Let`s talk about sex

Хайде да си поговорим за пола. Думата е от същия корен като думата „половинка“. ½ от цялото. Не една трета, нито една четвърта. Така се превежда заглавието, не по друг начин. И ако ви се наложи да попълвате формуляр на английски език, в полето sex не пишете „да“ или „не“. Става дума за това с какъв пол сме се родили на този свят в човешките си тела. Бих изслушал с искрен интерес всеки, който може да ми докаже, че в Дания, Швеция, Холандия и други подобни страни отношението към човешката сексуалност, тоест половата принадлежност, е най-правилното, най-естественото или най-хуманното. Да, ще си спестя умуването по това кой стои зад поръчката по очернянето на българската църква в онова гнусно ТВ предаване. Ще насоча внимание към другото, което се опитват да привнесат на родна почва. Двете неща са свързани, защото видяхме, че след скандала с предаването веднага глас повишиха и правозащитните организации у нас. Не смятам, че те са чак толкова коварни, че да стоят зад поръчката, но случаят им дойде много добре, допадна им, услади им се. И се получи един нелеп и немислим в нормално време абсурд – защитниците на греха да излизат със становища в подкрепа на монаха като хомосексуален.

Този човек може би вече няма да бъде монах. Стана ми жал за него и не искам да си представям какво чувства в момента, ако все още му е останала съвест. Дано Бог се смили и го вразуми, защото в крайни психични състояния хората стигат до лудост, отчаяние или други непредвидими постъпки. Не е моя, твоя или тяхна работа нито да го съдим, нито да надничаме в личния му живот. По-гнусна „журналистика“ отдавна не бях срещал.

Чудил съм се откъде идва думата „хелзинкски“ в абревиатурата БХК. Какво толкова има в столицата на Финландия? Тази организация у нас е обявила на сайта си все симпатични човеколюбиви цели – защита на правата на малцинствата и други подобни клишета. Но защо точно името на град Хелзинки е използвано за назоваване на непеото? Убеден съм, че има обяснение, не го намирам в нета, затова ще импровизирам като един убеден литератор.

Днес да кажеш нещо срещу „ценностите“ на изброените по-горе страни у нас се приема за ретроградно, мръсно, прекалено балканско, закостеняло и маргинално. Веднага биваш обявен за селяндур и тъпак от популярните медийни мислители. Чел съм десетки статии във възхвала на финландската образователна система, например. И съм убеден, че има на какво да се научим от тях в много направления. Но има нещо, което ми вади очите, не ми дава мира и ме предизвиква към такива реакции. Кой и защо е сметнал, че в училище трябва да се говори за хомосексуализма още в най-ранна възраст? За Бога не бива, но за греховете трябва? В резултат имаме явления като Кончита, дето спечели Евровизията, мъж, който се прави на жена, но си е пуснал гъста брада. Не мога да бъда обвинен в расизъм, шовинизъм, хомофобия по никакъв начин, нямам нищо против никого конкретно, не мразя и смятам, че всеки е свободен да пропадне точно толкова, колкото си го влече свободната му и ненакърнима воля. Имаме пълна свобода.

Но не и когато става дума за разврат. Това е действие, което Христос осъжда еднозначно и колкото и да тълкуваме какво точно означават следните думи, всеки трезвомислещ и здравомислещ ще се съгласи, че не е никак човеколюбиво и хуманно децата да бъдат покварявани: „горко ономува, чрез когото дохождат (съблазните), за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките“. „Малките“ не означава само простите и обикновени хора, а обхваща и децата – така мисля. И така, от едната страна, на Балканите, телевизията се набърква в личното пространство на един клирик и го изобличава като гей, а от другата страна в Скандинавието да бъдеш гей още от дете е много „фешън“.

Обичам да говоря с примери. Днес влогърите, видеоблогърите, владеят детската аудитория. Емил Конрад има повече авторитет сред тийновете отколкото който и да е учител. За книгите му децата правят опашки пред книжарниците, а тиражите му не могат да бъдат достигнати дори от най-утвърдените ни писатели. Един такъв видео блогър е 16-годишният финландец Тууре Боелиус. Всеки ден виждам деца на неговата възраст и за мене те са си деца – нищо повече и нищо по-малко. Възрастта им е трудна, напрегната, свързана с много бушуващи хормони, с промени в телесното развитие. Но по душа, а и по тяло, те все още са си деца.

Този младеж Тууре преди по-малко от седмица бил награден в Хелзинки на специална церемония с отличието „Гей на 2016“. Наградата му връчила Иря Аскола, първата жена епископ в Евангелистко-лутеранското вероизповедание във Финландия, оглавяваща епархията в столицата на тази напреднала и много духовно богата страна. Ето линк, дори с гугъл преводача да опитате, пак ще схванете за какво иде реч: http://www.iltasanomat.fi/viihde/art-2000005072652.html.

Може би е излишно да допълвам, че госпожа Аскола, която е на такава възраст, че може да ми бъде майка, е още видна феминистка и отявлена икуменистка. Да се абстрахираме за момент от всичко останало, от ереста, която проповядват лутераните и евангелистите, макар че точно ереста ги е довела до това ниво в ада на земята, и да останем само при факта, че тази жена е уважаван духовник в своята родина. Да си представим, че е някакъв индиански шаман, когото всички в неговото племе почитат. И така, тази протестантска жрица дава награда на едно хлапе на официална церемония, цветя, микрофони. Вие може и да виждате гей на снимките, но аз виждам само едно дете. И за какво му връчва приза тя – за това, че преди година, когато е бил на 15, е имал смелостта да заяви на всеослушание през видеоблога си, че сексуалната му ориентация е лява. (От лявата страна Бог ще постави грешниците, а праведниците от дясната.) Има ли детето на 15 оформена и завършена сексуална принадлежност?

В езика различаваме три рода – мъжки, женски и среден. То е нещо, което още не е той или тя. То няма пол. Родило се е детето с мъжки или женски пол, след като израсте пубертета, се превръща в мъж или в жена. А тази жена поощрява това дете, че още в тази възраст заявява, че не иска да бъде мъж, след като порасте. Или че вече е пропаднало в един от най-зверските грехове. Наречете ме както си щете, пука ми – но това не го смятам за нормално, за правилно и за богоугодно. Това не е нито човеколюбиво, нито хуманистично, нито защитаващо правата на човека. Това е човеконенавистно, омразно, демонско и унизяващо човека. И ако в единия случай в българския гей скандал става дума за ясен грях с очаквани социални и лични последствия, в другия случай местните хора се гордеят с греха, опитват се да го превърнат в предимство, в превъзходство, в марков етикет, в златен медал… Златният медал на лукавия. Вижте с каква радост детето е получило „наградата“ и букета си.

Горкото дете. Каква ли ще е наградата на покварителите му и всички, които ги защитават? Искате да ми сервирате и на мен ли тези „ценности“, покварители от Хелзинки? Искате да ме убедите, че покварата и грехът са ценност?

Благодаря, бих казал аз за любов такваз. Или по още един начин да кажа, че може да сме бедна страна с изостанало образование и объркани хора, но ценностната ни система все още е по-здрава от онази северната – благодаря, не пуша!