Допустимо ли е да искаме отнемане на родителски права?

Пред подобен казус бил поставен Иисус Христос, когато някой от народа Му рекъл: “Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството”. На което Той отговорил: “Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?” (Лука 12:13-14). Наистина Отец за друго изпрати Сина Си (вж. Мат. 21:37, Марк 9:37 и др.).

Самата Вие казвате “по светски погледнато”. На пръв поглед въпросът е от светско естество. Ала от това не следва, че не бива да намесваме вярата в проблеми от подобен род. Нали петата Божия заповед гласи: “Почитай баща си и майка си” (Изх. 20:12, Втор. 5:16). Нашата вяра трябва да бъде ръководство за живота ни във всичките негови измерения и многообразие. Ние живеем в този свят, но се стремим към царството на Христа, което не е от този свят (вж. Иоан 18:36). Не бива да делим живота си на “светска част” и “духовна част”. Тогава от “духовната част” няма да има никакъв смисъл и полза.

Но защо Христос е отказал да помогне в спора на онзи човек? Мисля, че по този начин Той казва на своите последователи да не търсят готови отговори-рецепти. Казва ни, че когато живеем духовно, сами ще намерим верния отговор, дори когато “обстоятелствата са доста сложни”, както пишете Вие. Казва ни още нещо много важно и принципно: “Първом търсете царството на Бога и Неговата правда.” ( Мат. 6:33-34).

Макар да не уточнявате, сигурно нещо много тежко Ви е накарало да си задавате този въпрос. Сигурно преди да го адресирате “към свещеника” сте търсили съвет от много приятели и близки. Не е лесно да се посъветва дете да се отрече от баща си. Но си давам сметка и за обратното: едва ли без сериозно основание Ви е дошла мисъл за такова радикално решение. Това ме кара да си мисля за предупреждението на Христос за времената, когато “ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители” (Мат. 10:21). От друга страна, обаче, нашият благ и кротък Спасител ни предупреждава, че е дошъл да донесе раздяла на “баща против син, и син против баща” (Лука 13:51-53).

Отново ще повторя – трудно е да се даде категоричен съвет на въпроса Ви. Още повече без да се знаят “доста сложните обстоятелства”. Но мисля, че ако причината е от имуществено естество, подобно решение не би било оправдано. Ако пък бащата упражнява непоносим тормоз над Вас, би могло да се търси по духовно решение. Не бива да забравяме, че смирението, търпението, кротостта, послушанието, прошката, любовта са основни християнски добродетели. Едно от основните качества, които трябва да се стремим да придобием в своя духовен живот, това е да се научим да се отказваме. Да се отказваме от много неща, които светът ни предлага. Иначе “обемът” на душата ни ще бъде запълнен от светското, материалното, временното, преходното и няма да остане място за духовното и вечното.

И аз като нашия Спасител избягвам да дам категоричен отговор на въпроса Ви, но мисля, че се постарах да Ви насоча в каква посока да го търсите. Търсете отговора и с молитва. Ако въпросният баща е толкова лош, молете се на Христа, Който лошите прави добри. Помолете и приятелите Ви да се молят. От въпроса не става ясно дали казусът е между Вас и Вашия баща или касае Ваши близки. Затова, моля да ме извините, ако неволно с нещо съм Ви засегнал.

Бог да Ви дари с мъдрост и любов.
Презвитер Стефан