Богословие в една строфа

Такова малко, малко царство, а колко сън погълна то.

Осип Манделщам

Йосиф Бродски

Понякога в нещо, което е наглед малко, може да се крие нещо голямо. Ако не вярвате, вижте класическата византийска икона на Рождество Христово – там Спасителят, новороденият Иисус, заема най-малко място в цялата композиция – и всички ние, разбира се, бихме желали това да изобразява само и единствено Неговото смирение, не и пророчество за мястото Му в нашите сърца.

Строфата, на която попаднах, и на която са посветени следващите няколко реда (бързам да отбележа, че краткостта на настоящия текст, присъща и на посочения стих, не претендира за словесната мощ на последния), е част от стихотворение на един поет и есеист, когото ценя; човек, спечелил ме с искреността и интелектуалната си сила – Нобеловият лауреат за литература Йосиф Бродски.

Фактът, че изборът ми попада на поет, чийто стих ще се опитам да представя в богословска светлина (а и мисля, че това е светлината, озарила поета при създаването му), не е случаен.

Има две неща, познати на всички ни. Първо, поетите имат работа с езика, те са тясно ангажирани с него. И второ, ние много добре знаем Кой е езикът: „В начало беше Словото“ (Йоан 1:1).

Бродски пише стихотворението в края на петдесетте години на миналия век. Предлагам да чуем четиристишието, на което е посветен текстът, и с което започва стихотворението:

Всеки пред Бога е гол,

Жалък, гол и убог.

Във всяка музика е Бах,

Във всеки от нас е Бог.

Искам да предупредя, че ако случайно има такива, които във факта, че цитирам еврейски поет, биха видели пропаганда и конспирация, то те не са на верния път. Защото смятам, че талантът не се дава по национална принадлежност (бих си позволил да кажа дори, че той не зависи от понятието принадлежност във всичките му разновидности). Самият Бродски казва това пред съдилите го за тунеядство в Съветския съюз – на въпроса къде е учил за поет, той отвръща: „аз мисля, че това е от Бог.“ Разбира се, един друг евреин, първият йерусалимски епископ, апостол Яков, го е казал много по-добре, и то столетия преди Бродски: „Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините…“(Иаков 1:17).

Вижте колко красиво и силно започва строфата: „всеки пред Бога е гол“. Начало, което учи на смирение. Пред своя Създател всички ние сме голи; за Него нямат значение нашите скъпи или евтини имоти, дрехи, титли, автомобили и пр. Пред Него всички ние, колкото и да се представяме за богати, праведни и т.н., сме голи – голи като новородено пред очите на родителите му. От Него не може да скрием истинския си образ. Бог вижда същината ни, което ни подсказва, че стремеж към такъв поглед трябва да има и у нас.

Във втория стих поетът подчертава нашата бедност: „Жалък, гол и убог“ – защото пред Създателя ние сме просяци. И би било добре ако следващият път, когато видим по улиците някой просяк, се сетим за… себе си. Защото ние просим и получаваме от Него всичко, и Той ни го дава; дава ни това, което е Негово, а Негово е всичко – видимо и невидимо. Без Него и даровете Му ние сме истински бедняци. Също толкова бедни сме и когато не осъзнаваме това и не благодарим.

Допускам, че следващият стих в очите на някои читатели би бил всичко, но не и богословие – „Във всяка музика е Бах.“ Откъде-накъде Йохан Себастиан Бах ще е във всяка музика, а отгоре на всичко ни го посочват и като извор на богословстване?!

Бах е композитор, който предхожда т.нар. Класицизъм – период, блестящ с имената на виенските музикални гении Хайдн, Моцарт и Бетовен. Да не забравяме, че самият Моцарт се е възхищавал на творбите на Бах, а Бетовен казва за него: „Не поток (името Бах означава това), а океан!“ Пак Бетовен казва и нещо не по-малко ценно, този път за същността на музиката: „Тя е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия.“ Именно в това ѝ качество според мен музиката може да бъде и богословие – когато напомня, свидетелства за Бог и чудните Му творения.

Знаем, че Бах е бил много религиозен (в партитурите си той поставя надписи като „На единия Бог слава“ и „Иисусе, помогни“), работил е като църковен органист и е един от тези, които проправят пътя на равномерно темперирания музикален строй¹. Бах е автор на сборника в два тома „Добре темперирано пиано“, съдържащ прелюдии и фуги за пиано, обхващащи всички мажорни и минорни тоналности (когато писателят Гьоте чува това произведение, казва: „сякаш това е вечната хармония, която говори сама със себе си”). Равномерно темперираният строй прокарва пътя на цялата европейска класическа музика (с някои изключения от ХХ в.). Бах оказва влияние и върху рок-музиката, поп-музиката, където можем да чуем немалко цитати по него. Така че Бродски е прав – Бах е закодиран в музиката, присъства в нея.

Да не забравяме и факта, че когато става дума за творчеството на Й. С. Бах, говорим за музикални произведения, които са близо или над 300-годишни. Пак повтарям – 300 години. На фона на бързопреходни музикални явления, каквито има и е имало винаги, това не е никак малко. В някаква степен можем да считаме, че много от красивите и вдъхновени музикални творби, следващи Баховата епоха до днес, са наследници на творчеството на композитора; те произхождат от един извор, в чиито води искри и се отразява слънцето на Вечността.

Мисля, че Бродски ни казва и това – бедният духом човек може да обогати вътрешния си свят и с помощта на качествена музика (в случая – музиката на Бах) – и това е придобивка, която не подлежи на кражба, тя подпомага избора на човека в разнообразни житейски ситуации. Или както казва руският духовник игумен Петър Мещеринов: „Защото музиката много ясно ни учи да разпознаваме именно фалша.“²

„Във всеки от нас е Бог“. С тези думи завършва строфата на Бродски. Вижте колко описателен паралел – както във всяка музика е Бах, така и във всеки от нас е образът на Бога. И това прави безценен всеки човешки живот, всяка човешка душа. В една своя проповед митрополит Антоний Сурожки казва, че Бог е изкупил цялото човечество, но не като съвкупност, а всеки от нас поотделно, защото всеки от нас е специален за Него.

Според мен руският поет много точно е подчертал лирическия момент, чрез който ни предоставя възможността да видим човека в неговата антиномичност – едновременно нищожен и по-ценен от всичко – гол и беден, той носи в себе си чертите на Този, чрез Когото всичко е станало (Символ на вярата, чл. 2). И когато човекът е отдал сърцето си Нему, когато сверява пътя си с волята на Всевишния (включително използвайки таланта си), тогава той може да сътвори нещо наистина вдъхновяващо и прекрасно – пример за това е творчеството на Й. С. Бах.

Не е случаен фактът, че както в началото, така и в края на четиристишието, поетът поставя името на Бога, за Когото от светата Библия знаем, че е „Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният“(Откр. 22:13).

Смятам, че стихът на Бродски, както и творбите на Бах, са написани в същия ключ както словата, произнесени преди повече от две хилядолетия: „защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Мат. 16:26).

Кой е този ключ? Ключ, спрямо който всичко намира мястото си в светлината на Този, в Когото, не се съмнявам, са вярвали както Бах, така и Бродски. Защо смятам така? Заради думите на Спасителя: „по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16).

Бележки: