Свети апостол и евангелист Йоан

Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама братя – Яков и Йоан. Заедно с баща си Зеведей те кърпели рибарски мрежи. Иисус ги призовал да тръгнат с него. Двамата братя оставили баща си и оттогава непрекъснато следвали Спасителя. Заедно със Симон Петър те били най-близо до Богочовека в Гетсиманската градина, когато той се молел преди страданията Си на Голгота. На Тайната вечеря Йоан седял до Господа…

Едничък Йоан неотлъчно гледал всички мъчения Христови, състрадавайки Му сърдечно, плачейки и ридаейки заедно с Пречистата Дева Мария, Майката на Господа и не напуснал заедно с нея пострадалия за нас Син Божий до самия кръст и смъртта на Спасителя. За това при кръста той бил даден от Господа за син на Пречистата Дева Мария: висейки на кръста, Господ, "като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си". И той се отнасял към нея с всяко уважение, като към своя майка и й служел до честното и славното й успение.

Когато намерили гроба на Спасителя празен, пръв Йоан влязъл и повярвал във възкресението на Христа. Господ се явявал много пъти на Своите ученици след Възкресението, но пръв Йоан го познал и казал на Симон Петър:

– Господ е.

***
До успение на св. Богородица Йоан пребивавал в Йерусалим. След това се отправил с ученика си Прохор да проповядва словото Божие в Мала Азия. Двамата стигнали в град Ефес и там се настанили в едно семейство езичници да работят като слуги. Живеели в бедност и трудности. Но скоро Бог им открил път към благовестничество.

Починал един момък, който бил син на председателя на градския съвет, Диоскорид. Бащата от мъка също се поминал, а целият град бил развълнуван от тези събития. По Божие внушение св. ап. Йоан отишъл в дома на Дискорид. Помолил се. Бог възкресил бащата и неговия син. Някои като видели чудото, нарекли Йоан магесник, а други – Бог и Син Божи. И започнал св. ап. Йоан да им проповядва за Христа Спасителя. Много хора повярвали се кръстили. С това чудо евангелската проповед в Мала Азия получила големи успехи.

Римският император Домициан, като узнал за големите успехи на новата вяра в Мала Азия, заповядал да му доведат апостола в Рим. Императорът подложил св. ап. Йоан на жестоки мъчения, а накрая го изпратил на заточение на остров Патмос. Окован във вериги, апостолът пътувал с кораб до там и по пътя извършил много чудеса. Всички пътници пожелали да приемат от него свето Кръщение, а войниците, които го охранявали искали да го пуснат на свобода. Апостолът не им позволил да нарушат императорската заповед. Той пристигнал на остров Патмос без вериги. В продължение на много години апостолът проповядвал на местното население, което било съставено изцяло от езичници, и мнозина били отклонени от идолопоклонството.

Господ Иисус Христос възрадвал още повече своя любим ученик. Показал му в чудно откровение Своята слава. Един неделен ден му било дадено да съзерцава в небесно видение бъдещата съдба на Църквата и на целия свят. Показано му било величието на Божието царство.

По заповед на Господа той описал това, което видял и чул. Тази свещена книга е известна под името Апокалипсис или Откровение. С нея завършва светата Библия.

***
След време бил убит император Домициан. След него Римския престол заел Нерва, който бил добър човек; той освободил всички, изпратени на заточение. Освободен заедно с другите, свети Йоан намислил да се върне в Ефес. Там християните го посрещнали с голяма радост.

До края на живота си обаче апостолът останал в Мала Азия, където продължил с ученика си Прохор спасителното дело.

По него време се появили разни ереси в Църквата. Християните молели настойчиво апостола да им предаде писмено учението, което чул от Божествения учители. С него те възнамерявали да се борят срещу еретиците.

Като наложил пост на вярващите в Ефес, Йоан взел със себе си своя ученик Прохор и се изкачил на висока планина, където прекарал три дни в пост и молитва. На третия ден апостолът заповядал на Прохор да пише всичко, което той ще му диктува. И тъй по внушение на Пресветия Дух ап. Йоан започнал своето Евангелие с думите: "В начало беше Словото"…

А ученикът внимателно записал всичко, което чул от устата му; така и било написано светото Евангелие. То е написано около 102 г., когато апостолът бил в дълбока старост.

Когато силите му вече тъй отслабнали, че не можел да говори, апостолът повтарял на учениците единствено думите:

– Деца, обичайте се един други! Това е заповед на Господа, която еднична ще ви замени всички други…

***
Честното представяне на този апостол и евангелист, довереника, девственика и възлюбения Христов ученик Йоан Богослов се празнува на 26 септември.

На 8 май се споменава честния прах, целебно изхождащ от гроба му.

Когато свети Йоан Богослов предусетил смъртта си, заповядал на своите ученици да му изкопаят гроб. Дал им последни наставления, благословил ги, легнал в гроба и предал душата си на Бога.

Всяка година на 8 май от гроба на апостола излизал много ситен прашец, който извършвал изцеления. Затова сред вярващите станало обичай на този ден, както и през септември месец да възхваляват и облажават с песнопения този велик Божий угодник, възлюбен от Бога повече от всички останали свети угодници.