Човек без зодия

Защото в духовния свят, а особено по въпросите за спасението, нищо не е безобидно. Пред съда на Бога всичко ще има значение и не само това, в което вярваме, но и доколко истински вярваме и дали сме били чисти в своята лична вяра. Пречистият Иисус изисква от истинските си последователи да бъдат верни във всичко, и в малкото, и в голямото. Не само в онова, което вярват, но и в това, което изповядват пред света и хората.

Свещ. Ясен Шинев

Имам принцип. Всеки петък от обяд стоя в храма и приемам хора. Казал съм на всички, които ме търсят или искат да се изповядат, че съм на разположение. Преди известно време на вратата на църковната канцелария се почука. Беше една мирянка, която от години ходи в различни храмове в града. След като я благослових, тя седна срещу мен и ме попита: “Отче, простете, няколко пъти бях на Ваши служби, а и съм говорила по други поводи преди време… Мога ли да Ви задам един въпрос, но такъв… по-особен?“ Аз ѝ отговорих веднага: “Да, да. Не е проблем“. А тя продължи: “Искам да Ви питам – каква зодия сте?“ Погледнах я, леко се усмихнах и отговорих: “Ами… Аз съм човек без зодия. Нямам. Християнин и православен духовник.“ Тя отвърна: “Е, да, така е. Разбирам, но мога ли да Ви питам кога сте роден? Годината не ме интересува, а датата.“ Въздъхнах, и след кратка пауза отвърнах: “Може. Роден съм през януари, на двадесет и втори.“ А тя като чу, възкликна: “Това е на границата. А, не… Вие сте водолей. Да, сигурна съм, втория ден на зодията. Първата декада. Ех, така си и мислих… Казах си няколко пъти – сигурно е водолей! И познах. Вие наистина имате характеристиките на водолеите…“ Аз обаче я прекъснах, малко неучтиво, и с усмивка казах: “Не, не. Не съм. Бях преди, но сега не съм. Нали ви казах – сега съм християнин и отец. Разбирам въпроса, но не се вглеждайте в тези неща. Християнството отрича астрологията и я заклеймява. Много хора обвиняват Църквата, че била назадничава, застинала и твърде канонична, че отрича науката и прогреса, но дори не искат да разберат нейното схващане по въпроса. Астрологията никак не е безобидна и темата е не само актуална, но и болезнена. Знам, че много хора и дори християни, наши, православни, сутринта стават, казват си молитвите и си прочитат хороскопа. За вярващ човек това е не само нежелателно, но и недопустимо. Преди време казах на една жена в разговор, че ако се изповяда, няма да ѝ дам причастие, защото беше записала курс по астрология. Темата е симпатична, но не подценявайте тези неща. Това е гадаене по звездите, езотерика, болна мистика. Още в Стария завет е казано: “Не бива да се намира у тебе, такъв, който прекарва сина си или дъщеря си пред огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник.“ Пише го във Второзаконие.“

Знам наизуст този текст, защото често ми се налага да го цитирам, и още като навлизах в християнството като млад мирянин, проявявах жив интерес към темата. Но уважавах тази жена срещу мен и исках да ѝ обясня по-подробно, затова продължих, постепенно превърнах разговора в беседа: “Има и други места в Стария завет. Също и в Новия, но там е по-завоалирано и загатнато. Светите отци заклеймяват всички, които се занимават с астрология и вярват на хороскопи. Например старецът Паисий Светогорец в наше време. Той открито е заявявал приживе на поклонниците, които са ходили при него на Атон, да избягват астрологията. За това споменават и двамата му биографи – отец Дионициос Тацис и йеромонах Исак. Старецът Порфирий също говори, че е осъдително за православни да го правят. Това са съвременни старци и не могат да бъдат обвинени в прекалена строгост или непознаване на настоящите проблеми на хората. Те не са останали някъде назад, във вековете, а доскоро бяха на Света гора. И двамата са  не само боговидци, но и терапевти.

