Как превърнаха homo sapiens в маймуна

Преди 150 години излезе ключовата книга на Чарлз Дарвин

Основоположникът на дарвинизма остави на човечеството два основни труда. Първият от тях, „За произхода на видовете“, излезе на бял свят през 1859 г. Той се споменава често в съвременните учебници, както школските, така и вузовските, като основополагащ текст, в който са заложени основите на теорията на еволюцията, станала днес господстваща в науката и образованието.

Между другото, крайно рядко се цитира пълното име на това съчинение: „За произхода на видовете посредством естествения подбор, или за запазването на привилегированите раси в борбата за съществуване“ (On the Origin of Species by Means of Natural Selection, or the Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life). От него ни става ясно защо този труд се приема с голям интерес от привържениците на евгениката (учението за селекцията на „човешките породи“), които не без основание я смятат за фундамент на своята „наука“.

Вторият фундаментален труд на Чарлз Дарвин – „Произходът на човека и половият подбор“ (The Descent of Man and Selection in Relation to Sex) – бе издаден преди точно век и половина, през 1871 г. В него Дарвин за пръв път изложи възгледите си върху проблема за произхода на човека, показвайки с многобройни примери близкото роднинство на човека с висшите антропоидни маймуни, и се опита да обясни научно движещите сили на антропогенезата въз основа на теорията за естествения подбор. И самият Дарвин, и неговите последователи с пълно основание смятаха това съчинение за ключово в творчеството на „класика“.

Книгата бе оперативно преведена на руски и се появи на руския книжен пазар още през същата 1871 г., подтиквайки руската интелигенция да се усъмни, че човекът е създаден от Бога. А някои „интелектуалци“ бяха съблазнени окончателно от нихилизма и станаха активни богоборци и революционери.

Хипотезата на Дарвин бе провъзгласена за единствено вярна научна теория и учение. И днес, век и половина след това, по-голямата част от хората на планетата вярват безусловно в своя „маймунски“ произход. Homo sapiens (разумният човек) започна да смята себе си за пряк потомък на приматите. С това той доброволно се отказа от статута на Homo sapiens и наистина се изравни с маймуните.

На пръв поглед онези, които се наричат християни, би трябвало да имат имунитет към подобни учения. Но това не е така, за съжаление. Част от тях (при това значителна) се адаптираха към новите „научни“ и „културни“ повеи и дори успяха да съчетаят несъчетаемото – дарвинизма и християнското учение за човека, за сътворението на света и съдбините на човечеството. Уви, „християнските опортюнисти“ от този род отдавна са изгубили реална, жива връзка с Бога. Към тях са приложими думите на Спасителя: „Комуто е много дадено, много и ще се иска“ (Лк.12:48).

На ум ни идва и крилатата фраза „Quos Deus perdere vult dementat prius“ (Когото Бог иска да погуби, първо го лишава от разум). Приписват я на Софокъл (V в. пр. Хр.). В действителност тя възхожда към старозаветния пророк Йезекиил (Иез. 25:17).

Критика на начина, по който „християнските“ модернисти и опортюнисти свързват дарвинизма със светото Писание, намираме в много трудове както на наши, така и на чуждестранни богослови. Освен това „християнските“ опортюнисти в това отношение имат „ахилесова пета“.

Такава „ахилесова пета“ е вторият закон на термодинамиката. Този закон е открит през първата половина на XIX в. Почти едновременно и по различен начин го формулират френският физик и математик Сади Карно и немският физик, механик и математик Рудолф Юлиус Емануел Клаузиус. През втората половина на XIX в. законът е доразработен и уточнен от американския физик, математик и механик Джозайя Уилард Гибс; от австрийския физик-теоретик, основател на статистическата механика и молекулярно-кинетическата теория Лудвиг Болцман; от немския физико-химик и философ-идеалист Вилхелм Фридрих Оствалд; от немския физик, лекар и физиолог Херман фон Хелмхолц, и др.

Формулировките на втория закон на термодинамиката (ВЗТ) са много. Учените се опитват да обяснят същината му и с прости думи. Например, те акцентират върху това, че топлината се предава спонтанно от горещо тяло на студено и никога в обратна посока. Че различните видове енергия (механическа, химическа, биологическа) в крайна сметка се стремят да се преобразуват в топлинна. При това общото количество енергия в една затворена система е постоянно (първият закон на термодинамиката). По този начин, в енергийния баланс на затворената система се извършва постепенно нарастване на компонентата на топлинната енергия и намаляване на другите видове енергия. По отношение на Вселената краен резултат на действието на ВЗТ е „топлинната смърт“. Цялата енергия на Вселената ще се превърне в топлинна, а температурата в нея ще се изравни и ще стане еднаква навсякъде. Едно такова вселенско гробище!

Между другото, някои писатели фантасти разбират добре същността на ВЗТ и го описват в своите романи, използвайки художествен език. Една от най-лаконичните формулировки на закона принадлежи на американския писател фантаст и популяризатор на науката Айзък Азимов: „Безредието във Вселената постоянно се увеличава“.

Нерядко наричат ВЗТ закон на нарастващата ентропия. Понятието „ентропия“ е въведено за пръв път в термодинамиката през 1865 г. от немския учен Рудолф Клаузиус, за да се определи степента на необратимото разпръсване на енергията, степента на отклонение на реалния процес от идеалния. Тоест само шест години след излизането на „Произхода на видовете“ на Дарвин учените вече се научават да изразяват ентропията чрез формули. В тълковните речници нарастващата ентропия в тесен смисъл се определя като разпръсване на енергията, а в широк смисъл  – като опростяване на структурата, разрушение, разпад, разложение и т.н. В още по-широк смисъл – деградация, умиране, тлеене.

Учените, представляващи различни науки и дисциплини, гледат по различен начин на феномена на нарастващата ентропия. Тя се вижда на ниво микросвят, света на молекулите, растителния и животинския свят (като видове, подвидове, породи, отделни индивиди). Тя е ярко изразена в макрокосмоса (изстиването на звездите, раздалечаването на космическите обекти един от друг и разширяването на Вселената). И, разбира се, учените, които се вглеждат внимателно в човека, са принудени да признаят, че и при него ВЗТ се проявява в пълна сила.

Човекът е жертва на болести, той е смъртен, силите му отслабват с възрастта. Като цяло интелектуалните и моралните характеристики на човечеството деградират. А отделните ярки и силни личности, които се срещат, са само изключение, потвърждаващо общото правило.

Сериозните антроположки изследвания водят до неутешителни изводи: с течение на вековете човечеството все повече деградира. Както отделните му представители, така и човешката раса като цяло. Ентропийни процеси протичат и в обществото.

По-внимателното изучаване на отделните сфери на обществения живот води до откриването на ентропийни процеси в икономиката, културата, политиката, морала. Дори съвременната наука и техника не са избегнали това ентропийно тлеене. Вече няма големи открития и велики учени. Днешната наука само предъвква и уточнява откритото преди нас.

Но най-интересното е, че човечеството е знаело за нарастващата ентропия много отдавна. По своему вторият закон на термодинамиката е формулиран в светото Писание – както в Стария, така и в Новия Завет. Местата от този род са безкрайно много, започвайки още от първата библейска книга – Битие. Грехопадението на първите хора – Адам и Ева – и изгонването им от рая са поставили началото на ентропийните процеси на Земята: „Проклета да е земята заради тебе… защото пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит. 3:17-19).

Бог е създал света, включително човека, за шест дни. Това е било възхождане от просто към сложно, от хаоса на първия ден на сътворението („В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната“ Бит.1:1-2) към реда и хармонията на шестия ден. Тялото на човека е венец на творението, най-сложната система във Вселената. Заради греха на човека всичко, включително и човешкото тяло, подлежи на превръщане в пръст, т.е. в онези изходни елементи, които Бог е сътворил в началото и от които е изградил целия свят. Тъй като светът е бил предаден под властта на човека, то той също е паднал под проклятието, наложено на човека. По този начин двата най-важни закона – първият и вторият закон на термодинамиката – са били последователно постановени от Бога за света и човечеството – първо при завършека на творението, а след това при проклятието.

