Правата на човека и нравствената отговорност

Доклад на Смоленско-Калининградския митрополит Кирил на Десетия световен руски народен събор

Източник: Интерфакс

Да, нетрайно и античовешко е обществото, в което човекът е презиран и в което държавата и колективът притежават всички права над него. Но античовешко става и онова общество, в което човешките права стават инструмент за освобождаване на инстинктите, а понятията за добро и зло се размиват и изтласкват от идеите на нравствената автономия и плурализма. Това общество губи лостовете си за нравствено въздействие върху човека.

Ваше Светейшество!
Уважаеми дами и господа!
Скъпи братя и сестри!

Ясно е, че през XXI век за Русия и народите на руския свят важни и първостепенни ще остават въпросите на научно-техническото, икономическо и социално развитие. Но ясно е също така, че енергията, необходима за всеки вид човешка дейност, може да се почерпи само в духовната сфера. И затова успешното решаване на тези задачи ще зависи силно от това, как те ще се впишат в духовните параметри на самобитната цивилизация на Русия и целия руски свят. Важен фактор, влияещ върху развитието на цялата руска цивилизация, ще останат отношенията й с външния свят, тоест с другите цивилизации и преди всичко със западната. И тук особено значение придобива идейната основа на тези отношения. При западната цивилизация това е въпросът за правата на човека. Православната традиция, която е културообразуваща за руската цивилизация, не може да не отговори на това предизвикателство – в противен случай руският свят ще се превърне в маргинално явление в съвременния свят.

След 1991 г. страните, образували се след разпада на Съветския съюз, фиксираха юридически правата и свободите на човека като централна норма на обществено-политическите отношения. И днес този избор не се подлага на съмнение. Напротив, политическото ръководство и обществените лидери постоянно потвърждават верността си на тези принципи.

Но през последните години са налице тенденции в областта на правата на човека, които се оценяват от вярващите хора най-малкото като двойствени. Свидетели сме на това, как с концепцията на правата на човека започва да се прикрива лъжата, неправдата, оскърбяването на религиозните и националните ценности. Освен това, в комплекса "права и свободи" постепенно се вкарват идеи, които противоречат не само на християнските представи за човека, но и на традиционния морал като такъв. Последното предизвиква особено опасение, защото зад правата на човека стои принудителната сила на държавата, която може да принуди човека да върши грях, да съчувства или да гледа през пръсти на греха поради обикновен конформизъм.

За да може руската цивилизация да каже своята дума за правата на човека, ние трябва да направим внимателен анализ на тази концепция в нейното съвременно състояние. Преди всичко трябва да се обсъдят онези философски идеи, които са в основата на концепцията за правата на човека и следователно влияят върху нейното развитие и прилагане.

Най-важният критерий, който помага за различаването на доброто и злото, е съвестта. Народът ненапразно е казал: съвестта е глас Божи. В гласа на съвестта човекът познава нравствения закон, заложен от Бога в неговата природа. Но дори и този глас може да бъде заглушен от греха. И затова човекът в своя нравствен избор трябва да се ръководи също и от външни критерии и преди всичко от заповедите, дадени от Бога. В това отношение важен факт е, че в рамките на Десетте заповеди всички основни световни религии съвпадат помежду си в определянето на доброто и злото. По този начин религиозната традиция съдържа в себе си критерий за различаването на доброто и злото. От гледна точка на тази традиция не могат да се смятат за нормални подиграването със светините, абортите, хомосексуализмът, евтаназията и други начини на поведение, активно защитавани днес от позициите на концепцията за правата на човека. Днес за съжаление абсолютизацията на държавата, характерна за Новото време, се замества от абсолютизацията на суверенитета на отделната личност и нейните права отвъд всякаква нравствена отговорност. Тази абсолютизация може да разруши основите на съвременната цивилизация и да я доведе до гибел. Известно е, че потъпкването на нравствения закон е довело немалко силни цивилизации до катастрофа и изчезване от лицето на земята. Извън нравствения контекст човечеството не може да живее. С никакви закони няма да запазим обществото жизнеспособно, няма да спрем корупцията, злоупотребата с властта, разпада на семейството, самотата на децата, падането на раждаемостта, разрушаването на природата, проявите на войнстващия национализъм и ксенофобия. Ако човекът не вижда, че върши грях, тогава всичко е позволено за него, ако перифразираме известните думи на Достоевски.

