Будителите днес – чалга по съдържание

Дежурен байряк за тотални лумпени

“…Любов и почит към старинно българското. Благововение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното бяха мили симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високоосмислен. 

Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота: безотговорност, безгрижие, и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновено увлечение и с една завидна самопожертувателност са служели на своя народ. Които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големите културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.”

Повече няма да ви измъчвам с подобни текстове. Нямаше и да го направя, ако това не бе програмният документ, според който на 13 декември 1922 година е въведен в националния календар Празникът на народните будители. Негов зачинител е министърът на народното просвещение тогава, фанфаронът и любител на оранжевото мастило и поезията на Цанко Бакалов-Церковски, земеделецът Стоян Омарчевски.

Добре прочетохте, надявам се, припомнения цитат? Петимни сме и сега в ХХІ век да нижем и да слушаме подобни закръглени глупости, само и само да се шуми в газетите за нашата “национална разтревоженост”. Същото можем да го сторим, ако взаимно се хванем за ръце и излезем с душевен призив към цялото човечество, в това число Чечения и Грузия, да отпразнуваме заедно с “развълнувани сърдца” дългоочакваната от правителството “годовщина” на ВОСР. Не знам вече коя си годовщина. За разтуха ще изпеем и някой химн. Може и “Варшавянка”. Впрочем, той е доста по-познат от лошо написания и почти несъстоял се химн на т. нар. Народни будители. След тези си думи вече чувам учестеното дишане на мнозина родолюбци, които ще призоват за моето прогонване от това “свято място” – България. Дишането е най-отчетливо у аналфабетните националисти и прочее ръбове. (За жалост, колкото повече се скапва положението в територията, те толкова повече ще се размножават!) Обвинението – глумя се над толкова свети за българското сърце реликви.

Не, уважаеми. Не се глумя, а пиша истината. Защото и според класика на националната ни република Васил Иванов Кунчев – “Истината е свобода “.

Всеки от нас, надлежно грамотен и априорно мъдър, веднага ще захване да брои на пръсти имената на известните му Народни будители. Всички да се напънем, пак ще ги докараме с обща мъка до стотина, заедно със собствените си имена, умножени по членовете на семействата ни. За онези свети хорица никой не спори. Нежели аз? Да, техните имена са известни, систематизирани. Има ги изписани в една книга, която се нарича: “Енциклопедия на българската възрожденска интелигенция”. Тя е бая обемен том: 750 страници, голям формат. Имената са над 10 хиляди. И на тях, и на онези, които са ги систематизирали, поклон доземи. И какво от това? Не, въпросът ми не е нихилистично риторичен, а вик за помощ и разбиране. Кел файда от тези 10 хиляди мъченици на книга, предвождани по право от свети Иоан Рилски, роден в село Скрино? След като сега негов следовник трябва да бъде владиката Павел, който се черпи непрестанно из столичните локали и отдавна е закачил и расото и митрата и евангелието на пирона на нихилистичната забрава. Какво от това, че там е и Левски, когато за неговата републиканска ярост се сетихме едва, щом ни облада болшевишко-монархическа-татарска нелепост. Колцина се сещаме за думите на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, който заклева:

“Събуди се, майко Българийо! Събудиха се руси, сърби, гърци, само ти спиш. “

Може би на избори трябва това да звучи вместо призивите на партийни и непартийни кандидати за слава. Които абсолютно знаят, че последното, което могат да правят, е да управляват. Та било то и пещерата “Темната дупка”. Но ако попитате около НДК (този ужасен и тромав мастодонт на комунистическата архитектура, вградил в себе си сянката на тоже “будителката” Людмила Живкова), всеки втори пенсионер с овехтял шлифер тип МНО ще отговори, че новите и нужни будители са Ст. Цанев, друг един бургаски римушко и естествено – бащата на агресивната вербална мистификация от Учин дол – Сл. Тр. И хак ни е, разбираш ли?

Защото още вярваме на люде с академични титли, които говорят, че богомилите също са будители, макар да е всеизвестно, че ужасният дуализъм на тяхната религиозна философия не носи нищо повече от повик за пълно отрицание. Прочее, кога и защо българското Православие, излъчило толкова много будители в миналото, престана да ги набавя на историята днес? Кой е виновен? Защо продължаваме да говорим за Национално Възраждане, а не за културните ни падения?

Защото, скрити зад лъжепророци и лъжебудители, ние наистина се успахме и сега сме си пак там някъде около “Втория златен век” на българската култура, провъзласен от богопомазаната Живкова щерка, заради чието чифтосване на вдовеца й дадоха и най-високия орден в тази непробудена страна. В момента наистина сме само пространство за реално и виртуално чифтосване. И така заспали, пак чакаме някой да дойде и да ни пробуди, да сътвори ново понятие като онова поостаряло от времето на проф. Боян Пенев. Но идва да ни буди единствено Хари Потър, който е по-силен и креативен от Хитър Петър. Въпреки напразните призиви за Голямо четене.

Прочутите ни народни песни будили народа ни „и за хоп, и за гроб” не издържаха и се предадоха пред чалгата. Значи тя е по-силна или по-прилепчива. Драмите на Вазов, на Яворов, на П. Ю. Тодоров и Ст. Л. Костов сдадоха фронта пред текстовете на млади и калени в рекламата графоманчета, които от боклука на три свои пиеси правят една нова: “Инструкции за оцеляване при извънредни ситуации”. Само за справка.

Е, какво се е променило от съждението на Стоян Омарчевски? Ако така вървим, догодина няма да има за какво да се събираме и какво да си кажем на този изживял вече вътрешното си съдържание празник. Трябва да се обърне око не към сметалото на руските бакали, а към компютрите, които произвеждат фирмите на цар Киро. Но така че и цар Киро да не се чувства будител, а ние пък да не се чувстваме длъжни нему, че крепи крехкото етническо равновесие на полуострова.

И това ще бъде така, защото липсват критерии за стойност. А когато липсват критерии, стойността рязко се повишава. Мисля, че губейки представа за прекрасно и грозно, поради невъзможност да ги различим, ние сме осъдени да живеем в безраличие. Тъжно нали? Макар че в Евангелие от Марко е казано: “А когато вам говоря, говоря го на всички. Бъдете будни!” Будни за сетива, а не за будители. Това последното е от мен, не от св.Марко.