Породената от проклятието ентропия ще нараства през цялата човешка история. А тя ще завърши с гибелта на земния свят: „В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, – и  ще се изменят; но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“ (Пс. 101:26-28; вж. също Евр. 1:10-12).

За обречеността на земния свят говорят и думите на Спасителя в Евангелията: „Небе и земя ще преминат [букв. преминават], ала думите Ми няма да преминат“ (Мт. 24:35; срв. Мк. 13:31; Лк. 21:33).

Гибелта на света ще се извърши не чрез втори глобален потоп, както смятат някои. Светът ще изгори в огън, и за това говори достатъчно подробно апостол Петър: „…тогавашният свят, потопен от вода, загина. А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци“ (2 Петр. 3:6-7).

Краят на този свят и създаването на нов свят са особено подробно описани в Апокалипсиса. Ето го финала на този процес: „И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше“ (Откр. 21:1). За ново сътворение, нов свят говори и апостол Петър: „Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда“ (2 Петр. 3:13).

За мнозина учени, дълбоко размишляващи върху ВЗТ, откровенията на светото Писание, описващи ентропийните процеси във Вселената и човешката история, са убедително доказателство, че Писанието и истинската наука се съгласуват напълно. И лъжливостта на Дарвиновата теория става особено очевидна.

Между другото, благодарение на ВЗТ се разпознава и лъжата на много социални теории, обещаващи „прогрес“, „развитие“, „светло бъдеще“ (нещо като рай на Земята). Например, учението на Маркс и Ленин за построяването на комунизма – „земния рай“. В Православието „научните мечти“ от този род се наричат хилиастична ерес. Светите отци са категорични: най-многото, което може да направи човекът, е да не допусне ад на Земята. Тоест с всички сили (не толкова физически, колкото духовни) да се брани срещу нарастващата ентропия.

Между другото, повечето изтъкнати учени смятат, че в системата на всички закони, открити от човечеството, ВЗТ е най-главният. Алберт Айнщайн (1879–1955) наричаше този закон „основен закон на всички науки“. Знаменитият британски астрофизик Артър Едингтън (1882–1944) говореше за него като за „върховен закон на цялата метафизика на Вселената“.

Дори законите на Нютон или Ом заемат в естественонаучната картина на света достатъчно скромно място в сравнение с ВЗТ. Повечето хуманитаристи дори не са запознати както трябва с ВЗТ. Сещам се за прочутата лекция на Чарлз Сноу, която той изнесъл през 1959 г. в Кеймбридж. Напомням, че Сноу е не само известен английски писател. Той е също така физик и химик. Лекцията му е озаглавена „Двете култури и научната революция“ (тя неведнъж е била издавана и у нас). В нея той говори за две култури в днешното общество: едната е създавана от творческата интелигенция и хуманитаристите (социолозите, философите и др.), а другата – от учените, представляващи естествените науки.

Сноу казва тогава на представителите на първата култура: да не познавате втория закон на термодинамиката е също толкова срамно, както и да не познавате Шекспир и неговите творения.

Колко писатели са се увличали от всевъзможни утопии само поради невежество – непознаване или неразбиране на втория закон на термодинамиката. Писателят трябва да бъде реалист, да познава и да усеща нарастващата ентропия. И не е толкова важно откъде ще почерпи нужните знания – от учебниците по физика или от светото Писание.

Но изглежда че днес привържениците на еволюцията, прогреса и построяването на рай на Земята са решили да „въведат ред“. Но не в своите глави, а в обществото. От просто игнориране на ВЗТ те преминаха към искане науката да се откаже от този закон. Как? Може би са открили недостатък в разсъжденията на авторите на закона Карно, Клаузиус и останалите? Може би са измислили свой закон, обещаващ намаляване на ентропията във Вселената, в обществото и при отделния човек? Не, намаляване на ентропията принципно не може да има. Но нарастването ѝ може да се забави. Това знаят християните, запознати със светото Писание. Защото то не само говори за ентропията, но и как да се браним срещу нея: с покаяние, изпълнение на заповедите, добри дела и молитва.

