Скъпоценният страх

В днешно време е много трудно да се обсъжда страха Божий като понятие. Животът на съвременния човек е много по-сит, лесен, безопасен и даже по-дълъг, отколкото живота на предците ни. Разбира се, трябва да сме благодарни за това, но в същото време нашата култура е лишена от едно нещо, което за хората от миналото е било неотменна част от тяхното битие. И то много важна част. Емоционалният и като правило духовният свят на нашия съвременник е много по-беден и затова някои моменти от живота на хората в миналото и техните книги са му непонятни. Особено много непонятни за него неща се съдържат в Библията. Да си представим, че от живота на хората от бъдещето изчезне явлението брак. На тях сигурно би било възможно до им се обясни, че в миналото се е случвало следното: мъж и жена, обикновено млади дават тържествен обет да прекарат целия си оставащ живот заедно, да пазят верността, да се грижат един за друг, да отглеждат децата, които им се раждат, докато смъртта ги раздели. Но целият спектър от емоционален, нравствен и духовен опит, свързан с това, че младите се влюбват, встъпват в брак, заедно посрещат радости и болка, заедно остаряват, а след това ги погребват един до друг, ще им бъде чужд. Те не са го преживяли, не са го видели и при околните. Те ще се опитват да разберат брака чрез призмата на нещо познато: делово партньорство, например, но неизбежно това разбиране ще бъде непълно. Напоследък случващото се с брака е твърде тревожно, но той все още не е изчезнал от живота ни. Обаче има едно явление, което е почти изчезнало и в наши дни хората трудно го разбират, а именно страхът от Бога. В Библията страхът Божий е описан като нещо много хубаво. Той е свързан с присъствието на Бога, той отличава добрия, благочестивия човек, той е начало на премъдростта.

„Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят“ (Пс. 33:10), — призовава псалмопевецът, а авторът на Посланието към евреите наставлява да се служи Богу „с благоговение и страх“ (Евр. 12:28). В нашия ежедневен речник страхът винаги е свързан със злото. Това е крайно неприятно преживяване, от което ни се иска да се избавим. Хората се боят от нещо страшно. Диагноза, която означава приближаване на неизбежна и мъчителна смърт. Разорение, безработица, нападение от престъпници, война, катастрофи, мъка, все явления, с които предпочитаме да не се срещаме никога. Когато нашите съвременници чуват израза „страх Божий“, те мислят преди всичко за страха пред наказанието. Атеистите обичат да рисуват карикатури на вярващи, уплашени до посиняване от Бога, Който само търси как да ги накаже за греховете им. Даже неотдавна група британски атеисти постави реклама на няколко автобуса: „Бог, вероятно, не съществува. Така че, отпуснете се и се наслаждавайте на живота“. В техните представи бедничките вярващи живеят в мъчителен страх и трябва да бъдат успокоявани и утешавани. Определено бъркат. Вярващите не живеят в такъв страх. „…Защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! Самият Дух свидетелства на нашия дух, че ние сме чеда Божии“ (Рим. 8:15–16). Вярващите имат страх от Бога. А това е различно и е трудно обяснимо на тези, които нямат никакъв опит. В същото време налице са известни проблясъци, защото ние потенциално сме способни на страх от Бога.

Наскоро гледах документален филм за архитектурата, от който запомних следното: „Влизайки под сводовете на тази църква, атеистът се чувства неловко“. Тази неловкост иде да ни подскаже, че тук се прави нещо важно, което атеистът не може — благоговейно да се покланяме на Бога. Често се сблъскваме с явления, които предизвикват нашето уважение: нравствен подвиг, художествена гениалност или дивна красота. Ние се прекланяме, защото разбираме, че трябва да се преклоним, да признаем, че стоим пред прояви на истината, красотата, доброто. Често такива преживявания са свързани с музиката. За мен например това е „O magnum mysterium“ на испанския композитор от XVI век Томас Люис де Виктория, химн, възпяващ Въплъщението на Господа. Бог е Източник и Подател на всяко благо, красота и истина и единствената възможна реакция на Неговото присъствие е благоговейното, изпълнено със страх и трепет преклонение. Това не е страх пред заплаха – страшно и ужасно е да се окажем толкова слепи, глухи и мъртви, за да не изпитваме такъв страх. Жените-мироносици посрещат вестта за Възкресението „със страх и радост голяма“ (Мат. 28:8). Този страх предпазва от греха, защото е немислимо да се оскърби това Присъствие с грях. Както пише св. Йоан Златоуст: „Да оскърбиш Бога е по-тежко от това да бъдеш наказан. Ние се намираме в толкова жалко разположение на духа, че ако не бе страха от геената, то може би и не бихме пожелали да извършим нищо добро. Затова и сме достойни за геената, ако не за друго, то именно защото се боим от нея повече, отколкото от Христа. Не е бил такъв блаженият Павел, а е бил в съвършено противоположно настроение. Но тъй като ние сме различни от него, затова и се осъждаме на геената. Ако ние обичахме Христа, както трябва да се обича, то бихме знаели, че да оскърбиш любимия е по-тежко от геената. Но ние не обичаме, затова и не разбираме величието на това наказание“.

Ние живеем в свят, който е не само чужд на този страх Божий, но често му е войнстващо враждебен — неговото кощунство и богохулство са специално насочени към убийството у човека на способността му към благоговение. Но страхът Божий е най-великото съкровище, което можем да намерим. А къде да го търсим? В нашето православно богослужение, което единствено може да изцели душите ни и да ни въведе в Божието присъствие. | www.pravoslavie.ru

Превод: презвитера Жанета Дилкова–Дановска