ Христодул. В резултат на това, той трябваше да полага неимоверни усилия, за да се справи с тях.

За пореден път пред Православната Църква стои въпросът, не би ли било по-практично, след определена възраст клириците – било то свещеници, епископи или архиепископи – да се оттеглят с достойнство, за да може Църквата енергично да посреща предизвикателствата и проблемите на този свят? Главата на Църквата е Христос, а не някой клирик, независимо от неговото място в йерархията. Оттеглянето на клириците след определена възраст би запазило и тяхното лично достойнство и достойнството на Църквата. Всяка отделна поместна църква може да реши този въпрос за себе си чрез Църковен събор. А иначе, отделни християни, като мен например, не могат и не би трябвало да дават съвети на клира.

В разнобоя възникнал сред кипърските йерарси, не можем да не забележим нарасналия авторитет на Вселенския Патриарх. В момент, когато Турция дори отрича правото му да се нарича “Вселенски”, нещо, което за съжаление си позволяват дори различни кръгове от някои Православни страни, ние виждаме неговата успешна работа при решаването на поместни разколи и проблеми. В края на деветдесетте той помогна при решаването на проблемите с предишния Архиепископ на Америка, освен това всички помним Всеправославния събор в София, положил началото на края на разкола в България. Само преди месеци благодарение и на неговата намеса бе прекратена и вледеняващата криза в Йерусалимската Патриаршия. Струва ми се, че тенденциите в проблема между кипърските йерарси водят към тяхното решаване, отново благодарение на неговите усилия. Това все пак ще стане ясно след 10 ноември 2005 – дотогава, на нас ни остава единствено възможността да се молим, за да не стават йерарсите на Кипърската Църква повод за разкъсване на Тялото Христово. Нещо, което и те самите заявиха пред християните.