Да, нетрайно и античовешко е обществото, в което човекът е презиран и в което държавата и колективът притежават всички права над него. Но античовешко става и онова общество, в което човешките права стават инструмент за освобождаване на инстинктите, а понятията за добро и зло се размиват и изтласкват от идеите на нравствената автономия и плурализма. Това общество губи лостовете си за нравствено въздействие върху човека. В едно цивилизовано (да го наречем така) общество трябва да има баланс между тези два полюса. То трябва да се базира върху разбирането, че всеки човек по природа притежава непреходна ценност, и в същото време да осъзнава, че всеки човек е призван да израства в своето достойнство и да носи отговорност както пред закона, така и нравствена отговорност за своите постъпки. Вероятно би било неправилно да се установява наказателна отговорност за хазартните игри, евтаназията, хомосексуализма, но те не могат и да се приемат като законодателна норма, още по-малко – като обществено одобрявана норма.
Какво става, когато се приема закон, официално разрешаващ подобни форми на поведение? Те не остават само сфера за ползване на неголеми малцинства, които вече са направили своя избор. Тези закони стават основание за необуздана пропаганда на тези форми на поведение в обществото. А тъй като грехът е привлекателен, той бързо заразява значителни слоеве на обществото. Още повече, ако в тази пропаганда се влагат много пари и се използват авангардни начини за влияние върху съзнанието на човека.

Така се получава например с хомосексуализма. Резолюцията, приета през януари тази година от Европейския парламент, нарежда училищното възпитание да се води в духа на приемането на хомосексуализма и дори установява ден в годината, посветен на борбата с хомофобията. Какво се получава? Обществото не просто е призовавано да уважава живота на едно определено малцинство – налага му се и пропагандата на хомосексуализма като някаква норма. Резултатът е, че тази пропаганда съблазнява и онези хора, които биха могли да се борят с този недъг и да създадат пълноценни семейства.

Можем да дадем пример и от нашия живот. В много наши градове днес като гъби след дъжд никнат заведения за хазартни игри. Разбира се, никой никого не принуждава да играе в тези заведения. Но тяхната реклама е толкова натрапчива, а страстта към хазартни игри е толкова лесно възбудима, че ние днес се сблъскваме с истински семейни трагедии. Бащи, майки, деца пропиляват своите малки спестявания и оставят семействата си без пукната пара. Хората идват в храмовете и плачат, че семействата им се разпадат. В резултат свободата на хазартния бизнес разлага обществото.

Постарах се да посоча опасностите, които възникват, когато несъобразеният с нравствените норми подход започва да претендира за единствено вярно разбиране за правата на човека. Според тази логика всички други традиции трябва да млъкнат и да се подчинят. Това не са измислици. Аз не преувеличавам диктаторския настрой на привържениците на този прочит на правата на човека. Този подход вече уверено си пробива път в съвременното международно законодателство. Например, през 2005 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюция "Жените и религията в Европа", в която се казва: "Свободата на вероизповеданието е ограничена от правата на човека". Това твърдение поставя религиозния живот в подчинено положение спрямо правата на човека. Ако той не отговаря на определено разбиране за свободата, той трябва да бъде променен. За вярващия човек това звучи като призив към неподчиняване на волята Божия заради човешките закони.

Съществува и още една ултралиберална теза, претендираща за универсалност. Тя гласи: Правата на човека са над интересите на обществото! През 2005 г. тя бе повторена в декларацията на ЮНЕСКО за универсалните принципи на биоетиката в следния вид: "Интересите и благото индивида трябва да преобладават над интересите на науката или обществото" (чл. З, т. 2). Съвсем очевидно е, че една такава теза има положително значение, когато държавните или обществени структури вземат решения, засягащи живота и благополучието на отделни граждани. Обществото трябва да цени всеки живот, всеки човек.

Но този подход е много опасен, ако човекът започва да изгражда своето поведение, ръководейки се от приоритета на своите интереси спрямо интересите на обществото. Така се стимулира само егоизмът и индивидуализмът. Православието винаги е подкрепяло жертвената любов към ближните, а значи и към семейството, местната общност, отечеството. Човекът трябва да може да се отказва от своя егоизъм заради другия човек. Затова според нас правата и свободите на отделния човек трябва да се уравновесяват винаги от принципа на обществената солидарност.

