Животоописание на св. Василий Велики

"Ублажавай искрено преподобномъченика, за да станеш мъченик по добронамереност и да премине животът ти без гонение, без огън, без бичуване, и да се удостоиш с почитта на тези мъченици" (св. Василий Велики).

Св. Василий Велики се родил около 330 г. в Кесария Кападокийска в благочестиво, богато и благородно християнско семейство. Детството и младостта му преминали по времето на Константин Велики и на неговите синове, но бащата на майка му – св. Емилия, загинал мъченически при гонението на Диоклетиан, а дядо му по бащина линия цели седем години крил семейството си из гъстите лесове на Понтийската планина. Баща му, Василий Старши бил виден ритор и адвокат в Кесария. Майка му Емилия произхождала от богат, благороднически род. Тя родила пет дъщери и петима синове. Двама от братята на Василий – епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски били причислени към православните светци. Най-голямо влияние върху децата в семейството оказала тяхната баба – св. Макрина Старша, ученичка на Неокесарийския чудотворец св. Григорий, ученик на Ориген.

Блестящите способности на Василий накарали родителите му да го изпратят в най-добрите училища по това време – в Кесария, Цариград и Атина. Там той слушал лекциите на езическите мъдреци, изучил и новоплатониците. Когато се върнал в Кесария, преподавал красноречие и увлечен от успехите си се държал горделиво. Но скоро надвил изкушенията на младостта си с подкрепата на св. Григорий Богослов и на 30-годишна възраст бил кръстен в река Йордан от Йерусалимския епископ Максим.

Към 357 г. св. Василий предприел пътуване из Сирия, Палестина, Египет и Месопотамия, за да получи лични впечатления от духа на монашеския живот, на който възнамерявал да се посвети. Той бил поразен от въздържанието на мотасите. На връщане се отбил и в Атина, където се срещнал с мнозина от предишните си учители. С един от тях – Евул, той прекарал три денонощия в спасителни беседи.

– В какво се изразява висшата мъдрост? – питал Евул.

– В помненето на смъртта! Ако ние действително по-често мислехме за смъртта, нямаше да се привързваме толкова силно към непостоянните земни блага, а повече щяхме да се стремим да придобиваме вечните. Една е телесната слава, а друга – природата на безтелесното. Никой не може да се наслаждава на двете едновременно, защото "никой не може да слугува на двама господари" (Мат. 6:24).

Много и убедително говорил св. Василий на езическия философ за греха и покаянието, за пороците и добродетелите, за смъртта и възкресението, за наградата и наказанието, за спасението и проклятието в отвъдната вечност. Накрая елинският философ, прехласнат и потресен възкликнал:

– О, небоявление Василие! Чрез тебе вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, чакам възкресението на мъртвите и живота в бъдния век!

След поклонническото си пътешествие и завръщането си от Атина св. Василий избрал за своето аскетично уединение едно поетично кътче край река Ирис. От другата страна на реката, в това пустинно място, майка му, св. Емилия и сестра му, св. Макрина Младша, основали женски манастир.

В следващите няколко години започнали да прииждат жадуващи за отшелничество люде, които създавали нови и нови свети обители. Св. Василий не странял от тях и дори станал игумен. Заедно със св. Григорий съставил прочутите "Правила за монасите". Отличителна черта на Василиевските манастири било широкото практикуване на благотворителността.

След смъртта на Дианий (362 г.) за епископ на Кесария Кападокийска бил избран Евсевий. Благочестив и обичан от народа, той бил неподготвен за епископско служение, особено в тревожните еретически времена. Нищо друго не можело да помогне на Църквата по това време освен един опитен и авторитетен помощник, какъвто могъл да бъде единствено Василий. И той приел да бъде ръкоположен за презвитер. Но скоро неговата изумителна начетеност, неуморно трудолюбие, бляскаво проповедничество, всеотдайна преданост към бедните и монасите, помрачили отношенията между него и Евсевий, който останал в сянката на растящия престиж на презвитер Василий. За да избегне схизмата, Василий доброволно се отдалечил в своя Понтийски манастир.

По това време първата ерес – арианството сериозно застрашила църковното единство. С посредничеството на Василий и Григорий Богослов било постигнато примирение. В средата на 370 г., когато Евсевий починал, Василий бил избран за Кападокийски първосветител. Неговото мъжество спасило църквата от арианството, въпреки натиска на император Валент.

Василий Велики особено се погрижил за благолепието на богослужението. Той установил строг ред и въвел всенощни бдения с антифонно пеене на псалми, а като паметник на дейността му за реформиране на богослужебното наследство винаги ще служи и съставената от него Василиева света литургия, която се изпълнява десет пъти през църковната година. През вековете Василиевият оригинал е претърпял промени. Запазени са Цариградската, Сирийската и Александрийската редакции.

Още през "златния век" на старобългарската писменост и в първите десетилетия след своето покръстване, българите са били ощастливени да четат в превода на Йоан Екзарх св. Василиевия "Шестоднев" с неговите девет беседи върху 26 стиха от първата глава на Книга Битие, които и днес удивляват с критичния си поглед.

Велик през всичките дни на живота си, св. Василий останал такъв и при смъртта си. За неговата кончина е запазен удивителен разказ.

Разказ за последните часове от живота на св. Василий Велики

В Кесария живял един бележит еврейски лекар, който имал способност да предвижда смъртта на своите пациенти до три и дори до пет дни предварително. Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти. За неговото обръщение към християнската вяра обаче не помогнали никакви доводи на великия светите . "В тази вяра съм се родил, в нея искам и да умра!" – бил почти неизменният отговор на правоверния израилтянин. Св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, най-сетне легнал на смъртния одър. Тогава той извикал лекаря Йосиф, като да търсил медицинската му помощ. Изкусният лекар направил потребното за един основен преглед, но едвам докоснал костеливата ръка на архиепископа, казал на домашните да се приготвят за погребение, защото болният щял да умре веднага.

– Повярвай ми, владико, преди още да залезе слънцето, ти ще умреш…

– Ако оживея до утре, до шестия час (12 часа на обед по нашето времетраене), то какво ще направиш?

– Да умра!

– Да, да умреш за греха, да оживееш за Бога!

– Зная какво говориш, владико! Ето, кълна ти се, ако ти бъдеш жив до утре, ще изпълня волята ти!

Св. Василий горещо се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул просбата на великия Си угодник. На сутринта архиепископът изпратил да повикат Йосифа. Лекарят не искал да повярва на служителя, но се затичал да види още веднъж приятеля си, макар и мъртъв… Като срещнал бодрия поглед и кротката усмивка на живия владика, лекарят смаян коленичил пред леглото му и възкликнал:

– Велик е християнският Бог и няма друг бог освен Него! Заповядай, свети отче, без отлагане да кръстят мене и целия ми дом!

– Аз ще те кръстя сам, с моите ръце!

– Ти не бива да станеш, ти си твърде слаб…

– Господ ще ме подкрепи – казал св. Василий и станал от постелята.

Св. Василий извършил последната си литургия, кръстил лекаря Йосиф, благодарил на Бога и се върнал у дома си. Същия ден вечерта той предал блажената си душа на Бога. Това станало на 1 януари 379 година.

Смъртта на Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил толкова добрини през живота си.

Всяка година в този ден християнската църква отслужва св. Василиева литургия в негова чест.