Предтечата

Един ден група духовни лица и книжници излиза от вратите на Йерусалим и поема по пътя, който води към бреговете на Йордан. Слухът за младия пустинник Йоан ги подтиква към това пътуване. За кратко време той се е прочул по цялата страна. На пратениците е заръчано да изяснят какви са намеренията на този човек, на какво учи хората и дали не е някакъв опасен подстрекател на народа.

Йоан нарича себе си „гласът на викащия”*, което подсказва за много неща.

Преди пет века, когато завършва пленничеството и юдеите могли да се завърнат от Вавилон, великият учител на вярата Второисайя** изпява химн за Богоявлението. В него е описано пасхалното шествие през безплодната пустиня, която разцъфтява пред лицето на Господа, превръщайки се в градина. Най-отпред върви глашатай. Той призовава да се разчисти пътя на Идващия.

Оттогава месианските надежди се свързват с това видение. Очаквало се, че пророк Илия отново ще бъде пратен на земята и сам той ще стане предтеча на Избавителя.

Есейските монаси, живеещи край Мъртво море, твърдят, че тъкмо на тях ще се падне ролята на вестители. Но те смятат, че светът твърде дълбоко е затънал в беззакония и само „Синовете на светлината” са достойни да посрещнат Месията. Жителите на Кумран считат себе си за единствени избраници. Според есеите историята на света е претърпяла крах и всички, освен тях, са обречени. Те живеят зад стените на селищата си, спазват съвсем точно обредите и вярват, че само с тях ще бъде сключен Новият Завет, предсказан от пророк Йеремия.

Естествено, че и сред сектантите се намират хора, които се тревожат за съдбата на „синовете на тъмнината”. Не всеки от тях може да се радва на гибелта на света или спокойно да се примири с нея. Един от кумранските богослови пише: „Та нали всички народи ненавиждат Кривдата? Нали от устата на всички народи се носи гласът на Истината?”. Но с огорчение признава, че в действителност никой не следва Божията правда. А щом това е така, значи грешниците няма на какво да разчитат. Светците трябва да бдят. Какво ги засяга, ако нечестивците си получат заслуженото?…

Проповедта на Йоан навярно е смутила есеите. Те нямали в какво да го упрекнат, а и как да причислят отшелника към ”синовете на тъмнината”? Йоан живеел като аскет, по-строго и от самите кумранци. Обличал се в груба овчарска власеница от камилска вълна, спазвал назорейските обети, а това ще рече, че не стрижел косата си и не пиел вино. Храната му се състояла от сушени на слънце акриди и див мед. Въпреки това този пустинник не споделял студеното самодоволство на есеите, не загърбил света и започнал да проповядва на „целия израилски народ”.

Йоан произхожда от свещеническо съсловие. Той рано загубва родителите си, отгледали го чужди хора. Напълно възможно е не друг, а есеите да са го осиновили; те често вземали за отглеждане сираци. Но когато Йоан станал на трийсет години, Бог го призовал да напусне пустинята. Било му открито, че той има мисия да стане „гласът на викащия”, предшественик на Избавителя.

От пустинята Йоан отива в близката долина на река Йордан и там започва своята проповед. „Покайте се – вика пророкът, – защото близко е Царството Небесно!” Думите му падат на подготвена почва и веднага намират широк отзвук. От околните градове и села започват да се стичат към реката тълпи от хора. Прииждат книжници и войници, чиновници и селяни. И думите, и самият облик на пророка правят огромно впечатление. Той говори за Съда над света и сякаш всичко около Йоан е проникнато от предчувствие за наближаващи велики събития.

Йоан избира за символ на встъпването в месианската ера обредът потапяне във водите на Йордан, реката, която от древни времена се смятала за граница на Светата земя. Така както водата измива тялото, тъй и покаянието очиства душата. Когато езичникът се е присъединявал към старозаветната църква, бил подлаган на „тевила”, тоест измиване. Ала Пророкът изисква това от самите юдеи в знак, че са се родили за нов живот. Затова са наричали Йоан Хаматвил – Кръстител***.

