Как Църквата е утвърдила каноничните книги на Новия Завет и е отхвърлила апокрифите?

Въпросът ти е особено актуален в контекста на нашумелия апокриф “Евангелието на Юда” и бестселъра “Шифърът на Леонардо”. Пропагандаторите на апокрифната култура, част от която са тези произведения, изразяват надежди, че те ще подкопаят християнската вяра, че ще внесат смут в съзнанието на християните. Но това няма да се случи, защото апокрифите и ересите са съпътствали Църквата през всичкото време на нейното съществуване и тя е устоявала.

Всичко в Църквата се е развивало постепенно и според конкретните нужди. През първите дни, седмици, месеци и години след Петдесетница, светите Апостоли са проповядвали с живо слово това, което са видели с очите си, което са наблюдавали и което ръцете им са попипали (вж. І Иоан 1:1). Когото Църквата се разраства, те не могат да отидат навсякъде лично да свидетелствуват за Словото на живота и затова възниква необходимостта да изпращат послания (писма). Но те винаги са предпочитали живата среща и живия разговор, както пише св. Иоан Богослов до Гай в своето кратко Трето послание: “Много имах да пиша; ала не искам да ти пиша с мастило и перо, а се надявам скоро да те видя и да поговорим уста с уста” (13-14).

Част от това, което Апостолите са писали се е запазило в Църквата и днес ние го наричаме Свещено Писание. Част от това, което са говорили, Църквата също е запазила като Свещено Предание и го почита като Божествено Откровение наравно със Свещеното Писание.

Ала не бива да мислим, че е имало някакъв класификатор или регистър и всяко написано и казано изречение се е съхранило. В Първото послание до Коринтяни св. апостол Павел пише (5:9), че им е писал преди това друго писмо, и дори припомня на каква тема е било то. Но в Новозаветния канон са включени само две послания до Коринтяни, а това не е било запазено.

Св. евангелист Лука в увода на своето Евангелие свидетелствува, че са съществували много разкази за събитията от земния живот на Иисус Христос. Поради това, намерил за добре да ги опише и той, след като грижливо проучил всичко от начало (1:1-3).

Днес под “Евангелие”, ние разбираме книга. В ранната Църква под Евангелие са разбирали това, което дословно означава – благовестие, благовестене, разпространяване на Благата вест за спасението. Св. Лука е написал Евангелието си след грижливо проучване. Но не всички са постъпвали така. Разказите на мнозина са примесени със суеверия, езичество, ереси и пр. Много автори са писали, като са използвали имената на Апостолите (псевдоними). Известен е случай от ІІ век, когато Тертулиан е лишил от сан презвитер от Азия, който си признал, че е написал Деяния на Павел от любов към него.

Ясно е, че Църквата не е определила Канона изведнъж. В Църквата са циркулирали много книги – някои от тях достоверни, други не съвсем. Просвещавана от Светия Дух, Който живее в нея (вж. І Кор. 3:16), Църквата постепенно се е учила да разделя “плявата от зърното”. През ІІ век, например, Евангелието от Петър и Откровението на Петър са били приемани от някои епископи за канонични книги. Те са запазени до днес и наистина различията им с каноничните книги са минимални. През 190 г. Антиохийският епископ Серапион първоначално одобрява публичното четене на Евангелието от Петър, но след по-задълбочено запознаване открива докетски нюанси и го отхвърля. От негово писмо по този повод се вижда, че в Църквата вече има утвърден списък с апостолските писания и ги разграничава от псевдоапостолските. През 170 г. Тациан пише своя Диатесарон (гр. – “Според четирите”), в който четирите Евангелия са сведени в хронологично единство. Това означава, че доста преди това те вече са били влезли в канона. В продължение на няколко десетилетия самият Диатесарон е бил използван в някои поместни църкви. В някои сборници Евангелията дори са били номерирани, напр. “Трета книга Евангелие, по Лука”.

През 180 г. св. Ириней Лионски пише своето съчинение “Против ересите”, в което изобличава както лъжливите вярвания, така и апокрифните книги. Там, впрочем, той споменава и лъжеевангелието на Иуда, като разбира се, категорично го отхвърля като гностическо и недостоверно.

Все пак още няколко десетилетия Свещеният канон няма вида, който познаваме днес. Мураториевият канон (ок. 170-210 г.) включва Откровението на Петър. В други канонични списъци присъстват Пастирът от Ерм, Посланието на Варнава, посланията на Климент Римски. О друга страна Евсевий Кесарийски (ок. 260-340 г.) посочва като недостоверни приетите днес послания на Иаков, Иуда, ІІ на Петър, ІІ и ІІІ на Иоан. До края на ІV век Западната църква счита за спорно Посланието до Евреите. До същото време Източната църква пък не приема в канона Откровението на св. Иоан Богослов. По тази причина то и до днес не е включено в нашия литургичен календар.

Самият термин “канонични” влиза в употреба по-късно. Древната Църква е използвала понятието ομολογούμενα, т. е. общопризнати от цялата Църква. Апокрифните книги, псевдонимите и псевдоепиграфите са били наричани с общото название νόθοις, νοθά, т. е. подправени, еретически. Съборите в Ипон (393 г.) и Картаген (397 г.) (а не както казва Дан Браун, Никейския от 325 г.) най-напред утвърждават Новозаветния канон в настоящия му вид.

Понятието “апокрифи” (тайни, скрити), първоначално се отнася само до езотерическите съчинения на гностиците, тъй като характерно за тях е, че те въздигат в култ “тайното знание”, достъпно само за тесен кръг посветени. Исторически недостоверни са твърденията, че гностическите писания са били широко разпространени в древната Църква. Дори през годините, когато канонът още не е бил общоприет, по отношение на гностическите текстове Църквата не е изпитвала колебание и макар те да са носили названието “евангелие”, винаги ги е отхвърляла като недостоверни и еретически.

Съществували са и друга група апокрифи, като “Протоевангелието на Иаков”, което, макар да е било отхвърлено от Църквата, се е ползвало с голяма популярност сред християните, поради това, че прославя живота на св. Дева Мария. Под влияние на това Евангелие в православния календар са се появили празниците Рождество на Пресвета Богородица и Въведение в храма на Пресвета Богородица.

Нека твърдо да се опрем на думите на св. апостол Павел от неговото Второ послание до Тимотей: “Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидание в правдата, за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело” (3:16-17).

Божията благодат да те утвърждава в Истината,
презвитер Стефан