Руското кино се обърна към православната тема

Новият филм "Остров" на известния руски режисьор Павел Лунгин (Златна палма от Кан за филма "Такси-блуз") стана сензацията на руския кинофестивал "Кинотавър" и на кинофестивала във Венеция. Необичайното в него не е само това, че действието се развива в православен манастир. Той е посветен изцяло на вярата, покаянието, тайната на спасението на душата.

Някъде в далечния руски север на малко островче живее отшелник – старецът Анатолий. Той помага на всички страдащи, които се обръщат към него, но в душата му няма мир – голям грях тегне над нея. По времето на Втората световна война героят е застрелял своя другар по оръжие…
Изглежда, че нито една творба на руското кино досега не е предизвиквала такъв интерес в православния свят. Във Воронеж местната епархия дори нае едно от централните кина на града и организира специална прожекция за клириците и семинаристите. Във всички храмове на града бяха залепени афиши за премиерата, на която беше поканен и изпълнителят на главната роля Пьотр Мамонов. А Воронежко-Борисоглебският митрополит Сергий заяви, че "Остров" е много актуална творба както за Русия, така и за целия свят.

Специални църковни кинопрожекции на "Острова" бяха уредени и в други епархии, а също и в Троице-Сергиевата лавра. Впрочем, Църквата не е излизала с официално съждение за филма и няма да го направи. Още повече, че мненията за творбата на Павел Лунгин са твърде разнообразни. Едни са я харесали от пръв поглед, други откриват фалшиви тонове в нея. Но повечето са съгласни: тук човек има над какво да помисли.

Учудващо е как режисьорът, твърде отдалечен преди това от православната тема, е успял да предаде високото напрежение на духовния живот, да включи органично многобройните молитви и църковнославянски изрази в модерния киноезик. Такова нещо досега не е имало в нашето кино, казват зрителите в расо. А чудесата и изцеленията, които върши главният герой – старецът Анатолий, изглеждат според тях така убедително и естествено, както е присъщо само на православния поглед. Актьорската игра на Пьотр Мамонов е оценена високо от всички. Мнозина харесват и образите на двамата монаси в изпълнението на Дмитрий Дюжев и Виктор Сухоруков; други, напротив, ги смятат за провал. Има и по-принципни съмнения – някои от тях изказа протойерей Всеволод Чаплин:

"Смятам, че това е много талантлив филм, направен от вярващи хора. Блестящо играе Пьотр Мамонов. Вижда се, че той наистина се моли пред камерата. И в крайна сметка играе самия себе си – човека, който след много жизнени перипетии се е разкаял и се е обърнал искрено към Бога.

Но най-сложният въпрос за мен е следният. Филмът безусловно оправдава фигурата на "стареца-харизматик", комуто е позволено всичко: да мами, да игнорира църковните правила, да дава съмнителни съвети, да се ръководи само от своите мисли и душевни движения, без да обръща внимание на нищо друго. Героят на Пьотр Мамонов постъпва така, че ние виждаме добрите плодове на извършеното от него. И това го прави положителен персонаж. Но ние знаем, че има и много "старци-харизматици" от същия вид, които нанасят явни духовни щети и зло на хората. Познавах няколко подобни хора, които в началото допускаха волности, след това започваха да вярват, че само те имат пряк достъп към Небето, докато всички останали се заблуждават, и накрая свършваха с разкол и сектантство. Затова бих искал да напомня на зрителите, че далеч не всички такива "харизматици" носят непременно добро на хората. А дейността им трябва да се проверява по плодовете, които посочва Евангелието – "любов, мир, дълготърпение, милосърдие"… Дейността им се проверява и чрез съборния разум на Църквата, тоест от другите християни, в това число и църковните иерарси.

Както и да е. Филмът е много силен. Мисля, че той може да стане мощно мисионерско средство, в това число и в Европа, която днес така се нуждае от слово за Истината Христова. "

През това време…

Паралелно с излизането си на руския екран филмът "Остров" участваше и в международния кинофестивал в Солун. Всички билети за прожекцията му в главното градско кино "Олимпион" бяха изкупени предварително. Местните медии особено подчертаваха факта, че с тази необикновена кинотворба беше закрит престижният Венециански кинофестивал.

След прожекцията публиката продължително аплодира. Филмът за покаянието, за духовността покърти сърцата на гръцките зрители, близки на руснаците по общата православна вяра. Официалното издание на фестивала цитира режисьора Павел Лунгин, определил така същината на филма: "Моят филм е за факта, че Бог съществува. Опитах се да разкрия тази идея с нови кинематографически средства…"

Какво казват създателите на филма

Режисьорът Павел Лунгин:

„Често ме питат защо съм се заел да снимам филм за вярата. Но да правиш кино и да не мислиш за това е невъзможно. Абсурдността и необяснимата жестокост на живота ни е заляла до такава степен, стигнала е до такава критична черта, че сме принудени да търсим неволно отговорите на главните въпроси на битието. Хората вече две хилядолетия говорят за вярата, за спасението на душата – само ние ли ще мълчим?

Когато в началото прочетох сценария на Дмитрий Соболев, аз не го разбрах и го сложих настрана. Но самата история силно ме засегна и след известно време аз се върнах към сценария, започнах да мисля над него и в крайна сметка създадох този филм. Сценарият беше по-битов ли, как да кажа… ние го тласнахме към притча, мечта, житие. Затова решихме да снимаме в северна Русия, където особено силно се усеща диханието на вечността. Водата, вятърът, камъните, мъглите, небето, тревата, оскъдните цветя – целият този първичен и прекрасен Божи свят играе в нашия филм не по-малка роля, отколкото актьорите.

Благодарен съм на всички актьори, но ако не беше Пьотр Мамонов, с когото работихме заедно още в "Такси-блуз", този филм нямаше да го има. Той внесе темата на личното покаяние и стопли филма с неповторимата си изповедна интонация.”

Актьорът Пьотр Мамонов:

„Много неща съм вършил в грешния си живот, тичах, подскачах, а след това станах на 45 и носът ми се заби в пустотата, в загубата на самия смисъл на моето съществуване. Добре, че Господ не ме изостави – оттогава всичко тръгна по друг начин. Аз всъщност живея на село, с умувания не се занимавам. Знам, че сме направили прост, ясен филм, без показна дълбочина и претенции. На фона на днешната лудост той ще изглежда като бисер – малък, но блести. Никому нищо не проповядваме, не налагаме с този филм. Ето, да речем, едно момиче – работи като контрольор в рейса, проверява билетчетата, а навън е минус 30. Станала е в пет часа сутринта, не си е доспала, заплатата й мизерна, вкъщи може би дечицата й гладни стоят. А до нея на седалките клюмат също толкова уморени, измъчени хора, както и тя. За тях сме направили този филм. Може би "Остров" ще стане за тях духовна опора. Та нали днес мнозина нямат изобщо на какво да се опрат – не става дума за нас, умниците, а за обикновените хора, на които се държи всичко.

Превод: Андрей Романов