Православните християни са готови да приемат светогледния избор на другите народи. Но те не могат да мълчат, когато им се налагат чужди норми, противоречащи на основите на православната вяра. Мисля, че същото е мнението и на мюсюлманите, будистите, юдеите и представителите на другите религии. За да избегнем конфликта в съвременния свят, ние трябва да провеждаме интензивна работа по хармонизирането на различните мирогледни системи. Общите принципи на живот на световната общност трябва да се създават съвместно от различните цивилизации.

Как може да бъде уредено едно съвременно общество, в което правата на човека да се съчетават хармонично с нравствения закон?

Преди всичко законодателството трябва да бъде чувствително към нравствените норми, господстващи в обществото. Разбира се, държавният апарат не трябва да определя какво е добро и какво е лошо, но все пак в законодателството трябва да бъдат отразени нравствените норми, споделяни от мнозинството. Ако обществото смята, че разпалването на страстта към алкохола и експлоатацията на половия инстинкт за комерсиални цели са неприемливи неща, тогава трябва да се появят съответни законови норми.

Второ, трябва да бъде запълнен вакуумът на нравственото възпитание в нашето общество. Свободата и правата на човека са голямо достижение на човешката цивилизация, но гражданите трябва да бъдат подготвяни да използват тези права с оглед на нравствените норми. Държавата трябва да се занимава с тази подготовка в тясно сътрудничество с обществените институти на нравственото възпитание, сред които са училището и, разбира се, религиозните общини в страната. Последното означава, че държавата трябва да се погрижи за разработването на законодателни актове, регулиращи достъпа на религиозните организации в обществените структури – образованието, социалното служение, здравеопазването, армията.

И последно – в делото на хармонизирането на правата на човека и нравствеността много важна е позицията на медиите. Те трябва да показват положителни примери за използване на свободата. Как човекът ще използва нравствено свободата си, ако телевизията му показва като успешен начин на живот консуматорството, насилието, разврата, хазарта и други пороци? Хората от телевизията и изобщо от всички медии се оправдават с това, че такава продукция се търси и се продава добре. Никой не спори с това, че порокът се продава добре – той се възприема лесно от човека, склонен към греха. От най-древно време подобни действия се наричат "съблазън".

И все пак не е вярно, че у съвременния човек има "търсене" само на порока. Той търси щастието, мира, истинската любов и другите добродетели. Може да звучи невероятно, но днес повече от всякога се търсят както старите филми от съветско време, така и новите, отечествени и чуждестранни, които повдигат сериозните въпроси на човешкото битие.

Православните хора са готови да приемат нормите на правата на човека и да се трудят за тяхното укрепване. Но само при условие, че тези норми ще съдействат за усъвършенстването на човека, а не за оправдаването на неговото греховно състояние. Задачата на концепцията на човешките права е в това – да защитава ценността на човека и да съдейства за ръста на неговото достойнство. В това е главното и единствено възможното от християнска гледна точка предназначение на тази концепция.

Много лошо и греховно е, когато се потъпкват правата на народите и етническите групи за собствен език, религия, култура, ограничава се свободата на вероизповеданието и правото на вярващите за собствен начин на живот, извършват се престъпления на религиозна и национална почва. Нашето нравствено чувство не може да мълчи, когато личността е обект на произвол от страна на чиновниците и работодателите, когато войникът се оказва безправен пред своите колеги в униформа, детето и възрастният човек стават обект на издевателства в социалните институции. Недопустими са и изискват отпор манипулацията на човешкото съзнание от деструктивните секти, въвличането на хората в престъпността, трафика на жени, проституцията, наркоманията, игроманията. На подобни явления трябва да се противодейства, защото те отдалечават човека от неговото достойнство. Към борба с тези пороци трябва да призоваваме днес нашето общество, в тази борба трябва да участва и Църквата. Това е смисълът на правозащитната дейност днес от православна гледна точка.

Би било правилно, ако Световният руски народен събор приеме активно участие в правозащитната дейност. Ние бихме могли да взаимодействаме с всички правозащитни организации и институции, които споделят подобни възгледи върху правата на човека. През юли миналата година Съборът получи консултативен статус при Социално-икономическия съвет на ООН. Това открива за нас допълнителни възможности за диалог и сътрудничество на глобално ниво в името на изработването на общ подход за решаването на ключовите проблеми съвременността: едно наистина универсално разбиране за правата и достойнството на човешката личност.

Важно е Съборът да използва и тази, и всяка друга възможност, за да може руската цивилизация да даде своя принос за изграждането на мирен и справедлив живот на нашата планета.

Декларация