Проблемът е съществувал и е бил сериозен още в древността и зората на християнството. То се появява в един езически свят, където езотеричните култове и всякакъв вид учения са били много разпространени. Същото се е случвало и през Средновековието, особено на Запад. В периода на Ренесанса нещата стават още по-сериозни. Вземат се мерки. В православния свят проблемът не е бил така наболял. Папи и епископи са се произнасяли и открито са заклеймявали тези, които се занимават с астрология.

Днес, в „Ерата на Водолея“ тези сили са събудени и особено активни. Това е свят на нео-езичество. Истински бум е навсякъде. Но не само християнството в трите му деноминации – ние, католиците и протестантите отричаме това учение. Другите две основни религии в света, които признават Петокнижието – юдаизмът и мюсюлманството, също са категорични и го отхвърлят. В източните култове нещата се размиват.

Вярно е, че например св. Йоан Дамаскин в „Точно изложение на православната вяра“ посочва астрологичните знаци, като вид биофизично въздействие, но дотам. Духът, смисълът на християнството е съвсем друг. От момента, в който един човек се кръсти с тайнството на св. кръщение, той се умива от греховете и се ражда отново – за Христос и Светата Църква. Става част от Тялото Христово. Тогава получава „кръщелна благодат“, която обновява, животвори, възражда личността и тя става „нова твар“. Астрологията откъсва човека от благодатта и го затваря в самотна предопределеност без Христа. Форматира го, дори по-лошо – манипулира го по много хитър начин. Програмира го и се опитва да го насочи в зададената посока за деня, годината, средата. Когато човек чете хороскопи, той съзнателно приема тази програма. Това е грешка – още по-сериозна, ако човек си направи индивидуален хороскоп. Защото звездите не определят ясно и безусловно живота.

Има разнообразни житейски фактори – наследствени, родови, предразположения и особено свободната лична воля. Всеки човек е единствен във Вселената. Науката и изследванията на ДНК доказаха уникалността на всеки човек и същество, като личност и Божие творение. Няма пълно предопределение, по никакъв начин. А светът се управлява от Божия промисъл. Господ има план за всеки човек, но пътят му зависи и от него самия. Когато повярва и съзнателно се опитва да следва Неговото учение, той се оглежда в Него. Има общение с Иисус и връзката е на Личност с личност. Вярващият се оглежда в Него, чете молитви, посещава богослуженията и Го превръща в свой личен Спасител и пастир. И особено, ако се ползва от светите тайнства, и в най-висша степен от покаянието и причастието.

Светата Евхаристия преподава страшните, животворящи тайни на Христос – Неговото Тяло и Кръв. Всички православни стават „при-частни“ с Него. Приемат го не само с духа си, но и в тялото си. Христос влиза в кръвта им и всичко лично. Така вярата „разчупва“ хороскопа и освобождава личността на повярвалия. Той става като птица, която разрушава клетката си и лети в свободата, която за Него е Христос.

Целта на християнския начин на живот е да изобразиш Спасителя, да се превърнеш в икона Негова и да достигнеш до обожение – пълно освещаване на дух, душа и тяло. Затова Ви казвам, че християните трябва да бъдат хора без зодия, така както аз съм човек без зодия.“

Жената срещу мен ме изслуша и замислено каза: “Да. Интересно. Не съм се замисляла.“ Въздъхна, поиска благословение и излезе. Дано да е осъзнала това, което ѝ казах. Нещо по-важно – дано да промени поведението си и спре да задава такива “безобидни“ въпроси, от рода на „Каква зодия си?“

Защото в духовния свят, а особено по въпросите за спасението, нищо не е безобидно. Пред съда на Бога всичко ще има значение и не само това, в което вярваме, но и доколко истински вярваме и дали сме били чисти в своята лична вяра. Пречистият Иисус изисква от истинските си последователи да бъдат верни във всичко, и в малкото, и в голямото. Не само в онова, което вярват, но и в това, което изповядват пред света и хората.