Много от израилтяните се обиждали, че им предлагат да минат през измиването, сякаш са новообърнати друговерци. Нима принадлежността към Божия народ не освещава сама по себе си? Но Кръстителя, без да се колебае, заявява, че такова схващане е заблуда.

Когато вижда на брега книжниците, той рязко и сурово им казва: „рожби ехиднини! Кой ви подсказва да бягате от бъдещия гняв! И не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму”. Хората не са синове на Завета по рождение, а чрез верността си към Господните заповеди.

Йоан упреква в лекомислие и онези, които смятат, че само обредът на тевила е достатъчен за опрощаване на греховете. Той изисква преоценка на целия живот и искрено покаяние. Преди кръщаването хората „изповядват греховете си”. Но и това не е достатъчно. Необходими са реални резултати от вътрешната промяна. „Сторете, прочее, плод достоен за покаяние – казва пророкът. – И секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън”.

Какво иска Йоан? Призовава ли народа да избяга от света и да се скрие зад манастирските стени? Това би звучало напълно естествено в устата на един аскет. Но Кръстителя иска много повече: хората, оставайки там, където живеят, да запазят верността си към Божието слово.

Според думите на Йосиф Флавий, Йоан е учел хората „да живеят честно, да бъдат справедливи един към друг и да благоговеят пред Предвечния”. Тъкмо защото подчертава значимостта в етическите норми на Закона, Кръстителя следва традицията на древните пророци. Той малко говори за ритуалите и поставя на първо място нравствения дълг на човека: „Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото”. Пророкът не съветва войниците да се отказват от службата си, като казва, че за тях е по-важно да избягват насилието и клеветата. За всеобща изненада той не осъжда дори и презрения занаят на събирачите на данъци – митарите, а само настоява те да не изискват повече от това, което е определено****.

В същото време Йоан се държи толкова независимо спрямо силните на деня, че много скоро предизвиква недоволството им. Веднъж, според преданието, Кръстителя отишъл в Йерусалим и там се изказал против членовете на Съвета. Когато го попитали кой и откъде е той, Йоан отвърнал: „Аз съм човек, и живея там, където ме води Дух Божи, който ме храни с корени и дървесни филизи”. На заплахата, че ще се разправят с него, ако не престане да смущава тълпата, Йоан отвърнал: „Вие трябва да престанете да вършите низките си постъпки и да се прилепите към Господа Бога свой.” Тогава присъстващият на събранието есей на име Симон, презрително подхвърлил: „Ние всеки ден четем свещените книги, а ти току-що си излязъл от гората, като звяр, и се осмеляваш да ни учиш, и да съблазняваш хората с размирните си приказки”. От тогава Кръстителя повече не се върнал в столицата.

Йоан обикновено живеел близо до Витания, или Витавара – мястото, където реката можела да се премине и където той кръщавал прииждащите хора. Скоро около него се образува община, на която той дава свои правила и молитви. Ние знаем имената само на двама от учениците му – Андрей от Витсаида и юношата Йоан, сина Зеведеев. И двамата са били рибари и били дошли от бреговете на Галилейско море.

Как са гледали йоанитите на учителя си? Най-вероятно те са виждали в него есхатологическия Пророк, когото много хора са очаквали. А някои стигнали до убеждението, че самият Кръстител е обещаният Месия.

Влиянието на Йоан нараства с всеки изминал ден. В изказванията си той взел да засяга и Ирод Антипа, комуто принадлежала Йорданската област. В резултат на това, пише Флавий, тетрархът „започнал да се страхува да не би властта на Йоан над масите да доведе до някакви размирици”. Разтревожил се и Синедрионът и тъкмо затова изпратил на Йордан свещеници с негови пълномощия.

