Подценяването на дневните светци

О. Ясен Шинев

Когато човек отвори църковно календарче, забелязва как срещу всеки ден от годината е написано името на един или повече светци. Тогава се запознава с тях – известни и неизвестни, чествани или неизговаряни от другите – но всички те, малки или големи светии, са свързани задължително с конкретна дата. Това са угодниците Божии, които поместната Църква чества точно на този определен ден. Всичко това е установено далеч назад в богатата традиция на светото Православие и носи духа на неговата непреходност и вечност. Много често Светият Синод преглежда календара, обновява го и добавя нови имена, и така освежава и продължава този малък, но важен път на просвета в достъпната си мисия до хората.

Но, се оказва така, че една значителна част от православните вярващи подценяват дневните светии, или изречено просто – светците за конкретния ден. Това е пропуск, който с малко повече вглеждане и разсъдливост може и трябва да бъде избегнат. С нужното усилие и повече старание може да се превърне в благочестив навик и да се отдава слава, молитва и внимание на всеки дневен светец. Наистина има такива, чиито дати за празнуване знаят всички, както св. Димитър, св. Георги, св. Николай и прочие, но преобладаващата част от много други праведници остават встрани и далече от кръгозора на православните.

В богослужебния кръг това не е така! Новият църковен ден започва от вечернята на предходния и това е началото на истинското му честване. На другия ден, на утринята и светата Литургия, в хода на богослужението, както и на предходната вечерня, се изпяват техните тропар и кондак. Нещо повече – в отпуста на всяка света Литургия се споменават честваните светци от служещия свещеник. Всички истински въцърковени хора знаят това. То е станало част от техния “хлеб насущний“. Но тъжен факт е, че друга част от миряните пропускат и не отдават внимание на дневния светец. Всичко това е от нехайство и суета, поддаване на духа на този свят, потъване в битовизъм и житейски грижи. Душеполезно и спасително е вярващият още преди да затвори очи, в преддверието на настъпващата нощ, да заживее и разсъди в спокойно състояние за светията. Ако не е сторил това, ставайки рано сутринта, в утринното си правило да прочете за него и да се отдаде на богоразмисъл. Да намери време дори да се запознае с краткото житие на светите мъже и жени от „Житията на светците“ или да почерпи информация от социалните мрежи. И най-важното – с искреност и жива вяра да се обърне към тях, за да го закрилят в хода на връхлитащото ежедневие.

Има много случаи на духовници и миряни, на които те са помагали след отправена искрена молитва, или дори без нея, когато по необикновена Божия милост са напомняли за себе си. Особено при тежки случаи на изцеление, безизходност и явни нападения от бесове и хора. Това е дало тласък в личния им духовен път и е донесло надграждане в разбирането им за светото Православие. Получили са посещение от Бога и то е било лично откровение – незабравимо, съкровено, пронизващо…

В моята скромна практика преди и след ръкоположението си съм бил приятно изненадан от внезапната подкрепа, която съм получавал след обръщане към дневните светци, и разрешаване на моите най-належащи житейски въпроси – ситуации без видим практически изход и надежда за невярващите хора. И щом това се отнася за нас, “обикновените“ членове на земната Църква, колко повече е валидно за нейните праведници по време на краткия им житейски път?

Един от боговидците на ХХ в., св. Паисий Светогорец (1924–1994), често е споменавал на идващите при него поклонници и лични биографи за явяването на „малки“ и дори неизвестни за него светци, като св. Лукилиан, св. Евдокия и други, които не са в центъра на внимание на общия църковен живот. Те са му помагали внезапно и при духовни и практически нужди. Много подобни примери има и в спомените на съвременни старци и подвижници на Света гора, както и във всички православни страни.

Ние, модерните православни, които сме връхлитани от стихиите на света и въвлечени в тази гигантска битка между светлината и мрака, в ритъма на цялата изтощаваща динамика е добре да помним онзи знаменателен пример със св. Нектарий Егински, случил се преди няколко години в Гърция. Тогава той се явил на един благочестив свещеник и с болка му заявил: “Отче, съвременните хора вече много рядко се обръщат към нас, светците, за разлика отпреди. Те вече не ни се молят и разчитат на нас да се застъпваме за техните болки и грижи. Кажи им да се обръщат към нас, ние ги чакаме!“.

Това е тъжна констатация, която се е превърнала в диагноза и за съжаление се отнася малко или много за всеки един от нас. Ние обикновено се намираме в удобно самодоволство и топлохладност, и това може да бъде допълнителен подтик да излезем от тяхната приспивна сянка. Земната и небесна Църква са в неделима връзка, вътрешна, молитвена и литургична симфония, която е истинско тържество на нестихващо величие. Никой и никъде в нея не заслужава да бъде забравен, не само в богослуженията, но и в прегръдката на деня. И в особена степен това важи за почитаните през конкретния ден светци.

Затова нека да премахнем този досаден пропуск и да се обръщаме не само към Светата Троица, Спасителя Христос, Пречистата Дева или по-известните светци, но и към тях, „неизвестните“, тези недооценени или изцяло забравени угодници Божии. Те не са някъде високо и далече, а явяванията им свидетелстват, че са твърде близо до нас в пространството и времето. Те не са статични, застинали в своето блаженство в рая, получили наградата си за всички подвизи и трудове в „невидимата бран“, а ни чакат с обърнати към нас лица и протягат ръце, за да помогнат в криволичещите пътеки на нашия живот.