Оказва се обаче, че съвременното „модернизирано християнство“ предлага още един начин за борба с нарастващата ентропия – чрез… забрана на втория закон на термодинамиката.

Това не е шега. Преди няколко години в САЩ пред портите на сената на Канзас се изправиха „християни“ с плакати. На плакатите имаше призиви за законодателна забрана на… втория закон на термодинамиката. „На какво според тези учени трябва да учим нашите деца? Че Вселената ще се разширява, докато не стигне в крайна сметка до топлинна смърт?“ – питаше на митинга президентът на Християнската коалиция Ралф Рид. Той завърши речта си с думите: „Това едва ли е оптимистичен възглед за света, който Господ е създал за човечеството. Американският народ изпраща днес силен сигнал: не ни харесват последствията на този закон и ние няма да се успокоим, докато той не бъде отменен по съдебен ред“. Сенаторът от щата Канзас Уил Бланчард (Will Blanchard) нарече втория закон на термодинамиката „дълбоко тревожен научен принцип, който не позволява на децата ни да възприемат Вселената като доброжелателно и любящо място“. Бланчард оглави общонационалната масова кампания за изключване на закона от школските учебници по физика. Този план вече получи значителна подкрепа в законодателните събрания на щатите Канзас, Оклахома, Мисури, Тенеси, Джорджия и Мисисипи.

В действителност ако погледнем това, което се върши днес в света, действието на втория закон на термодинамиката се забелязва с невъоръжено око. Проявите му са повече от очевидни и в политиката, и в икономиката, и в културата, и в науката, и в религията.

Неотдавна заминалият си от нас известен наш философ и математик Виктор Николаевич Тростников, в статията си „Краят на науката – начало на познанието“ (написана в средата на миналото десетилетие) констатира: „Преди петдесет години стана част от историята едно от най-поразителните явления на всички времена – европейската наука. Възникнала в края на XVII век, тя за някакви си два и половина века измина пътя от първите помпи на Роберт Бойл до сканиращите електронни микроскопи, и от първите формули на аналитичната геометрия до теорията на линейните оператори в гилбертовото пространство. Тя напълно преобрази заобикалящата ни материална действителност и значително промени нас самите, внушавайки ни нова йерархия от ценности, приучавайки към друг начин на живот и на мислене; тя стана за известно време световен кумир, породи грандиозни надежди и мечтания, а след това без да се сбогува, по английски, завинаги ни напусна. На много хора тези думи ще се сторят странни, защото множество както отделни лица, така и цели колективи, и до днес се занимават с дейност, която наричат научна работа. Но това е само обичаен пренос на един популярен термин върху неща, които вече не отговарят на първоначалния му смисъл“. Това, което днес минава за наука, е просто имитация на бурна дейност по спечелване на грантове и усвояване на бюджетни и други пари, безкраен процес на подготовка на заявки за нови проекти и грантове и отчети за успешно усвояване на средства. А също и разпращане по списанията на никому ненужни статии и взаимно цитиране за повишаване на индекса на Хирш, показващ рейтинга на „учения“. Така вторият закон на термодинамиката не пощади и самата наука, която го откри преди около две столетия. Нещо повече, главен продукт на днешната тъй наречена наука е лъжата. Тази наукообразна лъжа се превръща в ефективен катализатор на нарастващата ентропия във всички сфери на човешкото битие.

Очевидни са проявите на нарастващата ентропия и на ниво отделни личности. Да вземем същите тези „християнски“ активисти от Канзас. От една страна, те искат да си останат християни. От друга страна, напълно ги устройва да бъдат „потомци на маймуни“.

Защо искат да останат християни? – Защото разчитат да се окажат в рая. Но на маймуните и потомците на маймуни никой не е обещал място в рая. Такава една шизофрения. Ярка проява на това, че вторият закон на термодинамиката действа, и Homo sapiens стремително се превръща в маймуна.

 

Превод: Андрей Романов

Източник: Stoletie.ru