– Кой си ти? Месията ли ? – питат те Кръстителя.

– Не съм Месия – отвръща той.

– Тогава кой си? Илия ли си?

– Не съм Илия.

– Пророк ли си?

– Не.

– Тогава кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили? За какъв се смяташ?

– Аз съм глас на викащия: „В пустинята оправете пътя Господен”, както е казал пророк Исайя.

– Защо тогава кръщаваш, ако не си Месия, ни Илия, нито Пророк?

И тогава те чуват отговор, изпълнен със смирение и вяра, който ясно определя призванието на Йоан като Предтеча на Христос.

– Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му… Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън. Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън.

Всички разбрали какво означава това. Светът трябва да премине през огъня на Божията правда, а Йоан е само предвестник на очистителната буря.

За Месията се говорело отдавна, но единствено йорданският учител възвестил, че дните на Неговото явяване най-сетне са настъпили. Народът, слушайки Предтечата, непрекъснато „живеел в очакване”. Много хора знаели, че Избавителят дълго време ще се крие, без да бъде разпознат, затова думите на Йоан: „Той е сред вас”, карали сърцата учестено да бият.

В същото това време на брега сред тълпата се появява Човекът от Назарет. Появяването Му едва ли е било забелязано, защото Той, наред с останалите, се готви да приеме кръщение от Йоан. Но когато се приближава до водата, странните думи на пророка, отправени към Галилееца, поразяват всички: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе”.

Знаел ли е Йоан още отпреди или едва сега е почувствал, че пред него стои не обикновен човек, а Някой по-голям от него самия? Отговорът на Иисус: „Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда” нищо не подсказва на присъстващите. Дали Той не иска да каже, че ние, хората, трябва да започнем от покаянието? Или иска да даде пример? Или гледа на кръщението като на деяние, бележещо началото на Неговата мисия? Но за Йоан тези думи имат определено значение и той се съгласява да извърши обреда.

Това е символична среща. Отшелникът във власеница, с почерняло от слънцето, изпито лице, с коси като лъвска грива, въплъщава трънливия път на дохристиянската религия, а новото откровение носи Човекът, Който на пръв поглед външно по нищо не се отличава от всеки обикновен галилеец.

В същия миг когато Иисус стои във водата и се моли, става нещо тайнствено. По-късно Йоан казва на учениците си: „Видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него. Аз го не познавах, но Оня, който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Свети. И аз видях и засвидетелствувах, че Този е Син Божи”.

След кръщението Иисус веднага напуска Витания и се усамотява в пустинята, на юг от река Йордан. Там, в околностите на Мъртво море, сред голите безжизнени хълмове, където само плачът на чакалите и крясъците на хищните птици нарушават тишината, Той прекарва в пост повече от месец. В ония дни, на прага на своето служение, по думите на евангелистите, Той бил „изкушен от дявола”.

Дали пред Иисус не се е явило видение, както често обичат да изобразяват този момент художниците, дали пък някой от жителите на пустинята не се е опитал да Го подмами по лъжлив път, или всичко е ставало незримо в душата на Христос? Никой, освен Самия Иисус не би могъл да разкаже за това. Но Той споделя с учениците Си само същността на случилото се. Сатаната предлага на Месията три свои начина да завладее света. Първият е да се привлекат масите с обещания за земни блага. Нахрани ги, „кажи тия камъни да станат хлябове”, и те ще тръгнат след Тебе, където пожелаеш, шепти изкусителят. Но Иисус отказва да прибегне до подобна примамка: „Не само с хляб ще живее човек…”

Вторият път Назарянина застава на висока планина. В краката Му лежат пепеливи назъбени скали, а отвъд тях се предугаждат ”всички царства на света”. Някъде далеч крачат непобедимите римски легиони, по морето плават кораби, вълнуват се народните тълпи. Какво ги управлява? Какво властва над света? Силата на златото ли, или властта на меча, или стихията на егоизма, жестокостта и насилието? Кесарят управлява народите, само защото е признал властта на тъмното начало в човека. „Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им – казва сатаната, – понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам”. Стани като владетелите на империи, и хората ще бъдат в краката Ти. Такъв Месия – воин са очаквали юдейските зилоти. Но Иисус не отстъпва пред съблазънта на меча; не е дошъл, за да върви по стъпките на поробителите. „Махни се от Мене, сатана! – отговаря Той, – защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи”.

