Воинът на светлината

Воинът на светлината е този, който:

Не само вярва, но и се уповава на Христос!

Води войната само с оръжията на Неговото всеоръжение, предадени от светата Църква.

Първо се е помирил с Царя на мира, а после и със самия себе си.

Сражава се първо с чисто сърце. Не мрази враговете си, а въпреки всичко се моли за тях!

Простил е всичко и на всеки.

Никога не се оплаква, а се старае винаги да благодари.

С цялата си душа и сърце се старае да не е наемник, а Божи служител, приятел и син.

Не заравя даровете си в земята, а работи, за да ги преумножи и върне на Бога.

Въздържа ръката си от отмъщение. Бори се със себе си – бързо да прости.

Всичко започва с молитва.

Приема болката като път за пречистване.

Признава грешките си и не обвинява никого за тях.

Дори и сам, не е самотен.

Бързо прогонва облаците на унинието.

Смирява се не само в пораженията, но и в победите.

Не се опиянява от себе си.

Умее да отпуска тетивата на лъка си.

Обича да обича!

Не дели хората на богати и бедни, известни и неизвестни, благодарни и неблагодарни.

Истински уважава врага си, без да се страхува от него.

Дори когато изпита страх, се старае бързо да го превъзмогне.

Учи се от примера на героите преди него.

Уважава учителите си.

Благославя тези, които го проклинат.

Не се страхува да бъде различен.

Закриля слабите и отхвърлените.

Първо премисля за себе си, а после за другите.

Милостив е към всички.

Живее само в настоящето – тук и сега.

Разкъсва и отхвърля от себе си паяжината на завистта.

Гневи се, но не съгрешава.

Първо обича, а после се страхува от Бога.

Дори когато е разочарован, не осъжда другите.

Той е твърд и нежен, достъпен и деликатен.

Научил се е да плаче, но да не се страхува от сълзите си.

Цени времето – своето и на другите.

Живее всеки ден като последен в живота си.

Разпознава знаците на небето.

Дълбоко в себе си е осъзнал, че е по-добре да се подчинява, отколкото да управлява.

Не е праволинеен и груб, а гъвкав и интелигентен.

Еднакво верен и в малкото, и в голямото.

Търси Неговата, а не своята воля.

Приписва победите си на Бога, а пораженията – на себе си.

Мисли, когато обича, и обича, когато мисли.

Навсякъде и във всичко се стреми първо да опази вътрешния си мир, а когато го изгуби – по най-бързия начин се опитва да го възстанови.

Пръска светлина навсякъде, първо с примера си, после – със словото си.

На първо място търси Неговото царство, после – всичко останало.