От пустинята Иисус отива в Йерусалим. Но и там духът на злото не Го оставя. „Хвърли се оттук долу” – предлага той, когато Христос застава на една от високите храмови площадки. Нали тълпата, щом види, че човек пада върху камъните и остава невредим, навярно ще го сметне за голям магьосник. Но Иисус не може да приеме пътя на крещящото чудо, по който вървят както мнимите мистици, така и поклонниците на „техническите чудеса”. Той винаги ще се опитва да прикрива силата Си и ще избягва духовното насилие над хората.

Евангелията разказват, че победеният сатана отстъпил от Христа „до някое време”. С други думи, изкушенията не се ограничават с тези преломни дни от Неговия живот.

Като се връща в Галилея, Иисус за известно време отново остава във Витания. Щом Го вижда, Йоан се обръща към заобиколилите го хора и казва: „ето Агнецът Божи, Който взима върху Си греха на света”. Думата „Агнец” напомняла за пророците, които били преследвани и убивани, а в Книгата на Исайя Агнец бил наречен Служителят Господен, Който щял да пострада, за да изкупи човешките грехове.

Кръстителя повтаря свидетелството си и пред близките ученици, след което Андрей и Йоан започват да търсят начин да се срещнат с Иисус. Веднъж, като Го виждат, те плахо се приближават до Него, но не знаят как да Го заговорят. Иисус се обръща и ги пита:

 – Какво искате?

 – Рави, де живееш? – питат те леко объркани.

 – Дойдете и вижте.

Те отиват с Него в дома, в който Той е отседнал и остават с Иисус през целия ден. Ние не знаем за какво са говорили, но на другия ден Андрей намира брат си Симон и възторжено му казва: ”Намерихме Месия.”

Поразителната новина мигом се пръска сред галилейците, дошли край река Йордан. Някои се колебаят. Станалото никак не съответствало на предсказаното. Един от земляците на Андрей, Натанаил, недоверчиво клати глава: „Месия от Назарет?” Отвръщат му простичко: „Дойди и виж.” Натанаил се съгласява и първите думи на Назарееца пронизват душата му. Направеният намек, показал прозорливостта на Иисус, разсейва всички съмнения.

– Рави! Ти си Син Божи, Ти си Царят Израилев – възкликва Натанаил.

– Истина, истина ви казвам – отговаря Иисус, – ще видите небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човешки!

Той не произнася думата „Месия”, но изразът „Син Човешки” им е понятен. Той означава, че новият Учител е Онзи, Когото всички отдавна очакват с нетърпение.

Навярно тези чистосърдечни хора са решили, че намерения от тях Цар се крие само временно, но ще настъпи часът и около Него ще се сплотят всички смели хора, небесните сили ще Го възкачат на престола и те, познали в Него Христа, ще спечелят слава в месианското Царство…

И тъй, Иисус тръгва на Север, но вече не сам, а придружен от привържениците Си.

* Т. е. глас на глашатай, на вестител. Бел авт.

** Става дума за автора на част от старозаветната книга на пророк Исайя, писана от друг автор, известен в библейската изследователска традиция като „Второисайя”. Бел. прев.

*** Думата „тевила” – по гръцки baptisma – означава потапяне, умиване; обикновено се превежда като „кръщение”. Бел. авт.

**** Митарите, събирайки императорския данък, обикновено са трупали богатство за сметка на населението. Бел. авт.